МЪДРОСТ

Бог е Любов, Мъдрост и Истина – три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност.
Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са Божията Любов, която носи пълния Живот, Божията Мъдрост, която носи пълната Светлина и хармония в света, и Божията Истина, която носи съвършената Свобода.
И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: първото лице на Бога е Любовта, проявена в Живота; второто лице на Бога е Мъдростта, изявена в Светлината на Знанието; третото лице на Бога е Истината, проявена в Свободата.
Ето защо три са допирните точки на човешкия Дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата – Истината.
От първото докосване на човека с Бога, у него се явява един изблик на Любов – той се превръща в извор на Живот, който постоянно блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога – Мъдростта, за да очертае пътя на това движение.
И затова първият стремеж на човешкия Дух е Животът. Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата.
Когато Духът придобива Знание, Светлината се появява като резултат. И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва.
Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина.
Мъдростта – това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представлява формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.
Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които Възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено Знание. И когато това Знание премине през трите свята – Божествен, Духовен и физически – и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.
Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия Дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради. Защото право е – само Божията Мъдрост задоволява Духа на човека. Ала пътят на Мъдростта е най-труден. Той е път за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта.
Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото Знание и Мъдрост, а не от неговата Любов. В Царството Божие по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат там почтено място, това зависи от неговата Мъдрост.
Мъдростта е най-голямото Добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият Дух може да разполага. Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо.
Когато човек има Мъдрост, той е умен, силен и Светлината му винаги изгрява. Човек без Мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен син на Мъдростта. Казано е в Писанието: “И веселях се в Неговата обитаема земя, и наслаждението ми беше с человеческите синове”. Това са разумните човешки синове, в които Мъдростта се е веселяла.
Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта.
Затова само мъдрецът може да слави. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание и най-малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква услуга. Защото мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща.
Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен; ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее според онзи жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот.
Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта:
Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на Живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието. Докато седиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Престанеш ли да седиш, ти си близо до Мъдростта.
Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител.
Когато изгубиш смисъла на Живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи Светлина.
Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява.
Стреми се към Светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието. Неизброими са прозорците на Светлината.
Вложи Мъдростта в ума си – Светлината ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.