Празнични духовни наряди

За дата: 
19.08.2015 - 21.08.2015

 

21 август, София, Трети празничен ден

 
Сутрешен наряд
 
1. Песента "Фир фюр фен"
2. Молитва на триединния Бог
3. Първо послание на ап. Павел до коринтяни, гл. 13
5. Песента "Любовта е извор"
6. Господнята молитва
7. Формулата "Свят, свят, свят Господ Саваот" (Ис. 6:3)
8. Формулата "Бог царува на Небето, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено" (три пъти)
 
Вечерен наряд
 
1. Псалом 91 - песен
2. Молитва на Царството
3. Песента "Благославяй"
4. Псалом 121
5. Песента "Да бих Те слушал"
6. Молитва на Свещената чистота
7. Формулата "Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи."
 
Мисъл за приключване на вечерния наряд:
 
"Бог е Любов. Божията Любов съживява. Бог е Мъдрост. Божията Мъдрост освещава. Бог е Истина. Божията Истина освобождава."

 

20 август, Варна, Втори празничен ден

Сутрешен наряд
 
1. Песента "Аум"
2. Молитва на Братството
3. Псалом 117
5. Песента "Денят иде"
6. Формулата "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини." (три пъти)
7. Господнята молитва
8. Формулата "Божият Мир и Божието благословение да залеят цялата Земя" (три пъти)
9. Формулата на Братството
 
Вечерен наряд
 
1. Песента "Духът Божи"
2. Песента "Вехади"
3. Молитва на благодарността
4. Формулата "Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога. И Любовта да бъде една силна връзка помежду ни. И не само между нас, но и между всички на Земята. И не само между всички на Земята, но и между всички на Небето. И всички, които живеят на Земята и на Небето да бъдем едно." (един път)
5. Господнята молитва
6. Формулата на Братството
 
Мисъл за приключване на вечерния наряд:
 
"Пожертвайте личния си живот за щастието на човечеството. Това е Новото учение – учението на Любовта."
 

 

 

19 август, Първи празничен ден
 

Начало на наряда за цялата страна: 6.30 ч.
В София нарядът ще се проведе на Градината на Учителя, Паневритмията започва от 8 ч. на Телевизионната кула.
 

Сутрешен наряд

 
1. Песента "Духът Божий"
2. Молитвата "Пътят на живота"
3. Песента "Бог е Любов"
4. Прочит на Евангелията:
 
- Матей, 5:1-16
- Марк, 14:22-26
- Лука, 10:1-9
- Йоан, 5:24-29
 
5. Беседата "Пред новата епоха"*
6. Песента "Кажи ми Ти Истината"
7. Формулата "Да осветяваме Името Божие. Да търсим Царството Божие и Правдата Негова. И да изпълним Волята Божия." (три пъти)
8. Молитва дадена в 1925 година
9. Формулата на Братството
 
Вечерен наряд
 
1. Песента "Духът ми шепне това"
2. Молитва на Духа
3. Песента "Милост благост"
4. Формулата "Любовта иде" (три пъти)
5. Формулата на Ученика ("Ученикът трябва да има...")
6. Молитвата "Хвала на Троичния Господ, Царя на всичките векове"
7. Песента "Благословен Господ"
8. Формулата "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини."
9. Заповедта на Учителя (От Завета на цветните лъчи на Светлината)
 
Мисъл за приключване на вечерния наряд:

"Благото на една душа е благо на всички души и благото на всички души е благо на едната душа."

* БЕСЕДАТА "ПРЕД НОВАТА ЕПОХА"

 
Тайна молитва.
 
Пътят на живота е труден. В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина – чрез тях животът постига своето предназначение.
Мнозина се стремят към лично щастие. Личният елемент в човека не води към истинско щастие. В Любовта е скрит елементът на това щастие, тя е костилка, от която пониква животът. Когато Любовта посети човека, той се разширява. Ако измери врата си, ръцете си, ще забележи едно микроскопично разширяване. Казано е, че Любовта побеждава злото. Ето защо само онзи, който носи оръжието на Любовта в себе си, може да воюва със злото. Ако нямаш Любов, не воювай със злото, то ще те победи. Любещият, т.е. човекът на Любовта, е отворил сърцето си за всички. Ако срещнеш човек, който се е отворил само за един, знай, че теб не може да обича – и да те обикне, скоро ще ти измени. Може да те обича само онзи, който е възлюбил всички. Ако те обича човек, чрез когото се проявява Божията Любов, той винаги ще те обича, тази Любов е непреривна и вечна. Трябва ли всеки ден да питаш този човек обича ли те? Любов, която се прекъсва, която се явява и изчезва, не е истинска.
Кое обичаме в човека – Възвишеното, Божественото начало. То е вечното, неизменното начало в човека. Човек минава през три фази: детство, възмъжалост и старост. Ако го фотографирате в трите фази, ще видите три различни образа. Колкото и да се различават един от друг, една същина имат те: едно вечно, неизменно начало – Божественото. Останалото са сенки на човешкия живот. Ние сме още в сенките на живота. Човек трябва да се стреми да намери своята душа. Щом намери душата си, той ще вижда душата и на своя ближен. Не можеш да познаеш човека, докато гледаш само на неговата външност. С това се обяснява защо ти не обичаш някого, а друг го обича – ти гледаш само външността му, а другият го познава отвътре, познава неговата душа. Казваш: „Нищо особено не намирам в този човек“. Защо не виждаш нищо в него? Защото не го обичаш. Питай онзи, който го обича, какво вижда в него. Той казва: „Интересен е този човек“. Ти разлистваш една стара книга и казваш, че не е интересна. Друг казва, че е много интересна – откъде знае той това? Чел я е човекът.
Като изучавате проявите в любовта на даден човек, виждате, че тя постоянно се прекъсва. Обаче това може да е привидно, то се отнася до външното съзнание на човека, а не до неговата същина. Има външни препятствия, облаци в съзнанието, които прекъсват привидно любовта. Докато Земята се върти около оста си, всякога ще има ден и нощ, добро и зло, падане и ставане. Щом излезеш на известна височина над Земята, няма да има вече ден и нощ. В колкото по-висока област на съзнанието си се качваш, толкова по-непреривна е твоята любов. Седиш в стаята си, гледаш през прозореца и в това време приятелят ти минава. Ти следиш движенията му и го виждаш на едно място, а след малко той се изгубва от погледа ти. Това става, защото сте на еднаква височина. Ако се издигнеш на по-високо стъпало, постоянно ще го виждаш. Значи на колкото по-високо стъпало стоиш, толкова по-непреривна е любовта ти.
Едно от правилата на Любовта гласи: „Пази свободата на другите, както пазиш и своята“. Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава – защо? Защото той е вън от Любовта. Казваш на някого: „Ти не ме обичаш“. Остави човека свободен, не се меси в неговата свобода – той е свободен да те обича или да не те обича. Когато всички те отхвърлят, когато гледат на теб като на измет, знай, че има Един, Който те обича. С теб върви един ангел и ти казва: „Не бой се, Господ те обича! Твоята работа ще се оправи. Не ставай дете!“.
Един баща имал десет деца и на всички купил по една кукла, на последното само не могъл да купи. То започнало да плаче, защото другите деца му казвали колко е лошо, че баща му не го обича. Като виждал как плаче, бащата го утешавал: „Не плачи, утре ще купя и на теб кукла“. Казвам: всички хора плачат все за такива кукли. Освен физически, има и духовни кукли, за които плачат хората. Като живеят по този начин, хората постепенно остаряват. Остаряването е закон за отдалечаване. Когато нещата се отдалечават, те стават невидими. Старите възгледи състаряват човека; за да се подмлади, той трябва да се откаже от тях. Всички говорят за Любовта, без да я познават – защо? Защото първо не познават себе си. Казваш, че обичаш някого и ти е приятно. Щом чуеш, че той обича друг, става ти неприятно.
Кои са отличителните качества на Любовта, Мъдростта и Истината? Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Значи това, което обичаш в човека, е Истината. Човек, който има вяра, може да пази тайна; каквато тайна му повериш, ще я запази. Ако възложиш някаква работа на онзи, който носи Истината в себе си, той непременно ще я свърши. Любовта е майката, Мъдростта е бащата, а Истината – синът. Друго сравнение: Любовта е основа, Мъдростта е киселина, а Истината – сол. Човекът на Любовта е огнище, което топли всички, човекът на Мъдростта е фар, който осветява и пръска светлина, а човекът на Истината е хлебарят, който дава хляб. Любовта дава, Мъдростта обзавежда нещата, а Истината ги пласира. Законите са резултат на Истината. Истината носи свобода и дава възможност на човека да се прояви. Казват, че истината била горчива, но това е неразбиране на нещата. Кога е горчиво на човека – когато е болен или когато греши. Значи горчивината е нещо неестествено за човека. Не може да грешиш и да носиш Истината в себе си. Горчиво е на човека, когато лъже – тогава той губи свободата си. Истината е трансформатор. Тя дава насока, освобождава човека от неговите мъчнотии. Истината примирява хората с противоречията им и те свободно носят бремето си. Истината оценява нещата, тя иска да знае тяхната същина, а Мъдростта прониква дълбоко в тях и ги осветлява. Любовта носи топлина и всичко разтопява.
И така, Любовта продължава живота, Мъдростта огражда живота. Човекът на Любовта същевременно е умен, значи същевременно той е и мъдър, и истинолюбив. Любовта, Мъдростта и Истината са неделими. Любовта дава материала, Мъдростта нарежда материала, Истината работи с него. Както Соломон имал много жени, така човек има много желания. Едно основно желание е нужно на човека: да придобие Любовта. Той трябва да има само една основна мисъл: Мъдростта. Като има това, другите неща сами по себе си ще дойдат.
Спазвайте следните три правила в живота си: да се освети Името Божие в нас; да търсим Царството Божие и да работим за въдворяването Му на Земята; да изпълняваме Волята Божия.
Човек иде на Земята първо да изправи погрешките си, после – да забогатее с добродетели, и след това да изправи чуждите погрешки и да плати за тях, както направи Христос. Така той ще уреди живота на човека и ще въдвори Царството Божие на Земята. Преди да отидеш при хората, ще отидеш при Бога, само така ще забогатееш и ще има какво да даваш. Ако искаш да се освободиш от влиянието на Бога, ще сгрешиш – на това се дължи грехопадението, тогава се е явила черната раса. Излязъл си от Бога, а искаш да се освободиш от Него. Това е невъзможно! Как ще се отдели частта от Цялото? След това се е явила червената раса, в която действа самосъзнанието, т.е. мисълта, че без Бога няма живот. После са дошли жълтата раса и бялата раса – хората на по-високото съзнание. Шестата раса, светещата раса, иде сега. Тя носи светлината, тя носи абсолютната вяра. Народ, който има вяра в Бога, не може да загине. Пророк Йона прекара в утробата на кита три дни и на третия ден китът го изхвърли навън, защото той беше постоянно в молитва. Като реши да служи на Бога, китът го изхвърли на брега. Следователно и болният, за да оздравее, трябва да служи на Бога.
Веднъж дойде при мен един богат човек, който беше болен и искаше да го излекувам. Казах му: „Аз взимам скъпо за лекуване. Ще те излекувам само ако раздадеш всичкото си богатство на бедните” . – „Не може ли поне половината?” – „Не може.”  – „Ами три четвърти?” – „Не може. Всичко ще раздадеш! Не само това, но като раздадеш всичкото си имане, ще обещаеш да служиш на Бога. След това ще кажа само една дума и ще те излекувам. Чрез болестта ти изплащаш задължението си към някого. Обаче ако се обърнеш към Бога с желание да Му служиш, Бог плаща заради теб. Само така човек може да бъде свободен и здрав.”  
Как се изразява служенето? Каквото правиш, прави го за Господа. Който служи, който се жертва, пръв той се ползва. Двама пътници минавали зимно време на коне през една гора. И двамата били религиозни. На пътя те видели замръзнал човек, полумъртъв. Единият пътник си казал: „Кой ще слиза от коня да се занимава с него?“. Другият веднага слязъл от коня и започнал да търка със сняг замръзналия. Човекът започнал постепенно да се съживява, а и пътникът от търкането се стоплил. Обаче онзи, който продължил пътя си, започнал да се вкочанясва от студ. Аз правя следния извод: истинско добро е това, което засяга цялото човечество; една мисъл е права, когато засяга цялото човечество. Когато мислиш, чувстваш и действаш така, Бог те благославя. Ще кажете, че нямате време да правите добро – не, за всичко има време. Нужно е обаче търпение, да дочакаш времето. Дойде някой и ме пита как да постъпи при даден случай. Отговарям: „Когато дойде някой при теб и те пита как да постъпи, ти се постави на неговото място и виж как би желал да постъпят с теб”. Значи ще постъпваш с другите така, както искаш да постъпват с теб. Велико нещо е да направиш добро! Ако направиш добро на някого както трябва, колкото и да е малко, той никога няма да го забрави. Важно е да направиш доброто навреме, когато човек има нужда от него. Виждаш, че някой дава парче сух хляб на просяка. Не го осъждай, че постъпва така, а ти дай на просяка пресен хляб. Хората още не са дошли до истинското добро, сега се учат да го правят. Когато правиш истинско добро, с него заедно ти даваш и светлина от себе си.
Ще приведа един интересен случай от живота на Шлятер, виден американски лечител. Той попаднал на един болен човек, при това беден. Шлятер го излекувал и докато се настани човекът на работа, го взел при себе си. Понеже имал само десет долара в джоба си, дал пет от тях на бедния, а останалите пет задържал за себе си. През нощта бедният откраднал палтото и панталоните с петте долара на Шлятер в тях и избягал. След това трябвало Шлятер цял месец да работи, за да си купи дрехи. След няколко години той срещнал същия човек в Сан Франциско, пак болен, като и този път се заел да го лекува.
Един мой познат от Нови пазар ми разказваше следната своя опитност: „Един ден бях така изпаднал, че имах само един лев в джоба си, колкото за парче хляб. Мислех си: „Как ли ще изкарам другите дни?” В този момент при мене се приближи един просяк, искаше помощ. Помислих си: „Ако дам лева, ще остана гладен”. Обаче отвътре нещо ми казваше: „Дай лева, не мисли за утрешния ден. Не го ли дадеш, ще ти се случи нещо по-лошо от глад“. Послушах този глас и дадох лева на просяка. От този момент моите работи започнаха да се нареждат добре“.
Казвам: Разумният свят изисква от човека да бъде изправен към закона на Любовта, да не се влияе от никого. Много пъти човек ще идва на Земята и ще си заминава, затова той трябва да бъде винаги готов да дава – да има нещо, което да го препоръчва, да му дава кредит. Разумните същества от другия свят знаят всичко, което човек мисли и прави на Земята – нашата съдба е в техните ръце. Бог е с нас, докато вършим добро. Щом грешим, Той се отдалечава от нас и ни оставя свободни, да правим каквото искаме. Ние познаваме Бога чрез добродетелите. А като грешим, познаваме Бога като милост. Той не ни съди, но ни учи как да постъпваме. От грешките и престъпленията Бог наторява своите ниви. Казваш: „Никого не съм убил, никого не съм обрал“. Пет стотинки да вземеш от човека, ти вече нарушаваш Божия закон, внасяш дисхармония както в Природата, така и в своя живот. Не е важно колко голям грях си направил; малкият грях има такива последствия, каквито и големият – защо? Защото си свързан с милиони хора, които чрез греха си ти подтикваш към грехове и престъпления. Ти си първата кибритена клечка в кутията – щом се запалиш, след теб ще се запалят и останалите клечки.
Нов морал е нужен на хората, сегашният морал не води към добър край. Да извърташ мисълта си с цел да я нагодиш към истината, това не е морал. Една бедна жена искала да пости през Великата седмица, но нямала възможност да си купи дървено масло. Понеже имала малко свинска мас, тя си казала: „Ето какво ще направя, хем да си хапна малко дървено масло, хем да не наруша поста си“. Взела една дървена цев, прекарала през нея стопената свинска мас и се успокоила; това е самозалъгване, не е истината. Всяка крива мисъл, всяка лоша мисъл за себе си или за другите води към нещастие. Не говори лошо за никого, не мисли лошо за хората. Откъде знаеш, че това, което мислиш и говориш, е вярно? След всичко това хората се питат защо идат страданията – те са последствие на отклонението на човека от Божиите закони. Като страда, човек постепенно изправя мисълта си. Щом мисълта се изправи, съзнанието се пробужда. Когато човек страда, душата му разцъфтява. Тогава ангели слизат при него, да възприемат благоуханието на неговата душа.
(– „Кажете ни нещо за смирението.”) То е противоположно качество на гордостта. Горделивият заема всякога първо място, а смиреният – последно. Горделивият иска всички да го ценят, а смиреният цени всички. Смиреният гледа на всички хора като на проводници, чрез които Бог се проявява. Казваш за някого: „Защо го слушаш? Не виждаш ли, че е невежа?”. Не, той е шифрована телеграма, Бог говори чрез него. Макар и да не разбира какво му се говори, аз го разбирам, аз дешифрирам тази телеграма.
(– „Кажете ни защо човек трябва много пъти да се ражда и преражда? Защо е нужно да минава много пъти през една и съща опитност?”) Всяко раждане на Земята и заминаване в другия свят са различни при различните условия, следователно в тях няма повтаряне на опитностите. Всичко се ръководи от една Велика разумност, която се отличава с голямо разнообразие. Като знаете това, за всичко благодарете! Тайната на живота се крие в благодарността. Всеки момент да благодарим за всичко, което ни се дава. Че страдаш – благодари, че се радваш – пак благодари, че си беден или богат – благодари. И когато получаваш нещо, и когато даваш, пак благодари. Аз не говоря за механичната благодарност. Правете всичко съзнателно, а не механично. Някой пита накъде да се обръща, като се моли на Бога. Като мислиш за Бога, ти си обърнат вече на изток – това е мистичният Изток. Пазете се от механичните разбирания на хората. И учените мислят механично. Докато не признаят, че и в най-дребните същества и явления има разумност, те все още ще бъдат роби на механичната мисъл. След хиляда години съвременните учени ще бъдат в положението на невежите; това показва, че много работа им предстои.
Учените на миналото са вървели по инволюционен път, т.е. от великото към малкото. Съвременните учени вървят по обратен път – еволюционен, т.е. от малкото към голямото. На границата на двете епохи е Христос. Идването на Христос ознаменува епохата на еволюцията. Христос е трансформатор на енергиите, които идат от Бога към човека. Без Христа човек не може да отиде направо при Бога – защо? Казано е, че Бог е огън всепояждащ. Същото се отнася и до слънчевата енергия. Ако въздухът и водата не трансформираха слънчевата енергия, ние не бихме могли да издържим на нея. Христос дойде на Земята да се справи със злото; Той пое отровата на злото и го смекчи. Затова Христос проля своята кръв, тя е квасът на живота. Чрез Неговата кръв се инжектираха всички хора, за да придобият новия живот, т.е. да се обновят. Този процес е бавен, но сигурен. Който казва, че и без Христос може да се спаси, той не разбира закона. Без Христос не може! Той е светлина, която огрява всички – и които вярват, и които не вярват. Разликата е само в това: които вярват, доброволно са отворили прозорците си за тази светлина; които не вярват, и до днес държат прозорците си затворени – едно е нужно: и те да възприемат тази светлина.
Христос казва: „Молете се на Господаря на жетвата да изпрати повече работници“. Ще дойдат работници от Невидимия свят и като намерят готови души за работа, ще се вселят в тях и чрез тях ще работят. Идат новите идеи в света! Те влизат в стълкновение със старите – защо? Защото старото не иска да си даде своето царство. Обаче новите идеи идат с всичка сила и се налагат, те коренно ще преобразят живота. Старите системи ще се заместят с нови. Който приеме новите идеи, и той ще се измени – лицето му ще светне, ще придобие нов израз.
Ние сме в преходната епоха. Всички ще минем в новата епоха, ще заживеем по нов начин. Старите форми изживяха вече времето си. Старият живот няма материал за работа. Време е всички хора да повдигнат съзнанието си стъпка нагоре, за да дадат ход на Божествените енергии. Бъдещето носи добри условия, във всеки момент се отива от добро към по-добро. Всичко старо, всичко отрицателно – кражба, лъжа, ще изчезне. Шестата раса носи положителното в света. Казано е: „Онези, които чакат Господа, ще се обновят“. Това, което става с въглена, за да се превърне в диамант, ще стане и с хората. Новият човек ще бъде като диаманта, ще свети и ще устоява на всичко.
„Блажени кротките, защото те ще наследят Земята.” Кроткият се отличава с вътрешна мекота. Ако търсите Божественото, ще го намерите в мекия елемент – той иде в света. Мекият елемент работи вече между славяните. С други думи казано: Любовта работи между славяните. Божественият Дух слиза на Земята, главно между славянството, и носи новото за всички хора на Земята. Той ще се изяви чрез славяните. Какво означава думата славянин? Човек, който слави Бога. Славянин е онзи, който има отношение към Славата на Бога. Той е свързан със Славата Господня.
 
6.10.1938 г.
в. Мусала