Изгрява Слънцето

Множество исторически сведения сочат почитането на Слънцето като една от най-разпространените религиозни практики по земното кълбо. Известно е от историята на религиите, че в повечето случаи там, където то присъства, има процъфтяване на културата и зараждане на цивилизация.
 
За пигмеите-семанги и бушмените Слънцето е „око” на Върховния Бог. При други племена в Северозападна Австралия Слънцето се смята за син на Твореца, Божествено същество, благосклонно към човека. Много африкански племена наричат своето върховно същество Слънце. Понякога Слънцето се възприема като син на Върховното същество Авондо. Племето Каффа нарича върховното си същество Або, което едновременно означава „Баща” и „Слънце”, а бенгалските Мунда поставят начело на духовната йерархия „Синг-бонг” – Слънцето. Върховният Бог и Творец Бурра Пену – богът на Слънцето, се почита от племената Хонди. Някои племенни вождове от остров Тимор се наричат синове на Слънцето и претендират, че са преки потомци на слънчевия бог. (М. Елиаде, Трактат по история на религиите).
ImageДревноегипетската култура и религия и до днес е известна с почитането на Слънцето. Според египтяните Ра е бог на Слънцето или самото Слънце. Легендата разказва, че той всеки ден се възражда, за да донесе светлина и топлина на Земята. Всеки ден минава през дванадесет порти, които олицетворяват дванадесетте часа на деня. Ра е бил смятан и за покровител на всички египетски богове, създател на Вселената, боговете и хората.
 
Ведите – свещените книги на индусите, описват трите сфери на битието – трите свята, в които се проявява Божественото начало. Във всяко едно от трите равнища на съществуването упражнява влияние един главен бог. Савитри или Суря – Слънцето, обитава най-горната, небесната сфера. Суря е великият дарител на живот, сила и богатство. За ведическите поети Слънцето е символ на Върховното божество. Трите стъпки на Вишну в трите свята се символизират от изгряващото Слънце, зенита и залеза.
 
Според някои сведения Буда, възприеман като Всемирен властелин, често е отъждествяван със Слънцето (виж B. Rowland, Buddha and the Sun God).
 
За „божествения философ” Платон трите вечни идеи – Доброто, Истината и Красотата, пребивават в пълно единство. Физическото Слънце е образ на Благото и Доброто в сферата на видимите неща.
 
Духовната практика – посрещането на изгрева на Слънцето, ни е позната още от езотеричните школи на древността, както и от ранното християнство. Тя има две страни. При първата Слънцето символизира Бога, което има своите библейски основания. Тук Слънцето е символ на Бога, наблягащ на Неговата сила и възраждащо въздействие: „Защото Господ Бог е Слънце и щит, Господ дава благодат и слава; Той не лишава от блага ония, които ходят непорочно.” (Пс. 83:12, к.м. – б.а.); „Не ще залезе вече твоето Слънце, нито твоята месечина ще се скрие, защото Господ ще ти бъде вечна светлина...” (Ис. 60:20); „А за вас, които благоговеете пред името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата, и изцеление ще има в лъчите Му, и вие ще излезете и ще се разиграете като охранени телци” (Мал. 4:2); „и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като Слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.” (Мат. 17:2); „Той държеше в дясната Си ръка седем звезди, а от устата Му излизаше двуостър меч; лицето Му сияеше, както Слънце сияе в силата си.” (Откр. 1:16, к.м. – б.а.); „И видях друг, силен Ангел да слиза от небето, обгърнат от облак, над главата му дъга, и лицето му като слънце, а нозете му като огнени стълбове” (Откр. 10:1). И така, посрещайки Слънцето, всъщност символично се посреща Бога. (виж повече в „Речник на библейските символи”, Н. Шиваров).
Image
 
Другият аспект е свързан с действителното значение и влияние на слънчевите енергии. Тук Слънцето не се разглежда само като символ, но като олицетворение и действителен израз на една висша култура, на място, където протича Божествения живот. Самата практика да се посреща изгревът на Слънцето има своите раннохристиянски корени. За нея намираме сведения в съчинението „Апология на християнството” на църковния писател Тертулиан (2 в.). Опитвайки се да обезсили аргументите на критикуващите християнската религия, Тертулиан подчертава и защитава нейното високо достойнство и теоретически принципи. Той пише: „Други пък вярват, че нашият Бог е Слънцето. Това очевидно е по-човешко и по-правдоподобно. Макар че не почитаме изображения на Слънцето върху платно, някои ни сравняват с персите, които носят слънчевия лик върху щитовете си. И накрая те предполагат, че оттук произлиза добре познатият ни обичай да се молим с лице към изгрева. Но и мнозина от вас поради склонността си да почитат небесните светила раздвижват устни към изгряващото Слънце. Също така, ако посвещаваме на духовно веселие деня на Слънцето, то ние го правим по съвсем други причини, а не защото боготворим самото Слънце. В това отношение ние по-скоро наподобяваме тези, които посвещават на почивка и угощения деня на Сатурн и сами се отклоняват от юдейския обичай, като го пренебрегват.” (к.м. – М.Б.). В текста намираме сведения още и за познанието на ранните християни за връзката на дните от седмицата с влиянието на планетите от Слънчевата система. Тертулиан говори именно за „деня на Сатурн” – събота (Saturday) и „деня на Слънцето” – неделя (Sunday).
 
Следователно посрещането на изгрева на Слънцето е една християнска духовна практика, един свещен акт на благоговение и любов към Божественото. В този смисъл Слънцето е носител на Божествената пълнота и е израз на Христовата светлина: „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.” (Йоан 8:12).
 
Слънчевите лъчи, възприети сутрин при изгрев, оказват мощно обновително въздействие върху цялостната психофизическа човешка природа: „Сутринта при изгрев Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме предвид следния закон: Ние сме част от земния организъм и затова когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема; и обратно – когато Земята дава, и човек дава. Затова именно най-силно действащи са първите слънчеви лъчи. Тогава и човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутринта имаме всякога повече прана, или жизнена енергия, отколкото на обяд. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии (прана). Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най-активни; тогава Слънцето е в апогея на своята дейност... Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото – обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9-12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати... Не е слънчевата топлина главният лечебен фактор, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а към тях Земята е по-възприемчива сутринта.” (Петър Дънов, Влиянието на слънчевата енергия – В: Сборник статии „В царството на живата природа”, 1933 г., к.м. – б.а.).
 
След като знаем за това несравнимо влияние на слънчевата светлина, нужно е от опит да се оцени нейното голямо значение. То се разпростира върху духовната, психическата и физическата сфера на човека. Така имаме едно цялостно обхващане на човешките пластове от един единствен акт. Разбира се, по-силно въздействие ще има, ако той е съзнателен. По повод на някои изкривени тълкувания на тази обновяваща целия организъм практика, Учителя споделя: „Преди години направих опит да разкрия на българите истината, че слънчевата светлина и топлина действат здравословно и спомагат за правилното развитие на човека. Понеже от Слънцето иде праната, и затова препоръчах сутрин рано, преди изгрев, човек да излезе в Природата, за да поеме чист въздух и да приеме онази прана, която иде с първите слънчеви лъчи. Но българите ни обвиниха, че се кланяме на Слънцето. Това е едно неразбиране. На човека не е позволено да се кланя на нищо, освен на Бога. А поклонението на Бога се отличава от това, че който служи на Бога, Бог му дава живот. Да се покланяме на Бога, значи да носим Неговото знание, Неговата Любов, Неговия Дух, Неговата свобода – да носим живота. Това значи да се покланяме на Бога и само така ще можем да добием онова знание, което ни е необходимо за живота.” (Боян Боев, Акордиране на човешката душа, т. 3, С., 2001, с. 195, к.м. – б.а.)
 
Учителя много често говори за светлината и Слънцето:
  • „Между Слънцето и човешкия организъм съществува такава връзка, каквато между Бога и душата – без тази връзка човек не може да се развива. Умът на човека може да се развива само под влиянието на Божия Дух.” (Свещени думи на Учителя (СДУ), 1191).
  • „Бог е любов и тази Любов носи светлина за душата и в тази светлина зреят всички плодове на живота...” (СДУ, 2834).
  • „Светлината е еманация на Любовта.” (СДУ, 2368).
  • „Светлината на Слънцето не идва от самото Слънце, но от Божествения Дух. Светлината е израз на онази мисъл, която Великият отправя към всички живи същества на Земята. Тази светлина ни възраства и подкрепя. Без нея няма живот, няма мисъл, няма знание. Няма защо хората да се кланят на Слънцето, но онова, което Слънцето дава, трябва да се приеме и обработи. Всяка сутрин то раздава изобилно Божии блага – енергия за мозъка, дробовете, стомаха и за цялото тяло. В тази енергия е Бог.” (СДУ, 1153).
  • Още в първото публикувано описание на Паневритмията, която е неповторим израз на хармонията и Божествения ритъм в Природата, срещаме следния пасаж: „Упражненията се играят... при изгрев слънце... всяка година от 22 март до 22 септември” (Беинса Дуно, Паневритмия, 1938 г.). И времето през деня, и периода на годината, в които се играе Паневритмията, са определени от циклите в Природата, свързани със Слънцето.
А в самото сърце на Паневритмията се играе упражнението, носещо името „Изгрява Слънцето”. Тук става въпрос не толкова за физическото Слънце, а за силите, на които то е израз. Учителя казва: „Слънцето символизира Бога на физическия свят. То е велик принцип, който дава живот. Слънцето означава любовта на човека към Бога.” (СДУ, 2722). Текстът на песента към упражнението „Изгрява Слънцето” и неговите движения говорят едновременно на своя език за изгряването на новото, Божественото у човека. Както всеки ден Слънцето изгрява и носи живот и растеж за всички живи същества, така естествено е всеки ден в човешката душа да изгрява Божественото. Но това е процес, който протича най-успешно, когато е съзнателен. Учителя е препоръчал съзнателно посрещане на изгрева всеки ден, духовни песни, молитви и Паневритмия около изгрев Слънце, както и размишления, свързани със Слънцето.
 
В Паневритмията освен споменатото упражнение „Изгрява Слънцето”, се съдържа цял дял, наречен „Слънчеви лъчи”. За него намираме следните пояснения:
  • „Настоящите упражнения, наречени ненапразно „Слънчеви лъчи”, са именно като предвестници на новия ден, който с тихи стъпки пристъпва към нас; те ни говорят със свой език за красотата му... Човешкото съзнание се пробужда за ново откровение, за ново прозрение в глъбините на Битието, за да долови същината на живота – прозрение за великата идея, че всичко е Любов! Тя е създала всички неща. Ние сме потопени в нея. Тя иде от звездите, от всеки слънчев лъч, от всеки плод.
  • Движенията в настоящите упражнения „Слънчеви лъчи” са взети из самата Природа. Те съдържат в себе си в чист първичен вид слънчевия ритъм. Той е вложен и в музиката им.
  • Тия упражнения са взети от светилището на посветените, свалени са от висшите области на Природата.” (Беинса Дуно, Слънчеви лъчи, 1942 г.)
И не на последно място е добре да се отбележи, че в музикалното творчество на Учителя изобилства образът на Слънцето, като най-забележимо място той намира в цикъла „Химни на Слънцето”.
 
Ще завършим с още една мисъл на Учителя за светлината: „Най-красивият момент е изгряването на Слънцето. Слънцето представя Божествения живот, който постоянно изгрява в душата”.
 
 
Източник:
  • в. Братски Живот бр. 34, Декември 2008 // Изгрява Слънцето