Всяка година на Изгрева край София на 22 март се отваря една нова красива страница в живота. Тогава почват паневритмичните упражнения.

В красиво пролетно утро, когато слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята почват да отварят своите венчета на животворните слънчеви лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят тия упражнения на една широка полянка, обиколена със стройна борова гора.

Защо те почват всяка година на 22 март и защо се правят рано сутрин? Ще дам един цитат от книгата "В царството на живата природа" като отговор на този въпрос: "Сутрин при изгрев слънце земята е отрицателна, т.е. приема най-много. Тоя факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Затова и сутрин при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутрин всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото по обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощно положителни енергии (прана).

Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. Затова благотворното влияние на слънцето започва от 22 март. Оттогава земята работи по-творчески. Най-добрите месеци за обнова са от 22 март до 22 юни.

Когато видим на пролет растенията да напъпват и цъфнат, в човешката душа трябва да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тая животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили."

Паневритмичните упражнения не трябва да се смесват с обикновената гимнастика или балета. Те се основават на по- дълбоките закони за влизане на човека в свръзка с енергиите на Природата и тяхното използване за неговия растеж. Всяко нещо трябва да се движи; това е природен закон. Но когато тия движения са разумни, ние придобиваме нещо. При паневритмичните упражнения човек влиза в обмяна с живите сили на Природата. Но ако мисълта на човек не работи при тия движения, ако той не прокара своята мисъл и воля през ръцете, краката, мускулите и пр., той не може да се ползва.

Можем да си послужим със следното уподобление: всеки човек е един жив радиоапарат - приемателен и предавателен едновременно. Движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек при тях става способен да черпи изобилно от неизчерпаемия резервоар на сили в Природата и с това да внесе нови жизнени струи във всичките си органи и системи и нови подтици, нови свежи сили в своите мисли, чувства и постъпки. От друга страна, чрез тия движения се праща в света нови творчески сили и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. По този начин чрез тия упражнения човек, от една страна, се обновява физически и психически и от друга страна, спомага за внасяне на новото в света. Всички нови идеи, които трябва да се вградят в Новата култура, всички ония животворни принципи, които са в сила да я обновят, са включени в тия движения.

Особено днес има нужда от един мощен тласък, чрез който да се влеят нови жизнени струи в културата. Това може да стори Паневритмията. Чрез нея обществата, народите, расите ще се подмладят, ще се освежат, ще се калят физически и духовно за ново творчество. Чрез нея ще се пробудят към дейност нови спящи сили и заложби на човешкото естество. Нека тя да проникне във всички градове и села. Нека навсякъде будните души да работят за нейното прокарване в живота на обществото. По този начин ще имаме едно общество на хора жизнерадостни, жизнеспособни и работоспособни, със светли умове, с благородни сърца, със свободни души и със силен дух, годни да станат работници, строители за изграждане на Новия живот на земята.

По-долу даваме вътрешния смисъл на паневритмичните упражнения. Те имат и друго, по-дълбоко значение, но тук изтъкваме общодостъпното им значение. По-дълбокото им значение ще изоставим, понеже неговото разбиране подразбира по-голяма подготовка.

1. ПРОБУЖДАНЕ. Това упражнение изразява събиране в себе си и проявяване навън. Ръцете, които са върху рамената, се разтварят настрани - значи, най-първо даваме; това е мъжкият принцип, творческото начало. Значи се започва с творческото начало, т.е. туй, което имаме, трябва да го дадем навън. След туй ръцете отново прибираме на рамената, значи отново възприемаме от Природата туй, което тя ще ни даде; това е женският принцип, възприемащото начало. Тия две състояния се сменят. Когато ръцете се изнесат навън, те изпращат и приемат енергии, а междините между пръстите са възприемателни антени.

Когато туй упражнение се прави с будно съзнание, то подтиква човека към тая идея за възприемане и даване на полученото. Чрез тия движения тая плодотворна идея се праща и в света.

Това упражнение се нарича пробуждане, понеже когато у човека се роди идеята за даване навън това, що е възприето, това е вече признак за пробуждане на съзнанието му. Това е вече надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния Живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота!

2. ПРИМИРЕНИЕ. Тия плавни, нежни криви линии с ръцете напред, настрани и обратно, туй са магнетични линии. Те са линии на мекота, на примирение. Тия движения възпитават човека в тоя именно дух, у него се ражда съзнание, че каквото става, ще се превърне на добро. Чрез тия движение човек примирява противоречията в себе си и тия отвън, в света.

3. ДАВАНЕ. Това са движения на ръцете напред и прибиране пред гърдите. Това упражнение означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и Природата. Всичко, което човек е приел от Природата, той трябва да го обработи и да го даде.

Тия движения магически действат за самовъзпитанието на самия човек и на цялото човечество, понеже чрез тях се праща мощен подтик в света. Тъй отделният човек и изобщо светът съзнават великата идея на даването и приемането Това е идеята на Новата култура, идеята на Шестата раса. Тук виждаме как тия упражнения са високо идейни и събуждат в човека качествата, които ще легнат в основата на Новата култура, която иде и която ще бъде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите.

Това упражнение разкрива тайните на вземането и даването. Това е зов за влизане в живота на даването. Влизане в живота на даването, туй е влизане в живота на радостта; тогава човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще дойде в живота на изобилието. Колкото повече човек дава, толкова повече ще получава. Ако човек е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да вземе нищо отвън. Щом съдът се изпразни, той може отново да се напълни; щом не се изпразни, той остава със старото. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и сила. Ако изворът не дава постоянно това, що получава, няма да е в състояние да получава нови струи. В такова състояние е застоялата вода в едно блато. Каква разлика има между нея и един жив извор! При първия имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор - движение и живот.

4. ВЪЗЛИЗАНЕ. Туй последователно вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре говори за Вечния път на Живота, то говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията е долина, богатството - връх. Тоя процес го имаме навсякъде в Природата. Нали и в обикновеното ходене кракът се вдига от земята? -Това е възлизане. И след туй отново се слага на земята; туй е слизането.

И при възлизане, и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят, по който трябва да се върви, че този е Пътят на Живота. Защото ако човек не слезе, не може да се качи. Туй упражнение улеснява човека да разбира Вечния път на Живота и да има правилно отношение към него.

5. ВДИГАНЕ. Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, а след туй се снемат и насочват назад. Вдигане на ръцете, туй е приемане на новото, изгряващото, на туй, що иде от Божествения свят; а поставяне ръцете надолу и назад, туй говори, че, приемайки новото, старото туряш отзад. Туй движение на ръцете изразява мощната сила, която движи човека напред по жизнения път. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на греблата и движението им назад. Туй е пробуждане у душата на копнеж към планински върхове. Това упражнение е зов към всички души да тръгнат към тия върхове!

6. ОТВАРЯНЕ. С дясната ръка и после с лявата се правят хоризонтални дъгообразни движения пред тялото. Туй упражнение е за разрешаване на известни противоречия в мисли и чувства. Движението с дясната ръка, туй е разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка - на тия с чувствата. С ръцете човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход. Изнасянето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането й в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш в Природата, трябва да отвориш; и като влезеш, трябва да затвориш, т. е. трябва да не мислиш за онуй, което си оставил зад гърба си, за старото. Значи затваряш се за старото. Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето трябва да се отвори, а туй, което отваря, е настоящето.

Затуй това упражнение може да се нарече още метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т. е. логически правилно и разумно трябва да правиш своите заключения в областта на мислите и чувствата.

7. ОСВОБОЖДЕНИЕ. Двете ръце се турят пред гърдите със свити пръсти и със силен замах се движат настрани, като същевременно се разтварят. Това е разкъсване на всичко онова, което те е спъвало. То е освобождение от старото и придобиване на новото, то е влизане в Свободата. Това упражнение можем да наречем още разкъсване на всички неестествени кармични връзки, разкъсване на всичко старо. То събужда в човека тия енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на Свободата. Това е зов за освобождение, зов за излизане от затворите. Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев; остави веригите на смъртта и влез в Свободата на Живота; излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в Радостта на Любовта".

Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество и по този начин да се подготви Новата култура на свободните души.

8. ПЛЯСКАНЕ. Това е тържеството на Свободата. Тия движения означават, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки. Те показват границите на Свободата, показват отде започва тя; те говорят, че вече е добита тя. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпилеят.

Тия движения, това е Радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула. Това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода, над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи.

9. ЧИСТЕНЕ. Движение на събраните пред устата ръце встрани, придружено с духане. Духането, това е Словото, а движението на ръцете встрани, туй е посяване на Словото. Туй упражнение говори за възприемане на Словото и за посяването му. То изразява, че разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. То може да се нарече още "внасяне на чистото Слово в Живота" или "правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в Живота".

10. ЛЕТЕНЕ. Тия вълнообразни движения с ръце настрани, това е закон за придобиване на Светлина в себе си, на знание. Туй е закон за правилно запознаване със Светлината, със знанието. Това движение изразява стремеж за вдигане нагоре, за да може всичко да възрастне. Посятото трябва да възрастне. Тия движения могат да се нарекат още "правилен път за разпространение и възрастване на Словото в Живота".

11. ЕВЕРА. Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно и туй се последва с движение напред. Тук имаме действието на двата принципа - на Любовта и на Мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигане на света. Обръщането към ляво, туй е женският принцип, възприемане на Любовта. Обръщането към дясно, туй е мъжкият принцип, възприемане на Мъдростта. А пък движението напред, което последва всяко обръщане вляво и дясно, туй е движение към Истината. Значи, положението на Любовта и Мъдростта в Живота ни водят към Истината, т. е. към Великата Реалност, която лежи в основите на цялото битие. Движението напред, туй е подтикване на нашия растеж, на умствения и на целия прогрес изобщо.

12. СКАЧАНЕ. Туй е тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу - покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света. Скачането, което последва, туй е поднасяне на нашата радост към Великото в света.

13. ТЪКАНЕ. Туй движение изразява органическия процес в Природата. То изразява работата на съграждащия процес в нея. Нали между северния и южния полюси на земята става кръгообръщение на електричеството и магнетизма. Електрическите и магнетични течения циркулират между двата полюса. Туй именно е изразено в това упражнение чрез кръстосаните движения отляво надясно и обратно.

Обаче и всяка материална частица си има свои полюси. Също тъй и всеки орган. И между тия два полюса има течение на електрични и магнетични енергии. Тия сили работят и във всеки човек. Туй упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата и, от друга страна, то е правилен път за внасяне на хармония и ритъм в този процес както в нас, тъй и вън от нас, в живота на човечеството.

14. МИСЛИ! Бавно движение на ръцете отдясно наляво и обратно, после тръгване напред с движение на ръцете на загребване и движението им встрани, като че ли се крепи нещо. Туй движение ни свързва с Умствения свят, ние встъпваме в него. Чрез туй движение се внася в организма ритъмът, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишената мисъл.

Първата част на упражнението с бавно движение на ръцете наляво и дясно, туй е възприемане на това, що се праща от Умствения свят. А втората част, това е внедряване на възприетото в живота, в дейността.

15. АУМ. Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята, и друго течение иде от земята и минава през слънцето. Когато си протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме Божественото; чрез този крак, с който стъпваме напред, приемаме земните енергии. Чрез тая ръка и този крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, набраните необработени, дисхармонични енергии вън от нас, към земята. Туй последователно вдигане на ръцете, наклонени напред и нагоре, с последователното повдигане на нозете - туй е полетът на човешкия дух, вечният му стремеж към висините. Човек работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите; той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери. Туй движение е правилен път за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея.

16. ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО. Ръцете правят дъгообразни движения отпред и встрани, с обратно движение до гърдите; след туй ръцете правят загребване, наподобяващо бликане на изворни води.. Първата част, туй е процесът на зараждане на новото: всички слънчеви енергии влизат в човека, за да може той да расте, да се развива. Втората част, туй е протичането на животворни енергии през човека като мощни води.

17. КВАДРАТ. Това движение говори да имаме оная права мярка, с която се мерят нещата на земята. При него лицето се обръща последователно към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Туй е свързано със силите на изтока, запада, севера и юга: изток означава Правдата, юг - Добродетелта, север - Истината, запад - живота на земята. Запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе слънцето нали човек оценява какво благо е то.

18. КРАСОТА. Ръцете - една след друга, наклонено напред и нагоре; същевременно - последователно люлеене на тялото върху единия и другия крак. Тия движения са обработване силите на квадрата. Последният дава материалите, а туй движение ги обработва. Това обработване е художествена работа, изкуство. Тук линиите на движението са прави, затова можем да кажем, че тук е изразен мъжкият принцип, който обработва квадрата; това е електричеството.

19. ПОДВИЖНОСТ. Плавни движения на ръцете и нозете, с лице към центъра и гърбом към центъра. Туй упражнение е като продължение на предидещото. При него, за разлика от предидещото, са в действие меки, криви линии; тук е в действие женският, отрицателният принцип, който обработва квадрата; това е магнетизмът.

20. ПОБЕЖДАВАНЕ. Едновременно движение на ръцете напред и нагоре, като че ли блъскат въздуха. Туй е завладяване на всичко онова, което е придобито. Да станем разумни господари на онуй, що сме придобили.

21. РАДОСТТА НА ЗЕМЯТА (ЛЮЛЕЕНЕ). Люлейни движения с лице към центъра и с гръб към него. Това е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили. Това е използване и обработване на туй, що сме придобили, и радостта заради плодовете му. Тия движения са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото време се движат заедно, успоредно една на друга. Това е единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот, единство между ума и сърцето; това упражнение съдейства за това.

22. ОПОЗНАВАНЕ. Двамата в двойката са обърнати един срещу други със заловени ръце; после ръцете - отпуснати и двамата - гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване на самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни.

Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към други, то единият, който е отляво, обработва Доброто, а другият, който е отдясно, обработва Истината. Центърът е между тях, центърът е Любовта.

Когато двамата в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра, към Любовта. Обърнати един срещу друг, те образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг, те с движенията на ръцете образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея имаме две половини: това е човекът, раздвоен, двата полюса на човека, създаване на полюсите - мъжът и жената. И после, като се съединят в едно, образува се човекът.

23. ХУБАВ ДЕН. Последователно изнасяне на единия крак напред във въздуха и пружиниране на другия с прегъване на коляното. Чрез тия движения, при които се стои на един крак, а другият крак е във въздуха, се дава правилен ход на нервната енергия, засилва се волята, засилват се волевите постъпки на човека. Тия движения са за каляване на нервната система на човека, те са магнетизиране на нервната система. По този начин човек става способен да прави правилна преценка на постъпките си, да види кое е право и кое е криво в тях и в същото време да ги подобрява.

24. КОЛКО СМЕ ДОВОЛНИ. Стъпки напред, последвани от люлейни движения на единия и другия крак. В първата част ръцете са свободни, а във втората вътрешните ръце са заловени. Първата част е приготовление. Втората ни учи да добием способността да оценяваме правилно природните сили и да им даваме правилен израз. Тия движения развиват способността да оценяваме природните блага.

25. СТЪПКА ПО СТЪПКА. Нозете - на място, последователно встрани и напред и след туй - движение напред. Когато единият крак се отделя встрани или напред, то слънчевата енергия слиза надолу в нас, а когато двете нозе са събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре към слънцето. По този начин става обмяна. При разтворени крака слънцето и ние сме положителни към земята: възприемаме от слънцето и предаваме на земята. А когато нозете са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива към слънцето.

Тия движения са, за да се развие усет кога действа слънцето и кога - земята. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в Природата, това е влизане във връзка с истинските методи на Природата.

26. НА РАНИНА. С три фигури: полукръгови движения на единия крак пред другия, люлейни стъпки последователно върху двете нозе и паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката; петите съответстват на физическия свят, а пръстите - на Умствения свят. Когато стъпваме на пети, възприемаме от физическия свят, а когато стъпваме на пръсти, възприемаме от Умствения свят. И в двата свята уреждаме противоречията, които съществуват. И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага.

27. ДИШАНЕ. Чрез тия музикални дихателни упражнения човек се приучва на музикалния метод, с който той трябва да си служи в Живота. Чрез тях човек влиза в хармония с Природата.

28. ЗАКЛЮЧИТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ. Вдигане на ръцете и обливане. Туй движение изразява, че трябва да приемем всички горни Божии благословения преизобилно и с пълна свобода. Когато ръцете се дигнат нагоре и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу на физичното поле. Като дойдат във физичния свят, ръцете се разделят; значи, във физичния свят имаме поляризиране - два полюса. Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основите на битието. И всеки ден имаме нужда от нея. Туй упражнение можем да наречем още метод за влизане във връзка с Идеалния свят.