Молитвен наряд за празника на пролетта 22.03.2016 г.

За дата: 
22.03.2016

 

Празник на пролетта

22.03.2016 г.(вторник)

Молитвен наряд

(съставен от брат Борис Николов

за празника на пролетта 22.03.1966г. (вторник)

Начало 6 часа

                                           

1. Добрата молитва;

2. Псалом 91;

3. Молитва на Братството;

4. Песен „Благославяй душе моя Господа”;

5. Прочит на Евангелията:

·        Матей, глава 22, стихове 35-40;

·        Марк, глава 16, стихове 1-8;

·        Лука, глава 22, стихове 24-30;

·        Йоан, глава 16, стихове 1-11;

6. Песен „В начало бе словото”;

7. Беседа „Постоянното в живота”, държана на 6.08.1939г. от тома „Езикът на любовта”;

8. Тайна молитва;

9. Господнята молитва;

10. Песен „Бог е любов“;

11. Мото: Господи Боже наш, да дойде твоето царство на земята,както е горе на небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в царството Ти и да Ти служат с радост и веселие. (Веднъж);

12. Формулата на Братството: „Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят белите братя в Божията любов”- три пъти;

Следват гимнастически упражнения и Паневритмия;

В  7 часа вечерта където е възможно да се изпълни утринния ред без беседата, заедно с братска вечеря.

 

Братски съвет

 

 

Постоянното в живота

Съществуват два вида прояви в живота: неизменни или постоянни и изменни или непостоянни. Когато изучават човешкия характер, учените намират и двата вида прояви в човека. Те знаят причините за тези прояви. Същевременно те знаят и местата на центровете, които са свързани с тия прояви. Например, на вътрешната част на пръстите в човешката ръка има особени гънки, особени линии, които мъчно се изменят. У някои хора тия линии се завиват във вид на спирала, на охлюв и т. н. По тях се познава характера на човека. Криминалната психология използва тия линии за откриване на престъпниците. Те взимат печат от палеца на престъпника и така откриват престъплението му. Вместо подпис, както правят сега, в старо време хората са се подписвали с печат от своя палец. Този подпис е по-постоянен от сегашния. Сегашният подпис може да се фалшифицира, но печатът на палеца – никога.

Като говорим за постоянни и непостоянни неща в живота, имаме предвид устойчивостта и неустойчивостта на нещата. Устойчивостта на нещата се дължи на постоянните величини, а неустойчивостта – на непостоянните. Устойчивата, постоянна величина е единица, с която мерим нещата. Ние наричаме тази единица мярка „право". Всяка човешка мисъл, всяко човешко чувство и всяка човешка постъпка, които отговарят на тази единица, са добри. Не отговарят ли на единицата мярка, те не са добри. Значи, в живота има единица мярка, с която се измерват нещата. Тя определя, кое е добро и кое – зло. Добро е онова, което дава условия на човека да расте; добро е онова, което дава простор на човешкия ум да се развива. Доброто внася светлина в човешкия ум. Добро е онова, което дава условия на човешкото сърце да се прояви. Доброто внася топлина в човешкото сърце. Светлината и топлината, които доброто внася в ума и в сърцето на човека, се казват светлина и топлина на доброто. Те представят обективната страна на живота. Когато Божествената светлина отсъства, човек винаги прави погрешки. Той не може правилно да разсъждава. Когато Божествената топлина отсъства, човек всякога боледува.

Мнозина искат да бъдат здрави, богати и красиви. Здраве, богатство и красота са синоними. Който е здрав, той е едновременно богат и красив. Обаче, човеек може да бъде здрав само при известни условия. Следователно, човек може да бъде здрав и богат, само ако има чист въздух, чиста храна и хигиенично жилище. Няма ли тези основни условия, той не може да бъде здрав. Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение. За да бъде умствено здрав, човек трябва да има устойчиви и положителни мисли, да не се безпокои за дребни неща. Някой се безпокои от мисълта, че ще умре. Щом се безпокои от мисълта за смъртта, това показва, че той не знае, какво нещо е смърт.

В един от анекдотите за Настрадин Ходжа усмиват схващанията на някои хора за смъртта и за онзи свят. Един ден Настрадин Ходжа отишъл в близката гора да сече дърва. Той се качил на едно дърво, стъпил на един клон и започнал да го сече. В това време един пътник видял Настрадин Ходжа на дървото и му казал: Какво правиш тук? – Дърва режа. – Знаеш ли, че като отрежеш клона, на който си стъпил, ще паднеш на земята? – Това не е твоя работа. Настрадин Ходжа продължил работата си, но щом отсякъл клона, заедно с него и той паднал на земята. – Чудно нещо! Точно така излезе, както каза пътникът. Щом знае, че ще падна от дървото, той ще знае, кога ще умра. Настрадин Ходжа настигнал пътника и му казал: Като знаеш толкова много, я ми кажи, кога ще умра. – След три дена. Настрадин Ходжа отишъл у дома си и казал на жена си: Жена, знаеш ли, че след три дена ще умра? Жена му го изслушала, но нищо не отговорила. Той взел торбичката си в ръка, простил се с жена си и с децата си и излязъл вън от града, в подножието на близката планина. Там, на една полянка, под една круша, той си изкопал гроб и легнал в него. От време на време от дървото падали круши, с които той разхлаждал устата си и си мислел: Ако това е смъртта, не е страшна. Лежиш под крушата и ядеш круши. Така изминали два дни. На третия ден той чул около себе си голям шум. Дигнал главата си, да види, какво става. Той видял няколко камилари с камили, натоварени с грънци. Като видели, че човек подал главата си от земята, камилите се уплашили и хукнали да бягат. В бягането си те изпочупили много грънци. Недоволни от това, камиларите хванали Настрадин Ходжа и го набили добре. Тогава той излязъл от гроба и тръгнал за дома си. Като видял жена си, той казал: Жена, върнах се вече от онзи свят. – Какво има там? – Докато крушите падаха от дървото и се разхлаждах с тях, добре беше. Ако така се умира, нищо лошо няма в смъртта. Но когато дойдоха камиларите и ме набиха, положението се влоши. Не струва с бой да отидеш на онзи свят.

Смешни са разсъжденията на Настрадин Ходжа за онзи свят, но мнозина имат подобни схващания. Като се намерят пред мъчнотиите в живота, хората търсят начин да се освободят от тях. Ако не могат правилно да ги решат, те търсят разрешение в смъртта. И тогава се създават различни теории за смъртта. Някои казват, че смъртта е илюзия, други казват, че смъртта е сън.

Какво представя сънят? Според някои сънят е илюзия, а според други – предсказание. Съществуват разни теории за съня, но въпреки всички теории има случаи, когато човек сънува нещо, което се сбъдва в действителност. Един от египетските фараони сънувал, че от реката Нил излезли седем тлъсти крави, а след тях други седем – мършави. Мършавите крави изяли тлъстите. Фараонът извикал всички египетски мъдреци и сънотълкуватели да изтълкуват съня му, но никой не могъл. Тогава фараонът извадил Йосифа от тъмницата, да му разтълкува съня. Йосиф казал: Седемте тлъсти крави представят седем плодородни години, а седемте мършави – седем неплодородни, гладни години. Неплодородните години ще се ползват от изобилието на плодородните. Както изтълкувал съня, така се случило. В Египет настанали седем плодородни години, а след тях – седем неплодородни. Ако някой сънува, че го гони змия, това показва, че в скоро време ще срещне човек, който има характер на змия, и ще му причини някаква неприятност. Чрез съня го предупреждават, да знае, как да се справи с този човек.

Преди години в Америка се явил един професор, който се занимавал с укротяването на зверовете. Той правил опити да обуздава лоши коне, които обичат да хапят. Има коне с лош характер. Като се доближи човек до тях, те хапят по носа, по ухото, ритат, дето им падне. По едно време при професора довели един много лош кон – никой не се наемал да се приближи до него. Професорът успял да го укроти по оригинален начин. Той заповядал да сварят цвекло. След това хванал лошия кон за юздата. В момента, когато конят се готвел да хапе, професорът извадил от врялата вода една голяма глава варено цвекло и я пъхнал в устата на коня. Като направил това три-четири пъти, конят се отказал от обичая си да хапе.

Това е един отрицателен метод за укротяване на животните, но той не е Божествен. Често прилагат този метод и към човека. Има една разумна, Божествена страна в живота. За да попадне в тази област, човек трябва да живее добре. Добрият живот крие в себе си условията на вечния живот. Ако не искаш скоро да умираш, ти трябва да живееш добре. Ако искаш по-скоро да умреш, можеш да не живееш добре. Защо трябва да живееш добре? За да бъдеш силен по ум, по сърце и по воля. С други думи казано: Ти трябва да правиш добро, за да имаш светли мисли, чувства и постъпки. Силният по ум се отличава със своята светлина. Силният по сърце се отличава с топлина и устойчивост на чувствата. Топлината и светлината са творчески сили. Човешкият ум не може да се просвети, ако няма светлина в себе си. Човешкото сърце не може да се обработи и облагороди, ако няма топлина в себе си.

Съвременните учени са успели да разложат светлината на седем цвята, които съставят първата гама. От тия седем цвята нагоре има по-високи гами, със същите цветове, но по-фини. Ако човек концентрира ума си и се изолира от всички външни впечатления и се вглъби в себе си, той ще усети, че потъва в един гъст, непроницаем мрак. След това в него започва да изгрява, да се зазорява нещо, и той се намира в светлина, по-голяма от физическата. Тази светлина може да се разложи на същите седем цвята, както и физическата, само че тоновете й са по-меки и приятни. Като излезете от концентрирането, вие пак ще минете през същата тъмна зона. Всички хора, които умират, минават през тази тъмна зона. Без да е умрял, човек може да се излъчи, да отиде в тъмната зона. Ако се излъчва съзнателно, той пак може да се върне на физическия свят. Ако излъчването става несъзнателно, човек мисли, че е умрял и не може да се върне назад.

Наскоро в Америка се случило нещо особено. Един индус правил опити да приспива хората чрез внушение и хипноза. Една госпожица от присъстващите на опита казала, че не вярва на тия работи. Индусът я поканил да направи опита с нея, да се увери в силата на внушението. Той й определил час да се яви в хотела, дето се е установил. В уречения час тя се явила в хотела. Индусът направил опита с момата, приспал я, но забравил да й внуши времето за събуждането. Понеже му се явила някаква работа, той излязъл от хотела само за половин час. Обаче, случило се нещастие с него: автомобил го прегазил. Тъй като индусът не се върнал в хотела, момата останала в спящо състояние. Властта определила голяма сума на онзи, който може да я събуди.

Закон е: Никой не може да освободи човека от онази мисъл, която той сам си е внушил. Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да не допуща всякакви мисли в ума си. Ако някой допусне в ума си мисълта, че от него човек не може да стане, той започва да вярва в тази мисъл, и никой вече не може да му помогне. Защо трябва да допуща човек в себе си мисълта, че от него нищо не може да стане? Защо не допусне мисълта, че от него може да стане човек? Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Защо тогава той не допуща положителната мисъл, че от него може да излезе нещо?

Помнете: много от мислите, които минават през вашия ум, са чужди. Мисълта, че от тебе нищо не може да стане, е чужда. Бог е създал човека, за да стане нещо от него. Всеки човек е надарен с известни дарби и сили, които трябва да развие. Това е негово гражданско право. Всеки, който отнема това право на хората, той върши престъпление. Всеки, който отнема правото на хората да вършат добро, той сам върши престъпление. Следователно, когато живее добре, човек върши волята Божия. Щом изпълнява волята Божия, той е здрав, силен, богат.

Много от съвременните хора са болни. Защо? Защото не знаят, как да се ползват от слънчевите лъчи. Слънцето съдържа всички медикаменти в себе си. Няма болест, която да не се подчинява на действието на слънчевите лъчи. За да се лекува, човек трябва да прекарва слънчевите лъчи през известни призми. Тези призми могат да бъдат физически, а могат да бъдат и умствени. За да може болният да приеме светлината от слънцето, тя трябва да мине през мозъка на няколко души, като през призма. Същото става и със светлината, която приемаме от слънцето. За да дойде слънчевата енергия до нашите очи като светлина, тя минава през няколко трансформатора. Тъй щото, ние възприемаме пречупена, рефлектирана светлина от слънцето, а не права. По тази причина ние виждаме нещата относително, а не абсолютно. Ние не виждаме нещата такива, каквито са в действителност.

Хората, които виждаме около себе си, не са еднакви. И за тях ние имаме относителна представа. Например, срещате един човек, който има нос, дълъг 3 см., а широк – 2; друг има нос, дълъг 4 см., а широк – 2.5; трети има нос, дълъг 5 – 6 см., а широк 3 см. Тези хора имат различен характер. Характерът им се определя от дължината и широчината на носа. Това не зависи от самия човек. Много поколения преди него са работили за създаването на този нос. Дължината на носа показва развитието на ума, а широчината – развитието на сърцето. Значи, дължината на носа е барометър, който показва състоянието на ума; широчината на носа е хигрометър, който определя състоянието на сърцето.

Съвременните учени си служат с барометър за определяне на атмосферното налягане и хигрометър – за определяне количеството на влагата в въздуха. Когато налягането и в барометъра, и в хигрометъра се увеличава, непременно ще вали дъжд. Ако налягането в хигрометъра не се увеличава, а в барометъра се увеличава, ще има вятър. Като прави наблюдения над барометъра и хигрометъра, човек познава и най-малките промени на времето. Ако това е възможно да стане с външни уреди, много по-лесно и точно може да стане с човешкия нос, който представя едновременно барометър и хигрометър. Скъпо струва този инструмент. Скъпо струва носът, но човек не може да го оцени. Много барометри има в човека. Например, коляното е един добър барометър на човека. При най-малката промяна на времето той чувства в коляното си, или в ставите някъде известна болка. Тази болка определя, че ще вали дъжд, сняг, град. Щом времето започне да се подобрява, и болката престава. Тъй щото, дали ви боли гърло, крак, ръка или друго нещо, ще знаете, че вашият барометър се обажда. По този начин вие можете да станете пророк, да предсказвате времето. Ако ви боли гърлото, времето ще се развали по един начин; ако ви боли крак – по друг начин и т. н.

Съвременните хора търсят начин да се освободят от своите барометри. Каквото да правят, все ще имат някакъв барометър в себе си. Ако нямат никаква болка, т. е. нямат никакъв барометър, тогава мястото под лъжичката ще играе роля на барометър. Като болни, или като здрави, все ще имат някакъв барометър. Например, забелязано е, че между промяната на времето и човешките чувства има известно съотношение. Без някаква външна причина човек изпитва известна приятност под лъжичката. Причината за това се крие в подобряване на времето. Друг път човек става от сън, вижда, че времето е ясно, светло, а под лъжичката си чувства някаква тежест. Той се пита, защо му е мъчно, търси причината за това, но нищо не разбира. Обаче, след няколко часа времето се разваля. След това неразположението му изчезва. От своите вътрешни разположения и неразположения човек дохожда до правилни психологически заключения.

Едно семейство, състоящо се от шест члена – майка, баща и четири деца, описват своите наблюдения по отношение закона на влиянието. Те са забелязали следното: ако бащата е неразположен в понеделник, майката е неразположена във вторник, големият брат – в сряда, голямата сестра – в четвъртък, малкият брат – в петък, малката сестра – в събота. В неделя всички имат добро разположение. Цялото семейство е радостно. Дойде ли понеделник, дежурството започва отново. Бащата се чуди, какво да прави, за да избегне дежурството. Казвам му, че щом забележи известно неразположение в себе си, да вземе раницата си и да отиде на екскурзия. Изобщо, почувства ли човек някакво неразположение, нека се заеме за работа, да впрегне енергията си. Закон е: когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си едни на други. В това отношение човек е предавател и възприемател на енергии. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства: каквото единият мисли, другият ще го възприеме; каквото единият чувства, и другият ще чувства. Ако единият има лошо разположение, ще предаде разположението си на другия; ако е добре разположен, ще предаде доброто си разположение на другия. Като знае това, човек трябва да търси причината на своето лошо разположение. Като намери причината на лошото разположение, той може да се освободи от него. По този начин човек лесно може да се справя със своите мъчнотии.

Бъдещата хигиена изисква хора с развити чувства, по вътрешен път да познават, каква храна да употребяват и откъде да я приемат. Каже ли ви нещо отвътре да не ядете известна храна, или да не отивате в известна гостилница, слушайте този глас. Не го ли послушате и влeзете в гостилницата, в която ви се забранява да влизате, вие ще изпитате голямо неразположение. Вслушвайте се във вътрешното си чувство, което всякога ви подсказва, какво да ядете, къде да отидете, с кого да дружите и т. н. Има гостилничари, които не влагат добри енергии в яденето. Ядете ли тяхната храна, непременно ще се разстроите. Този закон има, приложение навсякъде в живота. Отиваш ли в магазин да купуваш нещо, вслушай се в своето вътрешно чувство, имаш ли разположение към човека, от когото купуваш. Свързваш ли приятелство с хората, прилагай същия закон. Свързвай приятелство с хора, към които имаш добро разположение. Срещнеш ли човек, който произвежда някакво вътрешно противоречие в тебе, не свързвай приятелство с него. Не произвежда ли някакво противоречие в тебе, имаш ли разположение, свържи приятелство с него и не се страхувай. Този човек ще остане верен през целия ти живот. Следователно, не свързвайте приятелство с човек, който произвежда стягане на сърцето и противоречие в ума. Защо е така, не питайте и не правете опити да се пресилвате, да преодолявате това чувство. Ако посеете жито на пътека в пустинята, какво ще получите? Колкото да разоравате пясъчната почва, житото не вирее в нея. Искате ли житото да ви даде плод, посейте го в чернозем. От хиляди години насам, черноземът е обработван, с цел да се подобрят условията за добро жито.

Съвременните хора са дошли до закона на хармонията в живота и казват, че всичко трябва да почива на този закон. Очаквате ли приятелство между двама души, вижте, дали те си хармонират. Искате ли да слушате музика, вижте, дали хармонира с вашето разположение. Когато твори, музикантът прилага закона на хармонията в тоновете. Ако два или повече тона не си хармонират, той не ги съчетава, не образува от тях никакви акорди. Пеете ли, свирите ли, говорите ли, навсякъде трябва да спазвате закона на хармонията. Без хармония животът се обезсмисля. Обаче, колкото да се стреми към хармония, човек не може абсолютно да избегне дисхармонията. Лошите хора не са нищо друго, освен дисхармонични тонове. Ако не може абсолютно да избегнете дисхармоничните тонове, т. е. лошите хора, вие трябва да знаете, къде да ги поставите. По отношение на добрите хора, те са тонове от други гами, които нямат нищо общо с тях. Дойдете ли до лошия човек, оставете го настрана, не свързвайте приятелство с него. Някой момък се влюби в една упорита мома и мисли, че ще я превъзпита, ще я настрои на гамата, в която той пее и свири. Упорството е дисхармоничен тон в живота, за който се изисква особена гама. Опитвали ли сте се да превръщате дисхармоничната гама в хармонична, да видите, как става това превръщане?

Един българин страдал от жена си, понеже била много упорита. Каквото й казвал, тя всичко вършела наопаки. Един ден, като вадела вода от кладенеца, той й казал: Внимавай да не паднеш вътре. Тя нарочно се хвърлила в кладенеца и не излязла вече оттам. Мъжът започнал да плаче за жена си, че го оставила сам, с няколко деца. След половин час той видял да излиза от кладенеца един дявол, цял побелял. – Къде отиваш? Защо бягаш? – Остави се, преди един час падна в кладенеца една жена, много нещо изпатих от нея – главата ми побеля. Като чул, че и дяволът бяга от жена му, мъжът си казал: Аз ще се заема с лекуването на хората. Щом дяволът бяга от жена ми, и болестите ще бягат от нея. Той тръгнал из града да лекува. Като влизал в някой дом, дето имало болен, той сядал близо до болния, навеждал се до ухото му и тихо му пошепвал: Жена ми иде! Щом чувала тия думи, болестта веднага напускала болния. В скоро време той забогатял и подобрил положението си.

Какво означава побеляването? Белият цвят е здравословен, той е цвят на щедрост. Докато косата е черна, човек събира само в себе си. Щом побелее косата му, той започва да раздава. Мнозина мислят, че като побелее, човек осиромашава. Не, хората с бели коси са много богати. Те сега, именно започват да раздават. Хората с черни коси почват да забогатяват, но докато косите им не станат съвършено бели, не могат да се нарекат богати. Хората с черни коси са нетърпеливи, избухливи. Те изразходват много енергия напразно. Хората с бели коси са кротки. Те не изразходват енергията си напразно, защото знаят, че мъчно се печели. Следователно, за да поумнее човек, косата му трябва да побелее. Черният цвят е цвят на възприемане и на почивка. Който иска да си почине, той трябва да има черен цвят. Затова е създадена нощта. Някой гледа на черния цвят като на зло, като носител на нещастие. Черният цвят има и добра страна. Когато иска да си почине, да приема по-малко впечатления, човек търси нощта. Когато човек приема много впечатления, когато има много желания, косата му побелява. Някои казват, че косата на човека побелява от много тревоги и безпокойства. Такъв човек побелява преждевременно. Значи, той е побелял преди да поумнее. Това показва, че не всички хора с бели коси са умни, и не всички хора с черни коси са лоши.

И тъй, като ученици, спазвайте следния закон: оценявайте Божественото в себе си – своя ум, своето сърце, своята воля, своята душа и своя дух. Щом оценява ума си, човек ще го прилага навсякъде в живота си. Чрез своя ум той може да трансформира отрицателните мисли, чувства и постъпки в положителни. Който не може да превръща отрицателните прояви в себе си в положителни, той нищо не разбира от висша математика.

В един санаториум в южна Америка имало двама паралитици, болни цели 20 години. Като ги преглеждали, лекарите се произнесли най-после, че са неизлечими. В тази област дето бил санаториумът, се въдили много големи змии. Един ден една от тия змии, голяма боа, напуснала мястото, дето живяла, и тръгнала към болницата, да покаже своето геройство. Хората хукнали да я гонят, но тя успала да се скрие в стаята, дето лежали двамата паралитици. Като видели боата срещу тях, двамата паралитици скочили от леглата си и избягали вън от болницата. Като видели, че стъпили на краката си, благодарили на боата, че влязла в болницата да ги изплаши, за да разберат, че са здрави.

Тъй щото, когато се намери пред големи противоречия и неприятности, човек трябва да знае, че те не са нищо друго, освен благословения. Във време на мъчнотии и неприятности, човек се концентрира. Чрез страданията човек се учи и вижда, че всичко в живота е целесъобразно. Няма нищо нецелесъобразно. Когато казвате, че някой човек е глупав, а друг – умен, това са относителни преценки. В природата и глупавият върши важна служба. Нима съществуването на Ниагарския водопад не е целесъобразно? Като слиза от голяма височина, водата на Ниагарския водопад пробива някъде земята, но същевременно тя се използва за разумни цели. Например, американците са направили много канали, през които са прекарали част от водата на водопада. Днес те се осветяват от енергията на тези канали.

Мнозина са посещавали Ниагарския водопад, около който се разказват различни истории. Двама млади американци посетили водопада и се установили в един от близките хотели, дето хапнали и пийнали добре. Като се напили, дошла им идеята да се разходят с лодка по един от каналите. По едно време лодката се блъснала в една канара и се разбила. Единият от тях останал на счупената лодка, и течението на водата го понесла надолу. Другият скочил на канарата, дето останал известно време. Водата слизала от височината на водопада със силен рев, а хората стояли на брега и не знаели, как да помогнат на младия човек. По едно време на един от тях дошла идеята да хвърлят едно въже на канарата. Те хвърлили на канарата едно металическо въже, по което младият човек преминал водопада.

Друг американец пожелал да опита мощната сила на Ниагарския водопад. За тази цел той купил една голяма бъчва, която осмолил отвън и отвътре добре. След това обвил бъчвата с непромокаема материя, влязъл в нея, и се спуснал от горното течение на водата. След дълго люшкане от водата на една и на друга страна, американецът стигнал най-после на брега на канала и, като излязъл от бъчвата, казал: Целият свят да ми дават, втори път не влизам в бъчва, да измервам мощта на Ниагарския водопад.

Съвременните хора, поради неразбиране на Божиите закони, сами се излагат на ненужни страдания, като тия американци. Има страдания, които са полезни, но има ненужни, изкуствено създадени страдания, които не са полезни. Дойде ли до тия страдания, човек трябва да ги избягва. За да избегне ненужните страдания, човек трябва да има светъл ум. Мнозина мислят, че по-разумни същества от хората на земята няма. Разумни същества има не само в слънчевата система, но и в другите системи. Съществата, които населяват другите системи, са по-разумни даже от тия на слънчевата система. Ще кажете: Отде знаеш това? Представете си, че между стотина хора има един с отворени очи, който вижда всичко. Той вижда чудни неща около себе си и говори за тях. Как вижда тия неща? С очите си. Той има очи и вижда, а другите нищо не виждат. И те имат очи, но още не са отворени. Един ден, когато очите им се отворят, и те ще виждат. Всичко седи във виждането. Било е време, когато хората са виждали само три цвята, после – четири, пет, шест, а днес виждат седем цвята. Ще дойде ден, когато те ще виждат повече цветове от тия, които днес виждат. Те ще виждат цветове под инфрачервената и над ултравиолетовата светлина. Известно е на всички, че освен с физическа храна, човешкият ум се храни и с особена светлина, която едва сега хората изучават. Без да познава това, човек е изпитвал действието на тази светлина. Например, някой ученик решава една мъчна задача, но тъмно е в ума му, не може да я реши. Дълго време мисли върху задачата си, докато най-после в ума му проникне някаква светлина, и той я реши. Значи, има една светлина в света, която разрешава всички мъчнотии. Докато тази светлина не проникне в умовете на хората, те ще живеят в тъмнина и без да искат, ще се сблъскват й ще се чудят, коя е причината за това сблъскване. Много просто. Причината за сблъскванията между хората е вътрешната тъмнина, която съществува в техните умове.

Сега аз говоря за онази култура, която не носи светлина на човечеството. Само любовта и светлината, която новата култура носи, са в състояние да направят нещата ясни. Когато влезе в един дом, тази светлина учи хората, как да живеят братски. Дом, в който тази светлина не влиза, е осъден на големи раздори и недоразумения. В който дом, в което общество влезете днес, навсякъде има раздори.

Съвременните хора се събират в общества, образуват градове и села, както и вие сте се събрали на планината. Защо се събират хората? По две причини: или за добро, или за зло. И вие сте се събрали тук или за добро, или за зло. Както виждате, лесно се разрешава въпросът. Друго разрешение няма. Щом нещо е добро, във всички случаи е добро; щом е зло, в всички случаи е зло. Обаче, задачата на човека е да превърне злото в добро. Всички хора са длъжни да изучават силите на злото, да знаят, как да ги превръщат, понеже и те са Божествени. Ето, съвременните лекари взимат една отрова в хомеопатическа доза и с нея лекуват известни болести. В дадения случай отровата представя злото. Човек трябва да знае, в каква доза да употреби злото, за да се ползва от него. Вие трябва да разбирате злото като творческа сила в света, а не както днес го разбират. Който не разбира законите на злото, той става на пепел, т. е. разрушава се. Затова Христос казва: „Не се противи на злото". С други думи казано: Не се бори със злото. Който се е опитал да се бори със злото, той сам е подписал присъдата си. Никой човек досега не е победил злото.

Единствената сила, която може да победи злото, е Божията Любов. Помнете, че Бог е между вас, живее във вас, в душата на всеки човек. Като знаете това, благодарете на Бога за живота, за ума, за сърцето, за духа и за душата, които ви е дал. Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Неговия глас. Слънцето грее, вятърът вее, водите текат, земята дава своите плодове, майките раждат, бащата отглеждат децата си, защото Бог повелява това. Каквото Той казва, това става. Той е наречен Баща на всички. Всички трябва да изпълняват Неговите закони и да Го обичат. Не казвам, как трябва да Го обичате. Обичайте Бога, както вие знаете да обичате; вярвайте в Бога, както вие знаете да вярвате, и няма да бъдете далеч от истината. Ако не обичате баща си, майка си, брат си и сестра си, и ако не вярвате в тях, как ще обичате другите и ще им вярвате? Ако не обичате близките си, вие не можете да обичате и чуждите. Хранете свещени чувства първо към баща си, майка си, брата си и сестра си, за да храните същите чувства и към окръжаващите. По този начин сами ще дойдете до новата култура, която ще обедини всички хора.

Задачата на всеки човек е да знае своето име, своето място в цялото, както евреите които бяха 12 племена, знаеха, кой каква част носи от скинията. Когато спираха на почивка, те събираха частите на цялата скиния, съединяваха ги в едно цяло, и там се покланяха и благодариха на Бога. Днес всеки човек казва: Аз нося Божественото в себе си. Ти носиш част от Божественото. Един ден, когато всички хора се съберат на едно място, и всеки донесе своята част, ще образуват новата скиния, в която всички ще се покланят на Бога в Дух и Истина. Законът на любовта ще бъде закон на разбирателство. Този закон трябва да се приложи още тази година. Не се ли приложи тази година, ще чакате 1999 година, и ще започнете отново.

Помнете, че бъдещето е за умните, за добрите и за силните хора. Ако не вярвате в това, което сега ви казвам, един ден ще повярвате и ще видите, че това, което ви говоря, е сто и едно на сто вярно. Всички хора, семейства, общества, народи, които са умни, добри и силни, ще имат Божието благословение. Това започва от тази година. Дали думите ми са верни, това ще видят онези, които служат на Бога, но и онези, които не Му служат. В продължение най-много на десет години от днес всички ще проверят истинността на моите думи. Бог е турил вече закона на любовта в действие, и които не се подчинят на този закон, ще изпитат последствията на своето непослушание. Дойдете ли до този закон, няма два пътя.

Съвременните хора се намират пред едно светло бъдеще. Всичко лошо ще изчезне. Земята коренно ще се промени, а заедно с нея и луната. Бог е приготвил нов свят, нови условия за ония, които Го любят. Като наблюдавам сегашните хора, виждам, че те едва изкарват прехраната си. Те ходят от къща на къща да просят. Те са царски синове, но са забравили това. Кой е царски син? Царски син е онзи, който служи на любовта, на мъдростта и на истината. Царски син е онзи, който служи на живота, на знанието и на светлината. Царският син служи и на свободата.

Сега, желая ви да бъдете царски синове, да бъдете братя помежду си. Това изисква Бог от всички хора. Брат е онзи, който обича живота, знанието, светлината и свободата, както за себе си, така и за другите. В бъдеще ще имате такава музика, от която умрелите ще оживяват. От картините на бъдещите художници мъртвите ще оживяват. Статуите на бъдещите скулптори ще възкресяват хора. За да оздравее болният, достатъчно е един от бъдещите лекари да мине край къщата му. Ако красивите моми и момци на бъдещето минат край хора, които се карат, те веднага ще се примирят. Новите хора–хората на бъдещата култура, ще носят навсякъде любов, радост и веселие.

Хората на бъдещето ще се отличават с голяма сиромашия и голямо невежество. Те ще бъдат бедни от пороци, но богати на добродетели. Те няма да знаят, какво представя лъжата, кражбата, насилието. Земята ще се превърне на райска градина. Хората ще се срещат братски, с любов. Те няма да говорят много. Кажат ли си една дума, ще се разберат. Коя дума е най-силна? В български език най-силна и съдържателна е думата „благост". В тази дума няма никакво раздвояване. Благостта е Божествено качество.

Бих желал всички да бъдете благи. Бих желал всички българи да бъдат благи. Висока е топлината на думата благост. Тя има 35 милиона градуса топлина. Дето мине благостта, всички противоречия се стопяват. Благостта съдържа всичко в себе си. Благостта изключва всички слабости. Благият е разумен, добър и силен. Той едновременно е и господар, и слуга. Той е най-добрият, най-умният и най-силният господар и слуга.

Желая ви да бъдете благи слуги и благи господари.
 

6 август 1939 г., 10 ч. пр. об.