Три порядъка има в света: идеален, реален и материален.

Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният - от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни Същества, работещи под ръководството на Идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за Идеалния свят и поддържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това - да го организираме и устроим.

Само половината от материалния свят е организирана, другата половина не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо всички същества, които са свързани почти само с материалния ред на нещата, чувстват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в Идеалния свят. Подобно желание у хората показва преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито Реалния, нито Идеалния. Защото невъзможно е човек де се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, но на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа засега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в Идеалния свят.

Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на Идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на Живота, от всичко, с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в Идеалния свят. Те не са проучили още материалния и Реалния свят, а искат веднага да влязат в Идеалното, в Божественото.

Човек трябва да проучи преди всичко материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане цар на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици - клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с Идеалния свят, белите дробове - с Реалния, а стомахът - с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателната и храносмилателната системи показват в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие.

Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три свята, на тия три порядъка, ще кажем, че Идеалният свят е свят на абсолютната хармония, в него няма ни един дисонанс. В Реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица от прояви. А в материалния свят дисонансите и консонантите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се учи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с Реалния и Идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред.

В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор. При това, той е свят на еднообразие. Където и да влезеш - между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество - всички искат да бъдеш като тях. В наука, религия, обществен живот - навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази униформа, ти си вече подозрителен индивид.

Между материалния свят, обаче, и Идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А Идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не живее в него, не може да разбере и Идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория за човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество доколко е разбрало Божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви.

Но и обратното е вярно: за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в Идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в Идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем Идеалния, Божествен свят. Защо трябва да влезем в Идеалния свят? - За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога.

Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така например, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това обаче е невъзможно в материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на Идеалния свят. В него каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо вечността е за материалния свят.

Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата, е желанието у някои да обичат всички хора на земята. Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в Идеалния свят. Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира още сега, в настоящето трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах.

Окултният ученик знае, че в Идеалния свят, при Бога не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В Идеалния свят се влиза чрез вечния процес на новораждането, за което е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на Идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване; тъй както основният процес на Реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната.

Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се отърве от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, бели дробове и стомах, на своите мисли, чувства и постъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред. Той знае, че и да умре, пак тук ще остане. Той не иска да умре, за да се отърве от земния живот. Неговият девиз не е "от живот - в смърт", а "от смърт - в Живот".

От смърт - в Живот! От безверие - във вяра! От зло - в добро! От безлюбие - в Любов!