Учредяване на Школите de

В Божествената Школа вие сте влезли да се научите как да живеете разумно.

Аз наричам пътя на ученика едно строго самоопределяне.

В ученичеството на Бялото братство влизат едновременно пътят на Любовта, на Мъдростта и на Истината.

Учителя

 

Когато Учителя откри Школите, това беше нова епоха в нашия живот. Годишните събори бяха подготовка за Школите; неделните беседи – също. Най-първо Учителя откри Школата за младежите и първите ученици бяха поканени поименно (1922 г.). После отвори Школата и за възрастни, в която влизаха и младежите.

Окото Божие се отвори, за да види какво правят тези деца тук, на Земята, какво са постигнали, от какво се нуждаят, къде се спъват в пътя си и какво се бавят и губят в тези пътеки на живота.

Учителя идва на Земята скромно, незабелязано. И докато вниманието на света е отвлечено от големите събития – политически, икономически, социални и други, каквито винаги има, в това време Учителя извършва мълчаливо своята благословена работа. Той намира своите ученици, призовава ги и започва над тях работата, която е и работа над цялото човечество. В тази малка среда, около този жив Божествен център се разрешават въпросите, които вълнуват човешките души за дадена епоха. Тук възникват всички проблеми и противоречия от външен и вътрешен характер. Тук се изпитват силите, способностите и възможностите на човешката душа, тук се разрешават много задачи, лекуват се вековни недъзи, ликвидира се един стар живот – животът на миналото, подготвят се условията за Новия живот. Едно ново знание се прилага, подлага се на опит и резултатите най-щателно се проучват. Около Учителя са представени като характери, като типове расите, племената и народите. Тук са представени всички недостатъци, от които страда човечеството, ала и всички добродетели, дарби и способности присъстват тук. Върху тях се работи грижливо, както градинарят работи върху своите плодни дървета и посеви. Учителя казва:

Добродетелите са онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен; те са великият капитал, около който започват да циркулират силите на Живата Природа. Ето защо под човек се разбира сбор от всички добродетели.

Всички положителни и отрицателни сили имат свои представители около Учителя. Тук се започва онази духовна алхимия, оная най-важна работа над човешкото естество – изправяне погрешките на миналото, преценяване на настоящите възможности и постижения и очертаване пътя на бъдещето.

Както в една модерна химическа лаборатория се правят опити с всички елементи, проверяват се всички реакции, изследват се новите съединения, както резултатите са валидни за цялата Земя, така и тук. Затова нищо не се пренебрегва. Няма маловажни работи. И най-малките неща се вземат под внимание, всичко се взема предвид.

Човекът и човешкото естество се подлагат в Школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото – неговите качества, неговата устойчивост, издръжливост и отзивчивост, изпитва се умът – неговата възприемчивост и възможности, изпитва се  сърцето – неговата готовност за служене и жертва. Всичко се проверява и постоянно се подобрява. Човек се е откъснал от Живата Разумна Природа и физически, и духовно. Една от първите задачи на Школата е да се възстановят тези пътища, по които живите сили на Природата идват и обновяват човека. Школата приготвя учениците за новите условия, при които животът ще се прояви.

Малцина, даже и от тези, които участват в тази деликатна и отговорна работа, съзнават нейното значение и смисъл. Това, което се извършва в този малък кръг, предстои да се извърши в цялото човечество. Това, което може да се постигне тук, е възможно и постижимо за цялото човечество. Знанието, което се дава тук, се дава за човеците-братя по цялата Земя.

Работата в една духовна Школа е работа върху човешката душа, върху човешкото сърце, върху човешкия ум, върху човешката воля.

Задачата на Божествената Школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат Истината. Едно от качествата на Великата Школа на живота – Школата на Бялото Братство или така наречената Божествена Школа – това е: тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практиката вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към Истината, но и начините за нейното приложение.

Лекциите на Общия и Младежкия клас се различават. Първите имат предвид извървян път, дето са направени редица погрешки и отклонения, които трябва да се изправят. Създадени са вече известни навици, върху които трябва да се работи. Умът, сърцето и тялото са достигнали своето развитие. Обстановката, при която се работи в Общия клас, е по-друга.

Лекциите на Младежкия клас имат предвид едно начало: умът, сърцето и тялото сега разгъват своите сили; те трябва да се насочат, да им се даде правилна насока, трябва да се създаде благоприятна и здравословна атмосфера, за да се развиват правилно.

Младежкия клас Учителя нарече клас на вечната младост, на Божествената нежност и чистота. Той казва:

Бих желал винаги да останете деца не по ум, но душите ви да бъдат детски, или да употребя друга една форма – душите ви да бъдат нежни. Знаете ли колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. Нежността и благостта, която притежава, са качества на Бога. Това е идеал. Душата е чиста и светла, както стои пред Бога. Тя е излязла от Божественото дихание. Чистата душа не може да се опорочи. Тя всякога е чиста. Никоя сила не е в състояние да превърне човешката душа във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното Царство. Дръжте тази мисъл в себе си: „Моята душа е чиста!“ И не се обезсърчавайте.

В класовете се дават теми, упражнения и задачи, чрез които знанието се прилага и подлага на опит.

Вековни заблуждения вървят като сенки подир човешките души, помрачават взора им, отнемат силите им, спъват ги в пътя им. Много Любов трябва за тази работа – Любовта на Бога. Много светлина е нужна за тази работа над душите – Мъдростта на Бога. Много сила – силата и търпението на Бога. Такава е задачата на един Учител, Който дойде да работи върху душите. Той взе греховете на човеците върху себе си.

Отначало, докато бяхме в града, Школите бяха вечер. Щом обаче се преселихме на Изгрева и съградихме нашия светъл слънчев салон, Школите се откриха в ранните утринни часове преди изгрева на Слънцето.

Наистина ръката на Любовта е блага като ръката на майката. Ала ръката на Любовта е силна като ръката на баща, който е и добър. С какво търпение ни води Учителя през тези години, с каква Любов и благост. Когато Божественото учение се преподава, това е началото на една нова епоха в пътя на човешките души. Учителя казва:

Няма по-хубаво нещо от това, да бъде човек ученик на Великата Разумна Природа.

Пътят на ученика, това е новото, което днес влиза в живота на човечеството.

Първото въздействие от Словото на Учителя върху душите ни беше, както въздействието на слънчевите лъчи върху семенцата в почвата. Те трепнаха, оживяха и покълнаха. Много сили дремят в човешката душа, много дарби и способности. Всичко това биде призовано към живот. Цял един свят оживя. Душата на ученика е като градина, в която зреят плодове. Учителя казва:

Всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство е плод в духовния свят. И всяка ваша постъпка е един зрял плод. Вие сте като плодните дървета в света на ангелите. Всяко дърво, което принася плод, се благославя.

Знанието за пътя на човешката душа към Бога е велико знание на живота. Учителя се вслушва с чутко ухо в нашите души. Много противоречия, много съмнения и предразсъдъци имаше да се отстраняват. Имаше да се ликвидира с един стар живот на хиляди поколения, отишли далеч в своето отклонение от правилния път.

Работата в Школата Учителя води двадесет и две години планомерно и последователно. С Любов и търпение той ни въведе в света на душата – свят, обширен като Вселената. Има ред правила и закони, които ученикът на Божествената Школа трябва да пази. Едно от първите правила е смирението. Идеята е тази: Вечното, Безграничното не може да се събере в ограниченото. Ученикът трябва да знае мястото си. Има ученици начинаещи, има ученици напреднали. Знанието на първите по отношение знанието на последните е нищожно. Ученикът знае, че върху познанията, които тук придобива, почива неговото щастие. Понеже той ще съгражда бъдещия си живот върху тези свои познания, затова той пристъпва към работата в Школата с благоговение.

Друго правило на Божествената Школа гласи:

Знанието се придобива по закона на Любовта. Знание, придобито без Любов, не ползва. Божествената Школа отговаря на много въпроси, но не на всички. Всеки въпрос трябва да се разгледа на своето време. Как да живеем, как да подобрим живота си, как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили – на тези въпроси се отговаря пълно и се дават методи за работа.

В Школата най-първо се пристъпва към основно проучване на човека – сегашния човек, така както е в тази му фаза, с тези сили, които се развиват в неговия организъм, проявяват се в неговия ум, действат в неговото сърце и се реализират в неговата воля. След като се проучи човекът по този начин, пристъпва се тогава в други области, по-широки и по-приятни. Когато се проучава положителната страна на човека, е приятно; когато се проучават неговите отрицателни страни, е неприятно. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Да се проучава човекът, това е трудно нещо. В Божествената Школа се дават знания по какъв начин да овладее ученикът положителните и отрицателни сили на своето естество. Земята е едно училище и то трябва да се свърши по който и да е начин.

Знанието, което съвременната наука дава, трябва да се използва. То служи като основа. Учителя казва:

Съвременната наука е само предговор на Великата Божествена наука. Ако знанието, което тя дава, не можете да придобиете, как ще придобиете Божественото знание? Казвам ви: едно е знанието, една е светлината, но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза.

Правилото за ученика гласи:

Само онова, което приложиш и опиташ, може да те ползва.

Една от първите задачи на ученика е да познае себе си, силите, които са му дадени на разположение – да ги овладее, да ги направлява, да ги регулира, да установи правилни отношения с Живата Природа, да се ползва от нейните сили, да установи връзките си с Разумния невидим свят, който направлява живота. Понятията, с които ученикът си служи, са живи. Те растат заедно с него, съпътстват го като добри приятели и му помагат.

Учителя казва:

Пътят на ученика е като зазоряване.

В тази задружна работа се изграждат онези прекрасни, бащински отношения между Учителя и учениците. Познаването на Учителя е чисто вътрешен процес. Учителя идва като вътрешна разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя в душата на ученика. Мнозина възприемат известна мисъл по внушение и мислят, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Има обаче грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт и затова, когато Учителя говори отвътре, ученикът се вдъхновява. Ала и когато Учителя говори отвън чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителя употребява всяка дума на мястото є. Той знае защо е употребил една дума и какво въздействие ще произведат нейните трептения. Понятието Учител е строго определено в Живата Природа. Учител е само онзи, у когото няма никакво насилие. Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа. Неговата възвишена разумност изключва лъжата. Учител е само онзи, у когото няма никакво зло. Неговата доброта изключва всяко зло.

Светът на Любовта е красив и необятен. Учителя казва:

Велико нещо е да опита човек Любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до Божествения свят. Велико нещо е да се опита светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опитат мирът и радостта. Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и проучи в своя път.

източник: "Учителя", Издателство Бяло Братство, София, 2015

de