Никоя друга страна няма такова слънчево разположение на алпийски върхове и била като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечни светове. Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество. Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс. В Рила се намира най-старата школа. От Хималаите идват да се учат на Рила. В Рила са складирани знанията на вековете. ¹ 

Защо отиваме в свещеното царство на планините? За да освободим душата си от всички грижи и ограничения, да се вслушаме в това, което ще ни каже планината. Личността със своите дребни и лични интереси замлъква, за да проговори човекът. Човек се пробужда и чувства, че един лъх от Вечното докосва душата му; той чувства Вечното начало, което лежи в основата на неговото същество, и слуша тихия глас в глъбините на своята душа. 

Защо на планината човек се чувства съвсем друго същество? Горе душата е свободна от обикновените тревоги на делничния живот. Там Духът се чувства свободен, отхвърлил всички вериги и прегради, които го спъват, за да се изяви в своята красота и сила. 

За да ти проговори планината, трябва да дойдеш в съзвучие с нейната душа, тъй както са в съзвучие два инструмента, които свирят заедно. Тогава ти и тя ставате едно. Тогава ти се потопяваш в изобилния ¢ живот и в един миг научаваш това, що се учи за хилядолетия. А висшият израз на съзвучието е Любовта. Ако обичаш планината, тя те обсипва със своите дарове, понеже тогава душата ти е отворена, за да ги приеме. 

За да ти проговори планината, иди при нея с трепет на очакване. Душата ти да се изпълни с благоговение. Каква тишина изпълва нейните долини и върхове! Тя е приготвила толкова неща за теб! Когато си отруден и обременен, иди на планината, за да добиеш отново крила, вяра в своя идеал. Когато душата ти е арена на борби, когато тя е раздирана от съмнения и противоречия, когато минаваш през тъмните завои на живота, иди на планината, за да превърнеш всичко това в чуден Мир. Там ще утихнат бурите и ще получиш прояснение и просветление. И ако слезеш отгоре озарен и преобразен, ти си чул гласа на планината.²