ЛЮБОВ

Любовта е свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта. И когато казваме, че
Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности.
Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Това е великото "тяло на Бога".
Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органични същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея.
Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре".
Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме:
Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот.
Доброто като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Където няма правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на Земята, непременно трябва да има Правда.
Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов.
Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва у онези, които Го любят.
Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта.
Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух - те са, на които сърцата трептят от Любов. Не се лъжете: Болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва: "Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости", знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за Което се казва, че е Любов, люби. Онзи, Който е създал световете, Който е направил всичко, Който всичко е изпълнил с живот, Който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя "хладен разсъдък", не можел да люби! Христос слезе на Земята да изяви Любовта, а хората на "трезвия ум" не можели да любят!
Пропътувайте цялото Небе, цялата Вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един ангел: "Обича ли ни Бог"?, той ще ви каже: "Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса - обича ли ви Бог!"
И наистина, Бог не може да измени на Себе Си. Ако приемем, че Бог може да измени на Себе Си, значи да допуснем, че има някаква външна сила, която Го ограничава. А това е немислимо. Любовта е неизменна. Тя всякога ни озарява.
Спомнете си думите от Писанието: "Бог толковавъзлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него". Значи Бог като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - своя "единороден Син", за да повдигне ония души, които вярват в Любовта.
И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е измама.
Любовта стои над всякакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм.
Великото в света е да познаем Бога като Любов.
Красотата в живота е във връзката ни с Бога на Любовта.
Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Едничка тя може да пробуди в нея скритите възможности. Науката, изкуството не могат да бъдат стимули за пробуждането на човешката душа. Те са само временни занятия.
Единствената истинска работа в света - това е науката за Любовта. Тя е великият обект на познание за душата. Започне ли човек с Любовта като велика и мощна сила, душата и духът му се пробуждат и той влиза в реална връзка с физическия, Духовния и Божествения свят. Само чрез Любовта може да разбере човек отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на целокупния живот.
Но едно не забравяйте: в живота на човека има само десет възможности да започне с Любовта. През всеки десет години има възможност да заработи тази мощна сила. Останалото време от живота на човека е отредено за занимание. Улови ли човек една от тези възможности, един от лъчите на великото слънце, което озарява целия Космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее. Плодовете на душата узряват само под лъчите на това слънце.
Когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествената Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади.
Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да Го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата мъдрост. Казано е в Писанието: "Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си". Това е един-едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога - ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа - ти си в Духовния свят. Любов към ближните си - ти си на физическия свят. Приложи ли човек тези закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал.
Помнете обаче една велика истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да люби от само себе си - не може. Да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта Си към тебе на Земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако на Земята има само един човек, който те обича, то е достатъчно.
Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакво равнище и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. Само такива две души могат да се разбират. И тогава Любовта между тези две души е като музика. Защото само двама истински виртуози могат да свирят заедно.
Вие често питате: "Кой ни обича?" В присъствието на онзи човек, който ви обича по Божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да преживявате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне.
Любовта се отличава със следното чувство: Когато човек обикне някого, той му съчувства и се отнася с него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви това чувство, Любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването. Само Любовта прощава.
Истинската Любов е по-силна от смъртта. Който люби, не умира. Любовта носи безсмъртие. Хората умират от безлюбие.
Ако една майка има силна и непоколебима Любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа с две съзнания. Тези две души като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите.По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството.
Спасението на човека зависи изключително от Любовта. И когато Любовта се прояви в човека, той даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията. Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието човек изпитва разширение и пълнота, благодарение на Любовта, която го е посетила. Тогава човек чува гласа на всички живи същества и чувства пулса на общия живот. Защото Любовта е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едно от тези същества е колективната Любов на всички. И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички разумни същества, тя не е Любов.
Ето защо, висшата, идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото; да им служиш постоянно, без те да знаят това - това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов - тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не.
Магическа сила се крие в Любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име - загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена. Свещеното име на Любовта, това е магическия ключ на безсмъртния живот. Чрез него всички отрицателни енергии се превръщат в положителни. С него човек може всичко да направи. Затова се казва, че за Любовта всичко е възможно.
Единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека, е Любовта. И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази. Любовта трябва да изпълни човешкия дух. Тя трябва да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Тя трябва да пребъдва и в сърцето по същина и съдържание. Тя трябва да действа и в ума като съкровена сила.
Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитие от начало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята. Това са корените на Любовта. Любовта като чувство се движи към Слънцето - това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една Божествена кауза. Самопожертвуванието спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип сега влиза в света. Тя обгръща всичко. До Любовта като сила има и привличане, и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип, всички противоречия изчезват.
Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през Любовта като стремеж - през нейните корени, трябва да мине през Любовта като чувство - през нейните клони, трябва да мине през Любовта като сила - през нейните цветове и да влезе в Любовта като принцип - да опита Божествения плод на Любовта.
Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик огън, който внася живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания. Огънят на Любовта, като една велика вълна, идва сега в света. Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на Любовта.
Когато Любовта не се възприеме правилно, нейните сладки сокове, от действието на един особен род астрални ферменти, се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на Любовта и вършат хиляди грехове и престъпления.
Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта! Спусни се смело в корените на Любовта! Разпростри се широко в нейните клони! Цъфни като цвят на Любовта! Завържи като плод на Любовта! И когато възлезеш в света, където зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта - от корените до плода. Чуй тази песен!
Бог е Любов,
вечна, безгранична,
пълна с живот -
живот на благия
Божи Дух,
Дух на святостта,
Дух на благостта,
Дух на пълен мир и радост
за всяка душа.
И ще чуеш отзива на любещите души:
"Ний ще ходим в тоя път на Светлината,
в която царува
Божията Любов".