Празничен наряд 22.09.2015 г.

За дата: 
22.09.2015

Празничен наряд

22.09.2015 г.

Начало за цялата страна 7 ч.

 

1. Молитва „Отче наш“

2. Песен „Духът Божий“

3. „Молитва на Духа“

4. Формула: Бог е Любов, Бог е Мъдрост. Ние сме Добро, ние сме Истина. – 3 пъти

5. Прочит на Евангелията

6. Беседа „Запалката на свещения огън“

7. Песен „Запали се огъня“

8. „Красивата молитва“

9. Песен „Вехади“

10. „Формулата на Ученика“ – 3 пъти

11. Псалм 91

12. Поздрав на Братството

 

Матея 5:38-48

5:38 Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб".

5:39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

5:40 На тогава, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.

5:41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

5:42 Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.

5:43 Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

5:44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

5:45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

5:46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

5:47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

5:48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

 

Марка 4:20-25

4:20 А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

4:21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

4:22 Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.

4:23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

4:24 Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

4:25 Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

 

Лука 12:1-10

12:1 Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

12:2 Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

12:3 Затова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.

12:4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.

12:5 Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.

12:6 Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.

12:7 Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.

12:8 И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

12:9 но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.

12:10 И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

 

Иоана 3:1-8

3:1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.

3:2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

3:3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство.

3:4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

3:5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

3:6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

3:7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.

3:8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

 

Запалка на свещения огън

(Съборни Беседи, 27.08.1939 05:00 Неделя, София)

Размишление.

Лука, 12:1–10

В света съществува само едно начало – началото на любовта, само едно изявление – изявлението на мъдростта и само едно спасение, или освобождение, което произтича от истината. Начало, изявление и освобождение, това са думи, на които човек разбира смисъла, само след като е учил много време. Любовта, като начало на живота, може да се разбере, само след като човек се домогне до свещения огън. Какво представя свещеният огън? В древността съществували школи, в които се говорело за свещения огън. Външно свещеният огън е като обикновения, с единствената разлика, че се е поддържал да гори непрекъснато. Мнозина са търсели свещения огън в светилището на храма. Те са го разбирали външно. В същност свещеният огън се намира в човешкото сърце. Това е вътрешната, мистична страна на свещения огън. Онези, които не са изучавали закона на свещения огън, са минали през големи страдания. Онези, които са изучавали този закон, са минали през големи радости. Свещеният огън е оръжие против неприятеля за тези, които търсят Бога. Освен в човешкото сърце, той се среща и в пространството. Дето го потърсите, ще го намерите, навсякъде равномерно разпределен.

Много теории съществуват за свещения огън, но в края на краищата, теории ще си останат. Срещате някой музикант, който ви говори за музиката, за отношенията между тоновете, за хармоничното съчетание между тях, но накарайте го да изпее нещо, не може. Ако е въпрос за хипотези и теории, той може да ви изнесе много такива, но дойде ли до практика, до приложение, нищо не може да направи. Добро нещо са и хипотезите, и теориите, но най-добре е да знае човек правилно да пее. Възрастният обича да теоретизира върху нещата, обаче, детето не обича теория. Като види запалена свещ, или запален огън, то веднага се приближава към него, иска да пипне. Майката казва: Гъш! Тази едносрична дума е остатък от един стар език – ватански. Смисълът й е следният: Докато не изучиш нещата, не пипай. Обаче, детето не разбира смисъла на тази дума и мисли, че майка му казва: Дръж! То отива към огъня, туря си пръстчето близо до него и веднага отскача назад. Като направи този опита три пъти, то бяга вече от огъня. Сега освен практическо знание, детето има още и теоретическо. То знае, че огънят изгаря. Когато не трябва да пипа някъде, и на възрастния човек казват „Гъш!" Ако не послуша този глас, и той ще се намери пред опитността на детето, което е пъхнало пръстчето си в огъня или в запалената свещ.

Следователно, когато питат, какво нещо представят страданията, казвам: Страданията не са нищо друго, освен изгаряне на пръст или на друг някакъв уд от запалена свещ. Като гори, свещта говори на хората, но малцина разбират езика на пламъка, т. е. на светлината. Няма по-красив език от този на светлината. Пламъкът на свещта не е нищо друго, освен светлина, която прониква в човешките очи и му дава възможност да вижда. Светлината е свещеният огън на природата. Тя чертае границите на предметите и ги прави достъпни за човека.

И тъй, силата на човека седи в знанието, което той има за свещения огън. Човешките мисли, чувства и постъпки са форми, чрез които свещеният огън се изявява. В живота всичко се дължи на свещения огън. Чувства, лишени от свещения огън, са неустойчиви и студени. Тази е причината, поради която хората се оплакват, че някога са били обичани, но са изгубили любовта си. Любовта не се губи, но топлината на чувствата изчезва. Срещате вашия възлюбен или вашата възлюбена и казвате, че студенина лъха от тях. Чувства, лишени от топлина, са подобни на северния полюс, който всякога е покрит с лед и сняг. Бял е северният полюс, но студен. Защо? Свещеният огън в него е изгаснал.

Белият и черният цвят в природата означават две различни състояния. В свещения огън те са на мястото си. Черният цвят показва, че нещата трябва да се възприемат хармонично. Белият цвят показва, че трябва хармонично да даваш. Щом дадеш нещо от себе си, веднага ще отидеш да учиш. Днес малко хора обичат да учат; повечето учат насила. Децата отиват на училище и плачат, не им се учи; младата булка става сутрин рано, започва да работи, но плаче, не й се учи. Няма човек в света, който да не е плакал. Дойде ли страданието, той взима кърпа, трие очите си и плаче – не иска да учи. Когато отивал при свещения огън, свещеникът измивал лицето си със свещена вода. За да не падат капки от водата на земята, той изтривал лицето си с чиста кърпа. И вие се миете сутрин, но капки вода падат на земята. Защо? Не е свещена тази вода. Всички хора, които са служили около свещения огън, са били свещеници. Няма човек в света, който да не е наклаждал този огън. С други думи казано: Няма човек в света, който да не е любил и разлюбил. Докато е любил, огънят му е горял. Щом разлюби, огънят изгасва. Той е изгорил възлюбения си на своя огън. Младата мома казва: Изгори ме! Младият момък казва: Изгори ме! Майката и бащата казват за децата си: Изгориха ни! Синовете и дъщерите се оплакват от родителите си и казват: Изгориха ни! Всички хора – учители, ученици, господари, слуги, свещеници, управници се оплакват, че ги изгорели. Няма човек в света, който да не е горял.

Изгарянето на човека представя една от неговите минали опитности. Изгорелите спят в гробовете си, но трябва вече да възкръснат. Свещеният огън ще ги възкреси. Колкото повече е горял човек, толкова по-будно е съзнанието му. Докато не се пробуди съзнанието му, той не намира смисъл в живота. Щом съзнанието му се пробуди, той разбира вече живота като основа, върху която ще гради. Той разбира вече, че светът, с всички свои форми, представя възможност и условия, създадени от свещения огън за подигането на човека като дух, душа, ум и сърце. Чрез тези пособия той изгражда красиво тяло, с което влиза в контакт с Божествения свят.

И тъй, помнете: Свещеният огън осмисля всички неща – приятни и неприятни. Който не разбира смисъла на този огън, той се чуди, защо идат страдания до главата му. Така може да пита и кокошката, на врата на която е забит нож. От нейно гледище това е престъпление; от гледището на човека, който я коли. това е благо. Ако кокошката се е пожертвувала доброволно за подигането на човека, който я коли, смъртта й е на място. В миналото, някога, дохождали при Буда, като при Учител, различни хора – брамини, учени, философи, да търсят истината. Един ден той решил да се уедини, да се вглъби в себе си и казал на учениците си, че този ден няма да приема. Всички, които го посетили, били върнати назад – никого не приели. По едно време, като лежал под едно дърво, Буда забелязал отдалече още, че пристига един беден човек. Той веднага скочил на крака и се отправил към него. Като видели това, учениците му си помислили: Чудно нещо! Нашият Учител днес не прие никого. Знатни, учени, философи го посетиха, но той върна всички, а на този бедняк скочи на крака. Като разбрал мисълта на учениците си, Буда ги извикал настрана и им казал: Никога, преди стотици животи, аз 6ях брамин. Един ден, когато четях молитвата си, аз се почувствувах силно изтощен и паднах на земята – не можех да довърша молитвата си. В това време отнякъде подскочи заек, хвърли се в моя огън и се опече. Аз отрязах част от месото му, подкрепих силите, си и свърших молитвата си. Тия знатни хора, които ме посетиха днес, търсят истината за себе си. Никой от тях не е пожертвувал живота си, като този заек. Днешният беден човек, когото приех на разговор, е някогашният заек. Той се пожертва за мене, да се подигна, и аз направих нещо за неговото подигане.

Следователно, докато не може да се хвърли в свещения огън, да се опече, за да го изядат другите човек не може да се по-дигне. Заекът стана жертва за Буда, да подкрепи силите му. Ако в студен зимен ден сте на планината, с раници, пълни с дебели дрехи, с провизии за ядене и пиене, но огън нямате, вие сте загубени. И онзи, който може да ви донесе запалка за огъня, той ви е спасил от смърт.

Съвременните хора имат всичко, но едно им не достига – запалката на свещения огън. Като намерите тази запалка, носете я всякога със себе си. Огънят има свойството да изгаря и да топи нещата. Каквото туриш в него, той нищо не изхвърля навън. Като се говори на хората за огън, те започват да се страхуват. Те имат пред вид огъня на човешката любов, който изгаря сърцата им. Запалете свещения огън в човека с Божията Любов и не се страхувайте. Той ще се запали, ще свети, но без да изгаря. Запалете човешката душа със свещения огън на Божията Любов и вижте, какво ще стане с нея. Тя ще се облаче в бял цвят и ще започне да свети. Белият цвят е емблема на чистота. Божиите блага се събират в белия цвят. Като разложите този цвят, ще намерите тия блага, изразени в седем различни цвята. Съвременните учени не знаят, какво представя всеки цвят отделно и какво е неговото приложение. Те знаят, от колко билиона трептения е съставен всеки цвят, но каква е употребата на тия цветове, не знаят. Това знаят само посветените, гениалните. Същото можем да кажем и за свещения огън. Само посветените знаят, какво представя свещеният огън. Талантливите едва сега са започнали да го изучават, а обикновените хора не са чували нищо за него.

И тъй, когато кажете, че не разбирате нещата, вие сте обикновени хора; когато разбирате, вие сте талантливи; когато прилагате, вие сте гениални; когато опитите ви излизат сполучливи, вие сте светии; когато работите свободно със свещения огън, вие можете да бъдете Учител. Човек, който не е бил обикновен, не може да бъде талантлив; който не е бил талантлив, не може да бъде гениален; който не е бил гениален, не може да бъде светия; който не е бил светия, не може да бъде Учител. Не е въпрос само да учителствува човек. Нещо специфично се изисква от учителя. Изобщо, за да бъде майка, баща, брат, сестра, човек трябва да има някакво специфично качество в себе си. За да бъде баща или майка, човек трябва да носи образа на Бога в духа, в душата, в ума и в сърцето си. Не носи ли този образ в себе си и заеме почтената служба на майка или на баща, човек ще си създаде големи нещастия. Такава майка и такъв баща ще родят грешник син или грешница дъщеря.

Кой човек е грешен? Грешен е този, в когото свещеният огън не гори. Никога е горял този огън в него, но после е загаснал. В грешния човек гори обикновеният огън, в който всичко се топи и изгаря. Праведен човек е онзи, в когото свещеният огън гори, без да изгасва и без да изгаря нещата. Изгасне ли свещеният огън, човек преживява големи катаклизми. Стане ли въпрос за свещения огън, не казвам да го палите, но поддържайте го да не загасне. Всеки сам трябва да поддържа свещения огън, да не оставя слугите му да се грижат за него. Всеки сам е жрец, служител, ангел, серафим на своя свещен огън. Никой не може да изгаси свещения огън на човека, освен той сам. Като го изгаси, той започва да страда и се оплаква, че никой не го обича. Това не е вярно. Пръв Бог обича човека, заради което го е изпратил на земята да се учи. За да каже човек, че никой не го обича, това показва, че пръв той не обича. Той е живял само за себе си. Пожертвувал ли се е като заека, който се хвърли в огъня, за да може Буда да се нахрани с него и да довърши молитвата си?

Следователно, като живее и се жертвува за ближните си, човек дохожда до положение да съзнава, че добродетелите на хората са и негови добродетели; и престъпленията на хората са и негови престъпления. Също така, добрите и лошите дела на хората са и негови добри и лоши дела. Имате ли това съзнание, като видите, че някой греши и върши престъпления, ще си кажете: Моят брат греши, следователно, и аз греша. Затова ще се заема, да изправя погрешката си. Видите ли една ябълка, благодарете за нейното безкористие. Тя дава от своето благо на всички. Видите ли един извор, благодарете и за неговото безкористие. Който мине край него, задоволява жаждата си.

Желая сърцата на всички хора да бъдат чисти извори, които да бликат непрестанно.

Желая умовете на всички хора да бъдат градини със сладки, вкусни плодове.

Желая душите на всички хора да бъдат училища, в които да се преподава доброто.

Желая чрез духа на всички хора да се прилагат благата на живота към ближните към самите тях. И каквото правят, всичко да става за слава Божия.

Желая на всички хора по лицето на земята да поддържат своя свещен огън.

Дето гори свещеният огън, там цари любовта. В любовта се крие запалката на свещения огън. Много запалки съществуват в любовта. Много кибритени клечки има в кутията, но първата е най-важна. От първата клечка може да се ползува целият свят. Следователно, искате ли да изработите нещо ценно в живота си, направете само едно добро дело, но вложете в него всичката си любов, всичкото си знание и всичката си свобода. Това добро представя първата клечка, първата запалка, с която сте запалили свещения огън на своята душа. Това добро ще ви придружава през цялата вечност – и на този, и на онзи свят.

И тъй, нека сърцето, умът, душата и духът ви присъствуват във всичко, което вършите. Нека във всички ваши дела присъствува окото на Бога, окото на ангела, на херувима и на серафима. Това значи подвиг. Това значи възкресение на човешката душа. Щом възкръсне, човек влиза в жилището на Отца си. Цялото небе знае, че той е внесъл живот, знание, светлина и свобода в света за славата на Бога, за славата на ближния си и за своя слава.

Стремете се да привлечете погледа на Бога в любовта си.

Стремете се да привлечете погледа на Бога в учението си.

Стремете се да привлечете погледа на Бога в приложение на истината.

Съборна беседа от Учителя, държана на 27 август, 5 ч. с. София. – Изгрев.

Съборни Беседи 

27.08.1939 05:00 Неделя, София

Из том „Езикът на Любовта”, СБ