Статия "Развиване на съзнателността чрез Паневритмичните движения" de

Човекът в своето развитие е воден от стремежа си да се прояви. Под проява разбираме възможностите и способностите на самия човек. В определен етап от неговото развитие човешкият стремеж за проява не е съзнателен, човек не го съзнава ясно. Това говори, че той е ръководен от сили, които проявява, без да ги разбира – съзнава; той не е господар на самия себе си. В дадения случай под сили ще разбираме същества, които ръководят и учат човека. Всяка тяхна разумна проява, проектирана върху определено същество, си има своята проекция и върху физическия свят чрез човека като движение. Движението е форма на проява във физическия свят. Тази форма на проява може да бъде изразена чрез различни части на човешкото тяло – ръка, крак, глава и т.н.

Разликата между съзнателния и несъзнателния човек в отреагирването на вътрешния импулс, който човек получава преди началото на движението е, че първият познава източника на импулса, който иде в него, познава естеството на мислите и чувствата, които са в него, докато вторият не познава още себе си – не познава източника на импулса, който иде в него, не познава своите мисли и чувства. Той се учи след като получи резултата на своето действие – започва да се замисля за него и колкото е по-осъзнат, толкова по-добре и правилно прави своите заключения. Защото в дадения случай и единият, и другият могат да действат бързо, но единият да съзнава резултата на своето действие, а другият да не го съзнава. От това гледище ние делим движенията, постъпките на човека на разумни – съзнателни и неразумни – несъзнателни.

Пробуждането на човешкото съзнание и развитието му е един велик Божествен процес. Тази съзнателност, нейното развитие е процесът на придобиване на вътрешната свобода. Развитието на съзнанието е развитие на съзнателността у човека – т.е. развитие на усета за самия себе си, развитие на познанието за себе си. Пробуждането на човешкото съзнание става в определен момент от неговото развитие и този момент за много хора е сега, в сегашния живот. Именно сега осъзнатостта има всички условия и възможности да се развива. В момента на пробуждането на съзнанието в човека се пробуждат всички духовни сили, проявени по нов начин, а именно: човек разбира, че тези сили са духовен потенциал, с който той може да разполага и оперира съзнателно, без да нарушава хармонията на средата, в която е потопен. На този етап те стават вече негово достояние, защото разбира и духовната същина на своето естество.

Развитието на съзнанието представя процеса на вселяването на Божествения дух в човека, което става постепенно. Развитието на съзнателността е наука за разбиране, за съзнаване присъствието на Бога в себе си. Но тъй като това остава само на думи, като понятие, нещо неразбрано, трябват ключове, с които да се отключат и отворят вратите в човешкото съзнание – в неговите разбирания да настъпи един приток на нови сили и енергии, които да обновят и разширят представите му за живота и неговата целокупност. Тези ключове са паневритмичните движения. Чрез тях понятието за Бога става нещо реално, разбрано, живо. И когато Христос казва: “Думите ми носят живот вечен” – то е защото Той е проводник на този живот, защото живее в него; тъй както тези движения са част от творческото изявление на Бога, тъй и ние се потапяме в този живот и ставаме едно с Него. Работим, растем и се разширяваме с Него.

Паневритмичните движения са метод за свързване със съзнанията от по-висшите светове, които вливат по-високи разбирания за живота и разширяват човешкото съзнание.

Всички упражнения, опити от беседите и лекциите имат за цел човек да разбере духовното същество вътре в себе си. Да разбере силите, които се крият в него и които работят в неговите тела, в неговия ум, сърце, дух, душа и воля. Те се явяват като част от подготовката за нещо много по-голямо, а именно Паневритмията, където вече силите се организират, включват на съвсем друго, колективно-космично ниво.

Човек трябва да съзнава своята духовна същина, да я усеща, разбира. За тази цел той трябва да се самонаблюдава. Нужно е да познава своя ум, своето сърце, своята душа, своя дух и своето тяло. Да ги разграничава в представите си и да знае всяко едно с какви сили оперира. Това не става по механичен, външен път, понеже духовната същност е потопена в Любовта и тя е пътят, по който и чрез който човек ще разбере своята същност. Паневритмията е танц на душата, да се прояви душата чрез движенията и да й се даде свобода – да се освободи. Във всяко движение да търсим израз – проява на душата в движението. Не да й налагаме нашата воля, а да й дадем свобода, и тя ще се прояви. Тя познава, знае езика на движението. Прояви ли душата своя живот в движенията, и човек ще се измени – човешкото лице ще просветне, умът му ще се избистри, духът му ще се ободри и тялото му ще се освежи. Човек ще се подмлади. В играта да проявяваме живота на душата. За да я проявим, не трябва да я ограничаваме и да не се смущаваме, да забравим себе си и да не се месим в нейния живот.

Паневритмията събужда божествената семка на Любовта, посята в човешката душа. Любовта събужда Любов. Любовта е вътрешния глас на Паневритмията. Тя е вратата за разгадаване на тайните, вложени в нея. Духът на Паневритмията е Любовта. Да търсим Любовта в себе си, в ближния си и в Бога – това ще рече да играем с Любов, да виждаме в партньора си нашия ближен, да виждаме в свещения кръг проявата на Бога. Любовта е мистичния свят на Паневритмията. Връзката на движенията с живата космична Паневритмия – това е нашата любов, която ще принесем в жертва жива, свята и благоугодна Нему, пред олтаря на Живия Бог, и с която ще се свържем с реалния, живия космичен паневритмичен кръг.

Развитието на съзнателността чрез паневритмичните движения е велико изкуство, чрез което човек става по-съзнателен, по-осъзнат. Той възприема духовните сили чрез различните части на своето тяло и ги обработва. Човекът с пробудено съзнание усеща тялото си като нещо много ценно. Той има към него най-красиви отношения, защото в него вижда своя ближен. И не само това – във всеки уд усеща и разбира какви сили протичат през него; знае предназначението им и чрез какво движение на частите какво да постигне. Науката за танца не е влязла още в неговата същина. Хората танцуват, играят, но на физическите усилия за проява им липсва нещо много важно – духовното разбиране за същността на движенията. Духовно прозрелият същността на движението се отнася към дадено движение съзнателно. Той не действа импулсивно. В неговите движения има музикалност – ритъм, такт, хармония, чувствителност, усет за красота.

Човешкото тяло представлява музикален инструмент, на който човек трябва да се научи да свири. Всяко едно движение да бъде осъзнато – това ще рече да усещаме, да осъзнаваме движението във всеки един момент, за всяка точка от фигурата, по която движим съответния уд. Да усещаме присъствитето на живот във всяка част на своето тяло. Както тонът на един музикант зависи от движението, което е направил, за да го произведе на музикалния инструмент, така и човешкото тяло ще произведе такъв тон, който зависи от съответното движение, което сме направили. В това осъзнаване на движението вече можем да проектираме своята мисъл. Когато човек проектира мисълта си в движението, това движение става съзнателно. Човекът е вече господар на своите движения. Тогава можем да говорим и за духовно танцуване. Всяко подвижване в тялото да го усещаме, да ни е приятно, да го разбираме и да го вършим със свещеното чувство за велика работа – свещенодействие с Любов. Това разбиране изисква изучаване на движенията, извършени с различните части на тялото, в различните посоки в пространството и връзката им с духовната същност на човека. Колкото по-съзнателно танцуваме тези движения, толкова по-добре ще дадем възможност на тези велики духовни сили да градят в нас. Чрез тези движения се увеличава и съзнателността в човека.

Както музикантът-изпълнител непрекъснато слуша и контролира тона и неговите качества, така и човек трябва да слуша отгласа на своите движения в тялото си. Осъзнаването на движенията води до един вид виждане, усещане за присъствието на индивидуалното съзнание в съответната част, която движим. Това не е само усещане, има нещо повече от усета. То е свързано с концентрацията и присъствието на мисълта като подготовка за това. Колкото човек става по-осъзнат, толкова повече усеща себе си в крайните точки на тялото си – пръстите на ръцете и краката си и техните върхове. Докато в един момент човек започва да има усета за духовно пипане. Това духовно пипане го свързва с определени енергии, които се явяват като храна за неговите духовни тела и съответните духовни сетива. Заедно с развитието на духовната си сетивност човек добива друг вид чувствителност, а именно започва да усеща живота в себе си и своето присъствие в живота още по-реално. Това и разбираме под думите, че животът е едно неделимо цяло – то зависи от мястото, до където се намира човек, който е израснал вътрешно.

Душата е тази, чийто стремеж осмисля всичко около себе си. Без този вътрешен непреодолим стремеж не можем да постигнем нещата, не можем да ги познаем, не можем и да учим.

Човешките клетки също откликват на паневритмичните движения – те разбират красивите движения и помагат на човека в неговия стремеж. Човек трябва да се вслушва в своето тяло, то работи заедно с движенията и му помага.

Важно значение има предварителната духовна нагласа за изпълнението на Паневритмията – молитва, размишление, концентрация, 6-те упражнения, които подготвят към онова велико, могъщо, творящо течение, което води човека към познанието на неръкотворните Домове Господни в Царството на Духа.

Паневритмията е тайнство, тя е космичен принцип, който твори световете. Тя е нескончаем и вечен принцип, даден на човека при сегашната му степен на развитие. Тя се играе вечно. Когато я играем, ние се свързваме с паневритмичните движения в останалите светове, със съществата, които я играят там и ставаме с тях едно цяло, което твори. Бог работи чрез паневритмичните движения. И тогава може да кажем, че паневритмичните движения са истинската работа – работа на Бога и за Бога. Работейки, те творят и повдигат тези, които ги изпълняват, и останалите, с които всеки един е свързан. Паневритмията е еволюционното движение на световете и Вселената. Тя е еволюционен, творчески принцип. И колкото по-нагоре се качваме, и там ще видим паневритмични движения. Еволюционните движения във Вселената наричаме Паневритмия. Колкото по-съзнателно играе човек, толкова по-голяма възможност има да се качи в по-високите светове, съзнанието му да се свърже с тях и в него да потекат тези велики космични сили. По този начин той става едно със съществата в съответния свят, до който съзнанието му се е докоснало и в него се открива нова възможност за развитие. Човек сам създава в себе си условия да расте и да се развива. Това наричаме правилна посока на движение. Това е метод, път за развитието на човешката душа, който съкращава време и пространство и води човешката душа право към Бога. Душата знае този път!

Автор: Ясен Даскалов

de