Увод към учението на Бялото Братство

Стойността на една философска система се определя до голяма степен от нейната приложимост в практиката. В това отношение Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) има малко достойни аналози. Именно неговата преобладаващо практическа насоченост му отрежда извънредно високо място не само в българската, но и в световната духовно-културна съкровищница. И това съвсем не е за сметка на теоретическата му основа, в която познатото и провереното се преплита с новото и оригиналното в палитрата на ярка и красива неповторимост.

Никой не е в състояние да посочи точния брой беседи, лекции и сказки, изнесени от Учителя Петър Дънов в продължение на половин век (от края на деветнадесетото почти до средата на двадесетото столетие). За щастие огромният процент от тях са стенографирани - те наброяват около 4000. От първите години на тяхната поява и до днес те са превеждани на десетки езици навред по света. Паневритмията и музикалното творчество на Учителя - и като солови, камерни и хорови изпълнения, и като оркестрация - са достъпни и за българската, и за чуждестранната аудитория. Словото на Истината, предадено от един титаничен Дух на българския народ, шества по всички паралели и меридиани, протяга ръка към хората, жадуващи да извървят до край Пътя към Божественото.

Сред целия необятен океан от идеи в безсмъртното Слово на Учителя се открояват четири главни направления: за Бога, света, живота и човека. Мъдрост, извираща от вечния Източник на съществуващото, осветлява всички най-важни проблеми на битието и съзнанието, на видимото и невидимото, на органичната и неорганична природа, на тленното и непреходното в тъй пъстрия калейдоскоп на творението. Както всеки истински пратеник на Божественото, Учителят не поставя печата на собственост върху учението, което преподава.

Учителят Петър Дънов съдейства на всяка пробудена душа да вникне в изконния смисъл на Христовите думи: "... Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32). Дълбокото съдържание на неговото Слово доказва, че за земния човек единствената истина е тази, която е усвоена от съзнанието и е приложена на практика. Това е живата Истина, родена от вездесъщия Божий Ум, предадена на разумните същества и трансформирана в неделима част от тяхното мислене и поведение. Затова Учителят Петър Дънов на всяка крачка съветва и настоява да изпитваме резултатите от Словото, оделотворено в ежедневието - и първо в малките неща. Тоест - сами да посадим дървото на вечната Истина, сами да го отгледаме и сами да опитаме от плодовете му. Едва след това имаме право да предложим и на другите.

Учителя назовава най-мистичната си песен "Странник съм в този свят". Избрал доброволно ориста си, за да отдаде най-доброто от себе си на лутащия се земен човек, той бе приел като неизбежност и жребия на самотата. Кой знае - може би точно в това е и най-свидната жертва, която всеки Мъдрец, Син на Светлината, поднася пред свещения олтар на Небесния Отец. Не можем да вървим по този Път, ако не сме узрели за готовността да пожертваме всичко. За да получим Всичко.

 

Още статии по темата: