ЖИВОТ

Извор на Живота е Любовта. Любовта носи пълния Живот.
Животът става реален, когато човек познае Любовта.
Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота. Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на Живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен.
Най-великото нещо извън Любовта е Животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и Животът не са едно и също нещо.
В Живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият – процес на рушене. В Любовта тези два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В Живота обаче има диференциране.
Животът без Любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания.
Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат.
Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният Живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части или удове на тази Велика душа.
За да се прояви великият принцип на Живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумния вътрешен подтик, а движението е физическият му израз.
Животът обаче не се проявява само в една форма – той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че Животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма.
Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Външните форми се разрушават, ала Животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши – Животът е по-силен от смъртта. Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото, ако Животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда.
Животът, който е в нас, е съвършен. Удоволствията, страстите, неправилните мис¬ли и чувства ограничават естествените прояви на Живота.
Животът може да бъде само добър. Лош Живот няма. И когато се казва, че Животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош. В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен.
Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот.
Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа.
Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот.
За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.
Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата.
Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското Знание, което произтича от нея, да му бъде охрана. Остави го да тече свободно от великия извор – Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления.
Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.
Зазоряване на Живота, това е Любовта.
Изгрев на Живота, това е Мъдростта.
Пладне на Живота, това е Истината.
Зазори се в Живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето.
Изгрей в Живота! Разцъфти се и вържи плод!
Достигни неговото пладне! Узрей!
И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.