Андрей Грива - интервю, 27.09.2007

 

Нели Томова,  e-vestnik.bg,  27 Септември 2007
 
Андрей Грива е трето поколение последовател на учението на Петър Дънов, а от 2002 година е председател на Общество Бяло Братство, България. Роден е през 1958 г. в София. По професия е музикант. Работи в дирекция “Музика” на Българското национално радио.

- Господин Грива, какво представлява учението на Петър Дънов, какви идеи са заложени в него?
- Трудно е да се обясни с няколко думи какво представлява една духовна школа. Но накратко казано Учителят е един своеобразен духовен реформатор, човек, който внася нови просветителски идеи, свързани с духа и съзнанието. Самият факт, че той е завършил богословие и курсове по медицина в САЩ, предполага, че той идва тук, за да лекува духа и тялото на този народ. Учението е свързано с вътрешното равновесие на човека, с радостта… Ние забравихме да се радваме истински, изпадаме в състояния на меланхолия, депресия, агресия, на песимизъм. А Учителя казва: “Тези състояния не са ваши. Най-важната задача на човека е да добие своето безсмъртие, да събуди в себе си Божественото. Процесът на превръщане на човешкото в Божествено естество – това е смисълът на живота.” Неговото учение има огромно трансформиращо въздействие върху човека.
 
- За каква трансформация става въпрос всъщност?
- Ами да го наречем трансформация на духа. Когато ти “забиеш” прекалено много в материята, в материалния свят, трябва да потърсиш своеобразен отдушник. Ако си част от системата на машината, всъщност се оказва, че ти обслужваш машината. Смятам, че в бъдеще човечеството ще преодолее тази нагласа, да бъде обслужващ персонал в дадена система. Не мисля, че за това сме създадени. Имаме много богата вътрешна ценностна система, тя не е външна. Всичко, което ни заобикаля в материалния свят, би трябвало да представлява красивото паспарту и рамка на това, което ние носим като идея. И това е свързано точно с идейния свят, за който говори Учителя.

- Наричат учението на Дънов “езотерично християнство”, приемате ли такова определение?
- Езотеричното християнство според мен представлява бъдещото християнство. Християнството не се изразява само в строенето на храмове, в стъклописи, в литийни шествия, епитрахили, калимявки, жезли, корони… Тези неща привличат хора, които имат отношение към външната страна на нещата. Ние говорим за дълбокото вътрешно преживяване.

- Все пак някои идеи в учението се различават от тези на църквата. Например идеята за прераждането….
- Ние вярваме, че душата на човека е частица, излязла от Бога и тя е вечна. Погледнато формално, един човек представлява просто форма, която той придобива в сегашния си живот. Но всъщност човекът е много по-сложно устроен. Той носи някакъв атавизъм, неосъзнат спомен от миналото, някъде дълбоко в себе си. Откъде например може да ти хрумне, че един човек ти е приятен или неприятен? Учителя обяснява, че това е въпрос на неговата настройка, неговата психическа нагласа, а и на това, което той е представлявал в миналото. И ако в миналото ти си имал някакво противоречие, ти веднага ще го усетиш дълбоко в себе си, това ще ти е първото впечатление. Да вземем например преживяванията, свързани с различни опитности - кой какви таланти има. Моцарт започва да свири на 4 години, на 6 пише първите си квартети, на 7-8 прави първата си опера. Какво значи това? Че той носи тази музикалност, има подготовката, настройката, хармонията. Ние смятаме, че това, което представляват науката, изкуството и т.н. са светове, от които съзнанието черпи, ако има изработено сетиво в предишен живот.
 
- Как се заражда и разпространява самото учение?
- След като се връща от САЩ, завършил Бостънския университет, Учителя отива във Варна. Заедно с капитан Петко Войвода и с Кръстьо Мирски, който след това е може би най-популярният кмет на Варна, правят читалище “П.Р.Славейков”. После всеки намира своето място и път в живота. Учителя отваря школа. Неговите първи трима ученици се събират през 1900 г. Най-странното е, че те са един източно-православен, един католик и един евангелист. Трима съвсем различни хора, които обаче са обединени от идеята, от духа и не си пречат по форма. През 1906 г. Учителя започва периодично да прави срещи-събори, на т. нар. “верига”. В началото той създава Общество за повдигане на религиозния дух на българския народ. Учителя казва, че българите имат силен, здрав корен, и че на този народ му е дадено да разбере мистичността на християнската символика, не толкова по форма, колкото по свое дълбоко, вътрешно преживяване. В началото на миналия век, Учителя дава първите молитви, първите песни, т.нар. “духовни наряди”, които ние правим. Казва на учениците си: ” Сега сте трима, но скоро ще станете мнозина”. На следващия събор учениците са 13 души, след това 14, след това 20… Според последната енциклопедия издавана преди 9-и септември 1944, тази на братя Данчови, последователите на Учителя са около 40 000. Учителя идва в София през 1904 и живее на ул. “Опълченска” 66, където делят един покрив с Георги Димитров. Отначало изнася лекции в стаята, след това започват да идват много хора и той държи лекциите си от прозореца. Хората стоят навън, лятно, зимно време, при минус 20 градуса и слушат. На 22 март 1922 г. Учителя извежда учениците си на края на София, на Баучеровите поляни да посрещнат изгрева на слънцето. Няколко години по-късно купуват земята и се установяват на това място. Така се изгражда „Изгревът”. От съвременна гледна точка може да се каже, че учението е представлявало един уъркшоп с интерактивна публика. Учителя задава на своите ученици въпроси, дава им упражнения, заглавия на теми, те пишат реферати. И затова той нарича голяма част от своите лекции: беседи, заради този жив контакт.
 
- Ваши близки са се познавали лично с Петър Дънов, какво са ви разказвали за него?
- Да, майка ми, която, слава Богу, е жива, баща ми, баба ми и дядо ми също са го познавали. Те бяха хора интелектуалци. Учението беше тяхната житейска философия. Когато се казваше, че нещо е казано от Учителя, това представляваше някаква абсолютна максима. Нямаше нужда да бъде проверявано. Когато Учителя дава нещо, това означава, че просто трябва да размислиш и да намериш правилното съотношение между теб и въпроса. Учителя обяснява редица понятия, които стават живи опитности за теб, те могат да бъдат изстрадани, за да бъдат осмислени - тогава ти носят онова, което е необходимо за теб и твоето развитие. Всеки ден обработваш някой бисер и ставаш малко по-богат. Самият той е бил много красив, с правилни черти, бърза походка, със силна и проницателна мисъл, с тих глас, изключително магнетичен, говорещ най-вече важни за всеки от нас неща. Може да провокира твоето съзнание, но не ти дава готови смлени отговори, а дава посока на твоя ум според твоите възможности и потребности.
 
- Откъде идва името “Беинса Дуно”, както Бялото братство нарича Учителя?
- Учителя сам казва, че това е неговото свещено име. Важното е, когато човек го произнася, да има едно благоговейно вътрешно отношение. Тогава това име може да му проговори повече. Дори не би трябвало да се споменава толкова често, за да не се профанизира.
 
- Хората от Бялото братство са по-известни като “дъновисти”, но самите те не обичат това определение. Защо?
- По принцип, когато се каже “анархисти”, “комунисти”, “дъновисти” и пр., всичко това е принизяване, навлизане в една обща категория. Губи се индивидуалността. Освен това, ако говорим за същността на Учителя, тя не е в Петър Дънов. Тя е точно в Беинса Дуно, радвам се, че зачекнахме този въпрос. Защото когато говорим за духовно послание, трябва да търсим духовните символи в духовната практика. Ако говорим за “дъновизъм”, ще се спрем само на формата на Учителя, неговата външност. Тя няма да бъде пълна. Учителя е казвал: “Когато кажат “дъновисти”, все едно, че забиват гвоздеи в ръцете ми”. За него е болезнено това принизяване на човека и на душата. В Братството много се държи на личността на човека, на индивидуалността.
 
- Учението има много последователи в чужбина, как се е разпространило извън България?
- Най-вече чрез словото на Учителя. Той има над 4000 беседи, много от тях са преведени. Доста от неговите последователи напускат страната. Имаме групи, които още тогава са се организирали във Франция, Италия, Германия, Англия, САЩ. В Канада има 4 представителства, има в Южна Америка, от 2-3 години тук идват хора дори от остров Тасмания. В Австралия има няколко центъра, в Русия, само Москва има 5-6 групи. Наскоро, през месец август имаше един конгрес на братството в Конго. Има места, където няма българи изобщо, но идеята е стигнала до там – човек да чувства човека като брат, а това е основната идея на християнството.
Преди месец разбрах, че е имало голяма научна конференция в Касел, Германия, в един от антропософските центрове. Като духовните учители на 20 век са представени: Рудолф Щайнер, Петър Дънов и по-малко известния Даскалос от Гърция.
 
- А колко са последователите в България?
- Не е възможно да се каже, кой е последовател и кой чете Учителя. Това, което можем да кажем със сигурност е, че Учителя е най-четеният, най-превежданият и най-издаваният български автор.
 
- На 19 август посрещате т. нар. “Космическа нова година” на седемте Рилски езера, защо точно на тази дата?
- 19 август е Преображение Господне по стар стил. Това е моментът, в който Христос се качва с трима свои ученици на планината Тавор и пред тях се преобразява. От двете му страни излизат двама пророци. Единият е Илия, а другият - Моисей. Когато те застават до Христос, това доказва, че Христос е истинският, новият учител. Тези трима души са свидетели на момента, в който Христос се разкрива като божествена същност, дотогава той е само учител (рави). В този момент на тях е показана божествената му същност. Осъзнаването на божественото – това е празникът. Като нещо, което е свързано с голямото преобразуване на един човек, в пътя на просветлението. Това са едни дълбоки вътрешни преживявания, трудно се обясняват. Единственото, което Братството има като външна изява, това са кръговете на паневритмията.
 
- Разкажете нещо повече за паневритмията…
- Думата “паневритмия” означава всеобщ божествен ритъм (от “пан” - общ, всеобщ, “ев” - божествен, “ритмия” - ритъм). Нашата галактика е една своеобразна паневритмия. Нашата Слънчева система е своеобразна паневритмия. Започваме с един кръг, в който хората играят по двама. Първото важно нещо е да играеш в хармонична атмосфера с човека, който е до теб. Трябва да има баланс на мъжкия и женският принцип, независимо дали играят мъж и жена, двама мъже или две жени. Съчетавайки се с човека отсреща, той се явява твоят ближен, твоят брат или сестра, елементът, към който ти можеш да се съотнесеш правилно. Ако има превод, с една дума с която да обозначим паневритмията, ще я наречем хармония. Много елементи в най-различна степен и най-различни прояви да се движат в хармонични съотношения по отношение на този кръг. Самият физически акт те зарежда и ти дава душевно равновесие. Тези хора, да се качват на над 2000 метра, да ходят километри пеша, да мръзнат, да се намокрят, за да отидат на паневритмия, значи това им носи някакво голямо вътрешно удовлетворение. След паневритмия всички са радостни и доволни.
 
- Кой а автор на музиката и текстовете? Каква е идеята на бялото облекло?
- Цялата музика и няколко от текстовете на упражненията са от Учителя. Той дава задача на една сестра да напише текста върху паневритмията. Учителя е дал повече от 150 песни. Много от тях са с активното участие на учениците. Много често Учителя казва, “Ето една мелодия, дайте да й напишем текст”, или върху едно стихотворение “Дайте сега ще го изпеем като мелодия”. Тоест, той винаги дава на човек възможността да прояви творческия принцип, да бъде креативен.
Белите дрехи са символ на чистота в много отношения - в мисленето, в емоциите, в състоянията. Но са и изключително практични за лятото и предпазват от силното слънце. Учителя препоръчва естествените платове, най-вече ленът, след това памукът.
 
- Кога и къде се играе паневритмия, освен в Рила?
- В София се играе в Борисовата градина, близо до телевизионната кула, в Южния парк, в Западния парк, в Младост и на други места, където се съберат хора. Паневритмия се играе от 22 март до 22 септември. От 22 септември до 22 март е времето на учебната година - тогава се четат беседи, има класове, развиват се теми, проекти.
 
- Къде се събират хората от Братството по това време?
- Има една малка къщичка в квартал “Изгрев”, която е препълнена, понякога наемаме по-големи зали за концерти и лекции. Но има градове, в които центровете са запазени – в Бургас, Варна, Търново. Хората от Братството обичат да се събират, да си прочетат нещо от Учителя, да дискутират по темата и всеки да сподели какво му е направило впечатление, не влизаме в конфронтация, гледаме на това със съзидание. Имаме десетина комисии, които работят по създаване на различни проекти. Например екологични проекти, да кажем, за Рила - рекултивация на пътеки, почистване на районите на езерата, изграждане на чешми, беседки… Имаме медийна комисия, правим 4-5 филма годишно, издаваме вестник, списание, по една книга на месец, какво ли не.
 
- Какъв трябва да бъде човек в ежедневието според учението?
- Няма “трябва”. Учителя дава насоката, а човек си извървява пътя, когато и както намери за добре, според собственото си виждане и разбиране. Имаш един модел, който е съвършен и е свързан точно с живота и дейността на Учителя. И той ти дава тази свобода на съзнанието, да проявяваш нещо, свързано с този модел. Когато говорим дори за Бога, ние имаме доста мъгливи понятия, обаче имаме един съвършен модел - образа на Христос. По същия начин в Школата ти можеш да го намериш в образа и живота на Учителя. Той е свързан най-вече с това, което имаме в ранните християнски общности - естествен, нормален начин на живот, зачитане на правата на другия, без някаква външна йерархия, без догматични правила.

- В района на квартал “Изгрев” е имало доста имоти на Бялото братство, какво се случва с тях днес?
- Ами руското посолство е построено върху земя на Братството. Там са живели около 150 души. Но ние виждаме тук нещо друго, много интересно: в исторически план България се движи най-вече под влиянието на две световни сили - Русия и Германия. И тези две посолства се намират на територията на Братството. В момента руското посолство е изцяло върху това, което навремето е било салонът, където Учителя е четял своите лекции, където е била столовата и пр. В символично отношение това показва какво ще е бъдещето. Неслучайно е точно Русия. Това в момента е много показателно за новата култура, която ще се роди в Славянството – вярвам, че някога Русия ще прегърне тази идея с едно ново съзнание.
 
- Какъв е официалният статут на Общество Бяло братство в момента?
- Вероизповедание. Но само по форма. Ние не можем да кажем, че сме вероизповедание в същността си. Това е една идея и не е реално едно божествено учение да го сложиш в човешки рамки. Днес ще го наречеш вероизповедание, утре - философска школа, вдругиден - езотерично християнство. Всичко е вярно, но не е достатъчно, за да го разбереш, просто трябва да го преживееш.