ВЪЗВИШЕНОТО В ЧОВЕКА

Сряда, 4.30 часа сутринта

(Небето чисто. Времето тихо, топло и приятно. Хубав изгрев.)

Добрата молитва

Ще ви прочета [I-во] Послание към Коринтяните, гл. 6-та, ст. 6. “Но брат с брата се съди, и то пред неверните.”

В живота e нужна наука. Всички хора се спъват с това, което знаят. Детето се спъва с това, което знае, понеже това, което знае трябва да се измени, то е за неговата възраст. А всяка възраст си има своето знание, своите възможности. Ето един прост пример. Викат ви на угощение. Вие най-първо се интересувате от яденето, но не за да се наситите, а дали яденето ще бъде вкусно или не. Не се интересувате от външната страна на яденето, от вкуса, от маслото, за да ви направи то едно външно удоволствие. Това е външно разбиране на угощението. И когато знаете нещо, вие пак се интересувате от външната страна. Казвате: “Този е добър човек, а онзи е по-добър”. Какво разбирате под думите “по-добър”? Може ли да бъде някой по-добър? Ако е добър, добър е. Какво трябва да разбирате под думата “добър” и под думите “по-добър” и “най-добър”? Значи този, добрият човек, има малко от доброто в себе си, а другият има повече от доброто. Каква е разликата между добрия, по-добрия и най-добрия? Аналогично е и сравнението: Този е хубав, онзи е по-хубав, а другият е най-хубав. За една дреха могат да кажат, че е хубава, по-хубава или най-хубава. Каква е разликата между хубавата, по-хубавата и най-хубавата дреха? Всеки един от вас би желал да носи най-хубавата дреха. Но след като носиш най-хубавата дреха, какво ще ти придаде тя? Все ще придаде нещо на ума ти.

Това са сега само сравнения, за да дойдем до нещо по-съществено. Да кажем, че вие идвате в клас, за да научите нещо. И след като излезете, какво сте придобили? Например какво ще придобиете днес? Все ще придобиете нещо. Искате - не искате, ще придобиете. Все ще се напълните с нещо. Никой не може да остане празен. Празни работи няма. Ти казваш, че шишето е празно. Празно е от вода, но има въздух вътре. Каква е разликата между въздуха и водата? Водата е малко по-тежка, а въздухът е по-лек. Шишето е празно по отношение на водата, но е пълно по отношение на въздуха. И да го изпразните от въздуха, пак ще има нещо в него, някое друго вещество.

Кое е за вас най-същественото днес? Кое е онова, същественото, което изменя вашето разположение? Някои от вас сте неразположени и след това се изменя неразположението ви. Някому е криво. Защо? Слънцето грее така хубаво! Защо ви е криво? Някой ви е казал нещо, казал ви е някоя мисъл. Тая мисъл не е нито камък, нито желязо, нито нещо остро да ви убоде, да ви нарани главата, но при все това вие сте неразположени. Видели сте нещо отдалеч и сте се уплашили. Питам, кои са причините, кое е онова, което изменя вашето състояние?

Казваме: “Духът Божий работи в мен.” Всичко това е вярно. Право е, Духът все работи, а при това, дойде една малка мисъл и забравим Господа, и се измени състоянието ни. Дойде тъмнина и си казваш: “Кой знае дали този път, по който вървя, е прав.” Започваш да се съмняваш и да се колебаеш. Ние някой път искаме да се покажем, че знаем, както някой иска да покаже своята сила като носи известен товар. Трябва да се избавим от заблуждения. Да допуснем, че някой носи цял чувал със свещени книги на гърба си. Ти казваш: “Толкова много книги нося аз, вие какво сте видели!” Друг може да носи под своята мишница само една книга, но той отваря книгата, чете я и е научил нещо, а първият носи свещените книги, но не ги чете. Тогава кое е по-хубаво? Кое е онова сега, което ви измъчва, кое е онова, на което можете да разчитате? Все има нещо, на което разчитате.

У човека има един процес, който е механически и друг, който е органически. Заколете едно агне, отделете кожата му и направете от нея една българска гайда. Тази гайда по какво ще се отличава от агнето? Агнето е ходело, дишало е, а пък гайдата ще ви каже: “Я ми тури въздух, понадуй ме малко, за да се покажа пред хората, че мога да свиря.” Гайдата все си мърмори, а агнето ще каже: “Пусни ме на свобода, аз ще си паса трева, ще си дишам.”

Кое състояние е по-хубаво? Овца ли да бъдеш или гайда? Някой казва: “Аз от себе си нищо не мога да мисля, но както Духът ме учи!” Значи той е една гайда. Кое състояние е по-хубаво? Една гайда е полезна само когато може да служи на сватби, на угощения, но когато дойде до работа - до писане, до оране гайдата нищо не може да направи. Гайдата - това е един човешки свят. Човекът е одрал кожата на агнето, направил е гайда, турил и едно ручило. Някой път ние свирим като гайда - имаме си някакъв морал, някакво разбиране. Това е човешко разбиране. Това е един механически процес и като дойде донякъде, ти казваш: “Не го зная.” Ти трябва да държиш другия процес – Божествения. Той не прилича вече на гайдата.

И тъй, трябва да изучавате ония две сили, които действат в света и изменят състоянието на човека. Колективното съзнание на всички същества има сила да измени вашето съзнание. И съзнанието на Бога, Духът на Бога, и Той управлява. Както вашето съзнание въздейства на всички същества, така и колективното съзнание на всички същества въздейства върху вас. И ако не разбирате този закон, ще се родят мъчнотии. Колективното съзнание на всички същества може да измени вашето съзнание и направлението на вашия път, като ви тикне в един път, който вие не искате.

Когато намирате път в период на страдание, по-напредналите същества и Бог ви спират и започват да ви питат къде отивате. Вие казвате: “Да порасна и да стана голям, богат човек.” Като пораснеш и станеш богат човек, какво от това? Ако едно малко магаре стане голямо магаре, каква е разликата? Малкото магаре господарят малко ще го товари, а голямото ще го товари много. Ако ти имаш знание и знаеш защо ти е това знание, в какво положение ще се намериш? Ти имаш морал, любов и казваш: “Нека получа голямата любов, голямото вдъхновение. Аз имам сега малко вдъхновение. Като дойде голямото вдъхновение, тогава ще започна да работя.” Питам, практично ли е да чакаш голямото вдъхновение? Каква е разликата между онзи, който много ви обича, и онзи, който малко ви обича? Ако вие не оцените Божията Любов, какво сте разбрали? Тя е най-голямата любов.

Всички вие очаквате някое голямо вдъхновение, някоя голяма любов и пр. Някои от вас сте почнали да губите това, което имате. Вие, обичните чада на Бога, сте се прегърбили от голямата Любов на Бога. И всички хора остаряват от голямата Любов. Действително, Любовта състарява хората. Тя донася тревоги след тревоги. Кой от вас, като се е влюбил, е видял щастливи дни? Родиш едно дете и постоянно имаш тревоги – да не си извади очите, да не го заболи корема, да успява в училище и пр. Каква философия има в това? После ще станеш религиозен човек и ще започнеш пак да се безпокоиш: “ Какво е отношението на Господа към мене? Дали съм добър човек или не? Ами ако не мога да вляза в рая? Ами ако ме срещне някой дявол? Ами ако ме срещне някоя жена? Ако ме срещне някой и ме хване за гушата?”

Че ако те срещне една жена, какво лошо има в това? Ти казваш: “Лоши са жените.” Срещнете някой мъж, ти казваш: “Лоши са мъжете.” Срещнете търговец, казваш: “Лоши са и търговците.” Казваш за някого: “Да се пазиш от този човек, той е цял дявол.” Едно неразбиране има в света. В какво седи злото? Някой казва: “Аз сега не го разбирам, но в бъдеще ще го разбера.” Ти и в бъдеще няма да го разбираш. В бъдеще ще разбереш, че много работи не си разбрал. По този път, по който се върви, нищо не се разбира. Ти ще разбираш до известно време и после ще започне обратният процес. От сутринта, като изгрее Слънцето, до обяд – това е зенитът на твоето разбиране. И после, като залезе слънцето, ти ще разбираш толкова, колкото и когато то е изгрявало. Колкото е влязло, толкова е и изтекло. При изгрева на Слънцето, нещо от Божията Любов е влязло в тебе, но като е залязло Слънцето, това нещо пак е излязло навън.

Вие не можете да задържите Любовта. Всичката ви погрешка е, че искате да я задържите. Не можете. Светлината не можете да я задържите. Любовта не е нещо, което може да се задържи. Там се счупват главите на всички хора. Вие искате да задържите Любовта, искате да я примамите с нещо.С нищо не можете да я примамите. В Писанието е казано, че единственото нещо, с което можете да привлечете вниманието на Любовта, това е Истината. За Бога се казва, че Той е възлюбил Истината, която е в човека. Истината - това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а другите неща, които сме натрупали наоколо - нашите дрехи, нашите къщи, нашето знание, Бог ги гледа като забавление, като наши играчки. Те не важат за Него. Тези играчки Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни. Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание? Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душата на другите хора? Ако вие не можете да обичате душата си, тогава как ще можете да обичате другите хора? Кое може да обичате в другите хора? – Душата им. А всичко друго, което обичате в човека – това са дрехите му. Ако разглеждате сегашния свят, целия съвременен строй, той от единия до другия край е едно насилие. Мълчаливо насилие има навсякъде. Какво ще ми разправяте на мене! Насилие има не само между хората, аз съм наблюдавал тревите. Някой ми казва: “Каква е хубава природата, колко е красива зелената трева, колко е велик Божият Свят!” Аз гледам с лупа две животинки как са се хванали за гушата - едното от тях прегризва другото и обратно. Има мъчения и там - мъчат се, карат се, делят нещо. Има две дупки: едното е на едната дупка, а другото е на другата дупка. Малко е разстоянието между тях и се карат.

Ние казваме: “ Колко велик е направил Господ света!” Казваме: “ Колко велико е направил Бог човека!” Например, величието на човешкото лице, къде е? Виждам, лицето му е потъмняло, устата му са побледнели, очите му са потъмнели. Къде е величието на човека? То е само в онзи момент, когато ти дойдеш в изпитание и не се поколебаеш, при всичките мъчнотии остане нещо постоянно в тебе. Това е човекът, а не това, което ти си мислиш. Когато дойдеш в някое голямо изпитание и не се разклатиш, това е ценното в човека. Не всички цветове, които са цъфнали, и плодове, които са вързали, но онзи плод, който остане, той е важният. Хиляди плодове може да има, но остават от тях няколко плода. Те са най-важни. Всеки един от вас може да говори, че у хората има нещо лошо. Хубаво, съгласен съм, аз съм на същото мнение. След като сме лоши, какво трябва да правим? Какво трябва да разбираме под думите “лош човек”? Определете ми сега вие какво разбирате под “лош човек”. Конкретно да се каже, че да нямаме нужда от второ определение. Всеки човек, който не постъпва така, както ние мислим, той е лош човек. Вървя си аз по пътя. Този човек ме блъска и аз казвам, че той е лош човек. Ако той се отбие наляво или надясно, аз го мисля за добър. И вие може да бъдете лоши за него, и той може да бъде лош за вас. Кой човек е добър? Всеки човек, който мисли като нас, и върши това, което ние искаме, той е добър човек. Това е поне практическата мъдрост в света. Това е моралът сега. Хората говорят за един морал, а пък постъпват по друг морал.

В съвременното законодателство казват: “Защо не си изпълнил закона?” Ти можеш да вярваш в Бога, можеш да го обичаш, но съдията казва: “Твоята Любов към Бога не е важна. Тук, по закона не си постъпил.” Осъжда те съдията. Въпреки че имаш Любов към Бога, съдията те осъжда на една седмица затвор. Понеже не си постъпил така, както съдията иска, затова те осъждат. Стражарят ще те изругае, ако не постъпваш така, както той иска, ако не мислиш както стражаря. Ако синът не постъпва, както бащата мисли и иска, баща му веднага ще го смъмри.

Но и това знание не може да ви помогне. Кое е онова, което може да ни помогне? Ще ви приведа един анекдот: Имало един владетел, богаташ. Той бил човек на разнообразието. Всички му пишели, той все писма получавал: “Многоуважаеми Господине, като тебе друг няма, ти си най-добрият, най-благодетелният човек. Само ти можеш да ми помогнеш, да ми отпуснеш една малка сумица.” Все така му пишели. Той, като разглеждал писмата, никому нищо не давал и написал едно обявление – всякога, когато искат от него, писмата да не му ги пишат по един и същи начин, но да му пишат така, че писмата да му се нравят. “Ако писмото ми допадне, ще дам нещо, но на еднообразните писма не отговарям.” Чудят се хората, всички пишат, пишат и никому не отговаря. Един му пише така: “Господине, не зная как да ти пиша. Но имам два цирея, които са излезли от тялото ми. Пари ми трябват, две превръзки ми трябват. Няма ли някоя малка дрипа, две дрипички ми пратете с вашия слуга, да си ги туря на цирея.” Онзи веднага изважда две банкноти, туря ги в плик, изпраща ги и казва: “Братко, изпращам ти две дрипи. Ако можеш да ги употребиш, добре. Ако има нужда, мога да изпратя още и други някои дрипи.” Този човек пише второ писмо: “Не се уреждат работите. Освен двата цирея, на другия крак излезе още един голям цирей. Трябва ми по-голяма дрипа.” Богатият туря една голяма банкнота и му праща. Онзи му пише пак: “Не зная, намирам се в чудо, краста ми излезе на голямо пространство. Нужна е много по-голяма дрипа.” И така, след като пращал богатият дрипите, най-после онзи човек писал: “Много ти благодаря, но понеже съм облечен само с дрипи, не зная как да се освободя, но мисля да отида на баня. Няма ли да ми дадеш някоя хавлия?” Онзи му писал: “Радвам се, че имаш нужда от хавлия, но като излезеш от банята, с хавлията ще дойдеш при мене.”

Всичко това трябва да се преведе - то е иносказателно. Ние живеем в един изкуствен живот и си представяме колко са големи скърбите. Казваш: “Много съм скръбен.” А не е така, няма никаква голяма скръб, това е една малка скръб. Ние не сме се научили да говорим Истината. Аз съм правил психологически наблюдения: причината на най-големите скърби е много малка. Тази причина се поляризира, изглежда много голяма, а всъщност е много малка. Отхвърли я от душата си. И церът е много лесен. Дойде ти някое голямо нещастие - ти кажи: “Бог е направил света, Той ще се погрижи за мене, тогава и аз ще се погрижа.”

Същественото не е в гледането на нещата. Единственото нещо, което може да ти помогне, онази сила, която ти е необходима, ще я получиш, Светлината и всички други неща работят в съгласие за тебе.

Казвам: Малкото благо, което Бог ни е дал, трябва да го използваме всеки ден. Ако ти очакваш пълни хамбари, знание, сила, както живеят ангелите, ти ще изгубиш напразно целия си живот. Някой иска да стане голям, мисли за бъдещето, мисли какъв светия ще стане, колко известен ще бъде, дали ще стане Учител и пр. Най-първо използвай живота така, както е в тебе, използвай и най-малките условия на живота, подкрепяй в себе си свещените мисли. Всеки един от вас има по една свещена мисъл. Подкрепяйте я!

Заболи те кракът и ти казваш: “Като ми оздравее крака, ще повярвам в Господа.” Колко пъти те е болял кракът и е оздравявал, а ти не си повярвал? Сега ще стане същото. И как ще докажеш, че те боли кракът? Вие не сте проучвали произхода на болестта. Някоя болест, която имате, може да не е ваша. Причината може да е далечна, може да е в Америка; може би някой в Америка е болен и по симпатия вие сте свързани с него. И понеже него го боли, и тебе те боли.

Ние се намираме в следното положение. В едно варненско село имало един човек, който обичал да вади зъби. Бил голям майстор в това изкуство. Идва в селото един бей, чиято жена заболяла от зъб. Този българин й изважда зъба. Беят обича жена си. Седи беят долу, а жена му е горе. Онзи турил клещите и жената вика горе, а беят вика долу. На бея не му вадят зъб, но и той вика. Та и вие сега: някому вадят зъб, а вие викате, пъшкате. Има страдания по симпатия. Прибоде те нещо в гърдите, а това не е реално. То е чувстване на една мисъл, която иде по отражение. И тъй, ние трябва да се избавим от илюзиите на живота. Мине ти някоя мисъл: “Ако ми се счупи кракът, може да стане това - онова с мене.” На ден хиляди такива мисли могат да ти дойдат. Всичко това може да стане, ако го допущаш, но ако не го допущаш, няма да стане.

Казвам: престанете да допущате нещата. Вие всички ги допущате и всички, като седите, мислите по кой начин Новото Учение ще прогресира в света. Мислите дали пътят, по който вървите, е прав или не; мислите след колко години Царството Божие ще се установи. Вие си мислите тук, на Земята да дойде Царството Божие. Като деца си мислите. При сегашните условия Царството Божие не може да дойде на Земята. Царството Божие не е далеч - ние се ползваме от него. Един ден ние ще отидем там. Някои от вас ще ви занесат с колесница, а някои ще отидат пеш. Но щом започват да приказват за онзи свят, вие започвате да се притеснявате. Казвате: “Една сестра замина, един брат замина.” Къде отидоха заминалите членове на Братството, къде са? Че те са тук, между вас, насядали са наоколо. Какво ще кажете? Те седят, смеят се и казват: “Пак сме тук!” Едно време те имаха свои собствени къщи, а сега ходят като наематели. Всичко си изпродадоха и всеки си е взел под наем една малка стаичка - по време на лекция иде тук и после пак си заминава.

Да кажем, че ти мислиш за някого и той идва. Често ще забележите, че когато дойде един брат от другия свят, ако влезе в тялото на някой друг брат, то последният заприличва малко на него -огънат се малко ушите му, изменят се очите му. Щом го напусне заминалият, лицето на този брат взима пак стария вид. Така че преди всичко вие трябва да различавате вашите състояния, да различавате дали сте вие, да отчитате всеки ден кога сте сам и кога не сте. Не мислете, че това е нещо лошо. Ако един малък прозорец е израз само на малка светлина, през един голям прозорец ще влезе много светлина. Тогава къде е прегрешението?

Законът е: Знанието, което иде от Бога, Божествената светлина, да стане достояние на нашите души. Колкото по-голяма е Светлината, толкова е по-добре. Но ние се страхуваме, че ако влезе много Светлина, ще изгубим своята обстановка. Толкова Светлина трябва да имате, колкото е необходимо за дадения случай. И в Любовта е същият закон. Някой път вие желаете повече Любов, отколкото ви трябва. И Любовта понякога може да бъде непоносима. Толкова Любов да има, колкото може да ви причинява радост. И във всеки един момент Любовта ще приижда и ще оставя пред вас повече от видимия свят. Не е необходимо да видите всички цъфнали цветя. Ще видиш едно цвете и ще се зарадваш, ще видиш друго цвете и т. н. Ще видиш една река, втора река, трета река и т.н. Последователно, като отивате от предмет на предмет, вие ще опитвате проявите на света.

Вие си мислите за един брат, за една сестра и очаквате да срещнете някой светия. Вие между светии ходите тук. Светиите най-първо нямат време да ви викат на гости. Като видите един светия, какво ще се ползвате? И какви са светиите във вашия ум, как си ги представяте? Като в църквата ли са написани? Светиите са винаги весели, добре разположени. Светията няма тревога. Като те срещне, си казваш: “Загазихме!”, а той ти казва: “Никак не си загазил. По много добър път вървиш.” Ти му казваш” “Обзел ме е дяволът.” Светията ще ти каже: “Той, дяволът, сам се е оплел.”

В света съществува следният закон: Дяволът се отличава по това, че във всичките капани, които прави, гледа да тикне тебе, а той да остане вън от капана. Ти ядеш хапката в капана - тебе ще те съдят, ще те затворят, а той ще избяга. Като уповаваш на Бога, когато се изложиш на известно изкушение, Господ ще хване в капана и тебе, и дявола - тогава ти си се избавил от злото и ще се освободиш от дявола. И веднага щом дяволът е хванат, всичките ви работи ще се оправят и в търговия и пр. А ако работите ви не вървят, значи дяволът не се е хванал във вашия капан. Ти казваш: “Аз съм лош човек.” Не се е хванал дяволът в капана с тебе заедно. Ти казваш: “ Не ми върви.”Не се е хванал дяволът в капана. Щом се хване в капана, ще ти върви вече.

Носете тогава една детинска вяра: Бог е, Който царува. Каквото и да стане в света, обръщайте ума си към Бога. Боли те нещо, спри се и си кажи: “За добро е това. Аз не го знам, но е за добро.” И да не е за добро, ти кажи: “За добро е.” Докато те мами дяволът, мами го и ти. Щом иска да те бутне в капана, хвани го за ръка, вкарай го в капана и му кажи: “И двамата сме за вътре.” Не зная как да кажа, ние много обичаме дявола. След като се е хванал в капана, ние от голяма обич му отворим вратата с думите: “Хайде, ти си върви, а пък аз ще остана за тебе.” Много сме щедри. Дяволът ти казва: “Много ти благодаря.”

Изобщо правилото е: Нито един дявол в света не е хванат в капана, затова не пущай дявола! Кажи му: “Много те обичам. Щом те хванах, ще се поразговорим по-любовно тук, в капана”. Все хората се хващат. Не отваряй капана и не пускай дявола! Аз виждам сега, че вашите дяволи се смеят, но аз имам един дявол, който постоянно плаче. Вашите се смеят, а моят плаче. Често той ми казва: “Виж онези дяволи как се радват, а пък аз плача постоянно.” Аз казвам: “Те се радват, а пък ти ще плачеш.” Нека да поплаче малко вашият дявол! Докато вашият дявол се радва, вие ще плачете. Когато започне да плаче, вие ще се радвате. По-добре е да си смените ролите: той да плаче, а вие да се радвате. Сега ви желая вашият дявол да плаче, а вие да се радвате.

Отче наш.

30 лекция на Общия окулен клас

18 април 1934 г.

София, Изгрев