Биография на Учителя Петър Дънов

 

1864

 На 11 юли (Петровден) 1864 г. около 12 ч. по обед в село Хадърча (сега Николаевка, на 30 километра северозападно от град Варна) се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, които преди това имат син Атанас и дъщеря Мария.

 

  • През 1872 година постъпва в Основно българско училище в село Хадърча, което е закрито по време на Руско-турската освободителна война, 1877-78 година.

 

Константин Дъновски

1880 

  • След освобождението на България от турско робство завършва Петокласна мъжка гимназия във Варна.
  • На 25 юли* (по-нататък в текста със знака * е означен старият стил на летоброене по Юлианския календар) 1886 година завършва Американско научно-богословско училище в град Свищов.

  • Две години учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско.

  • През август 1888 година заминава за Съединените Американски Щати.

 

1890

  • На 15 октомври 1890 година завършва подготвителен семинар по теология към факултета в град Медисън, щата Ню Джърси.

  •  През 1891-93 година е редовен студент в Богословския факултет на Бостънския университет. Дипломира се на 7 юни 1893 година. 
  • На 3 февруари 1894 година завършва едногодишен курс по медицина.

  • По време на седемгодишния си престой в САЩ вероятно влиза във връзка с окултните общества на Теософите и Розенкройцерите, които по това време фокусират вниманието на западната духовна интелигенция.
  • През 1895 година (на тридесет и една годишна възраст) се завръща в България и до 1899 година прекарва в уединение и дълбока вътрешна работа. Живее предимно при рождената си сестра Мария във Варна.

  • През 1896 година във Варна издава книгата "Наука и възпитание", съдържаща основните му философски идеи, които впоследствие развива и обяснява в своето учение.
  • На 7 март* 1897 година (на тридесет и три годишна възраст) в село Тетово, Русенско, има мистично преживяване, което му разкрива неговата  духовна мисия заедно с окултното име Беинса Дуно.

 

  • През 1897 година във Варна издава брошурата " Хио-Ели-Мели- Месаил" - поредното мистично послание на Духа.
  • През 1898 година произнася пред благотворителното дружество "Майка" във Варна беседата "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", което е апел към социално-духовно самоутвърждение.
  • От 1898 година започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров от град Бургас, д-р Георги Миркович от град Сливен и Мария Казакова от град Велико Търново.

  • На 13 февруари* 1899 година във Варна записва Десетте свидетелства Господни, а на 24 февруари - Божието обещание. На 28 февруари* 1899 година в Бургас подписва заедно с учениците си Пеньо Киров и Тодор Стоименов отговорите на Десетте свидетелства.
  • През 1899-1900 година живее при свещеник Константин Дъновски в град Нови Пазар.

 

 1900

  • На 7 април* 1900 година свиква във Варна първи събор на Бялото Братство, който нарича среща на Веригата. Присъстват Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен.
  • От 1900 до 1942 година провежда през месец август ежегодни събори на Бялото Братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.
  • На 1 октомври* 1900 година записва разговор с Духа Господен, озаглавен "Трите неща".
  • От 1901 до 1912 година пътува из селищата на България, изнася публични сказки и прави френологични изследвания на избрани представители от българския народ.
  • От 1904 година пребивава продължителни периоди от време в София, в дома на Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66. Започва да произнася публично своето Слово под форма на беседи.

 

1910

  • През 1912 година в село Арбанаси, край Велико Търново, работи върху Библията и съставя "Завета на цветните лъчи на светлината", който излиза от печат през септември същата година.
  • На 9 март* 1914 година организира молитвено събрание за посрещане на Духовната Нова Година и обявява началото на Новата епоха на Водолея.
  • На 16 март* 1914 година произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа "Ето Човека", с която слага начало на сериите "Сила и живот". В тях излага основните принципи в Новото Учение на Бялото Братство.
  • На 15 февруари (четвъртък) 1917 година открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 година.
  • През 1917-18 година, по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна. Живее в хотел "Лондон" и води преписка със свои ученици.

 

1920

  • На 24 февруари 1922 година открива в София Школата на Всемирното Бяло Братство, в която създава два класа от ученици. Общият окултен клас се открива с лекцията му "Трите живота", а Специалният (Младежки) окултен клас - с лекцията "Двата пътя". Лекциите му пред двата окултни класа продължават ежеседмично 22 години (до декември 1944 година).
  • На 21 август 1922 година на събора на Бялото Братство във Велико Търново дава песента "Фир-фюр-фен - Благославяй", с която започва течението на школните музикални упражнения, завършило през 1944 година с "Новото битие".
  • От 1923 година изнася различните течения на своето Слово в специално построен салон в София, на ул. "Оборище" 14.
  • През 1927 година създава край София селището „Изгрев” (днес квартал "Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици, където се изгражда уникално по рода си в България духовно общество. Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася различните течения на своето Слово.
  • На 19 август 1927 година, на събора на Бялото Братство на Изгрева, изнася цикъл от съборни беседи, в една от които - „Пътят на ученика” - разкрива същността на новия път на окултното ученичество.

     

     

  • През 1929 год. поставя началото на летните духовни лагери на Седемте езера в Рила. Рилските събори протичат в атмосфера на братство и празничен дух. Дните 19,20,21 от месец август имат специално значение и стават официален празник на общество „Бяло братство”.

 

1930

  • На 21 септември 1930 година открива ново течение на Словото - неделни утринни слова, които продължават до април 1944 година.

 

  • На 4 май 1936 година активист на политическата партия Демократически сговор му нанася побой, който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки заболяването, на 14 юли 1936 година излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и на 12 август напълно възстановява здравето си.

 

1940

  • В началото на 1944 година, по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево, на 24 километра югозападно от София. Установява се в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Темелков. Връща се на Изгрева на 19 октомври 1944 година.
  • На 20 декември 1944 година изнася своето Последно Слово пред Общия окултен клас.

 

1944

  • На 27 декември 1944 година напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева.

 

  

Други статии, свързани с темата:

  1. Детство и юношество
  2. Студентски години в САЩ
  3. Отново на родна земя. Търсене и откриване на Пътя
  4. Съборите на Бялото братство
  5. Дейност на Петър Дънов до 1922 г.
  6. Окултната школа на Бялото братство в България
  7. Братското селище “Изгрева” – център на дейността на Бялото братство
  8. Бялото братство и неговият Учител в периода между Първата и Втората световни войни
  9. Последни години от живота на Петър Дънов