НАРЯД ЗА 22 МАРТ 2015 г.

За дата: 
22.03.2015

 

 

 

НАРЯД ЗА 22 МАРТ 2015 г.

Начало 6 ч. за цялата страна

 

 

  1. Отче Наш
  2. Молитва на Царството
  3. Евангелие от Матея 12:1-9
  4. Евангелие от Марк 9:1-9
  5. Евангелие от Лука 9:1-20
  6. Евангелие от Йоан 3: 1-15
  7. Песен “Духът Божий”
  8. Беседа “Да мисли”, държана на 22.03.1935 г., в 5 ч. сутринта, София, Изгрев
  9. Песен “Бог е Любов”
  10. Пролетна песен  - “Ето пристига чудната пролет...”
  11. Песен “Писмото”
  12. Песен “Поздрав на Учителя”
  13. Добрата Молитва
  14. Формулата на Братството

 

ДА МИСЛИ

 

Този ден съвпада със специалния клас, той е още денят, в който човек е създаден.

Кои са първоначалните работи, които човек трябва да знае, най-елементарните, най-съществените работи в живота? Най-елементарното нещо за човека е да се научи да мисли. Но човек никога не може да се научи да мисли, ако няма някакъв идеал. Детето, като го пратят в училището, има за какво да мисли, но онова дете, което не е в училището, няма за какво да мисли. Следователно идеята за Бога е вече влязла в човешкия ум. Човек трябва да има идея за Бога, за да мисли. Не да мисли за Бога и да се страхува. Страхът има съвсем друг произход. Човек започва да се страхува, когато е нарушил някакъв закон, който Бог е създал. Щом човек го наруши, страхът естествено ще се проявява в него. Да мисли човек не когато се страхува. Някои хора казват: "След като се намери човек в трудно положение, мисли". Не, без да се намира човек в трудно положение да мисли.

Една ябълка ражда. Когато е здрава ли ражда или когато е болна? – Когато е здрава. Кога тече изворът? Когато има вода или когато е пресъхнал? Когато има вода. Мисълта трябва да бъде свободна да констатира фактите, да не бъде наложена. Най-приятната мисъл е тази, която освобождава човека. Сега ви трябва и работа при изучаването на растителното царство, на органическото царство, за да видите, че човешкото тяло е много добре построено физически, но няма равновесие. Човек трябва да мисли, за да пази равновесие. Някой път вървите по пътя, спъвате се, падате. Туй показва, че не мислите. Сполети ви нещастие, туй показва, че не мислите. Туй, което казвате, че е съдба в света, показва, че вие не мислите. Човек, който мисли, нещастие не идва при него. Понеже хората не искат да обяснят нещата, те казват: "Нещастие има, съдба". Нещастие и съдба идат всякога за онзи, който не мисли. Човек някога го наричат, че е ленив, че е богат. Щом не мислите, ще дойдат всичките противоречия в живота. Сега когато ви говоря, аз не искам да разрешите изведнъж сегашните си противоречия. Всичките ви противоречия се дължат на това, че не мислите. Туй сега го приемете така. Ама да се докаже. Да докажем, че един човек е заборчлял. Защо? -Защото не мисли. Ама боледува. Защо? – Защото не мисли. Сега другото възражение. Може да се каже: Онези, които са мислили, какво са направили? Единственото същество, което мисли, то е Бог. И Той е най-щастлив. Бог, Който мисли, е направил света съвършен и следователно, ако ние вървим по Неговия път на съвършенство, няма какво да се оплакваме. Но понеже ние не мислим както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия. Ние се спираме върху философията, защо светът е направен така. Бог е направил света, защото право мисли и ние трябва да мислим защо го е направил. Не да Му търсим погрешките. Той няма погрешки и в света няма погрешки. Погрешките са във вас.

Изучаваш едно човешко лице, опитай се да го нарисуваш, ще видиш колко погрешки е направил. Даже помъчи се да произнесеш някои свещени думи. Колко хора правят погрешки даже като произнасят думите "добро", "любов". Много погрешки правят. Тъй както произнасят няма никакъв смисъл. "Любов" – значи оскубана кокошка. Казват: "Човек, като се влюби, той мяза на оскубана кокошка". Това никак не е любов. За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш. Щом учиш, имаш любов; щом не се учиш, никаква любов нямаш. Пробният камък на любовта е учението. Щом запламти сърцето ти да учиш, няма никакви страдания, щом не учиш, страдания има. Сега като ви говоря тъй, не искам догматически да го приемете. Ще кажете: "Трябва да мислим". Щом говорите, че трябва да мислите само на думи, вие не разбирате. Трябва да се яви процесът на мисълта, че човекът да влезе в своето битие. Като станете сутрин, кажете на себе си: "Трябва да мисля тъй, както Бог мисли. Трябва да обичам тъй, както Бог обича". Понеже Бог, като е обичал, започнал да твори и работи. Той е създал вселената и няма миг, в който да е престанал да работи. Взел е предвид всичките нужди, които имат и най-дребните същества, не е оставил нищо непредвидено и всичко го е наредил точно както трябва. Той е мислил милиони години и като мислил, наредил нещата.

А вие сега намирате, че не промислил нещо както трябва за вас, щом страдате. Щом не учите, праща ви да страдате, щом учите, щастието ще дойде. Щом не учите, нещастието идва. Ако в тебе се яви най-малкото недоволство, няма да се мине много време и ще ви сполети нещо. Да допуснем, че вие седите отвън и ме слушате уж, а всеки гледа другия какво прави. Виждаш, че той има по-хубава шапка, по-хубави дрехи, обущата му връзката му, че се обръснал, подстригал си косата. Всичко забелязвате. Но това не е мисъл. Това е сравнение. Човек, който мисли, той не обръща внимание на външния свят, той не разглежда външния свят. И аз, като гледам на човека, най-първо се интересувам мисли ли той, обича ли. Щом обича, той ще учи и ще бъде постоянно на работа. Човек, който мисли, дългове не трябва да има, човек, който мисли, болен не трябва да бъде; човек, който мисли, е щастлив.

Щом имате сегашното положение, тогава ще се научите да мислите добре. Как? – Щом започнете да мислите правилно, всичките тия неща, като снега ще се стопят. Може да остане онова естествено положение на цъфтенето на цветята, на цъфтенето на плодните дървета, всичко ще се смени и ще видите света съвсем другояче. Най-после вие ще се намерите в един човешки свят.

Някой е облечен с ония дрехи, които Бог е определил за човека. Сегашните ви дрехи мязат на меча козина. Най-хубавите дрехи, с които хората са облечени, мязат на меча козина. Някой път ние сме облечени, но нито кройката е кройка, нито цветът е цвят, нищо не е на място. След като направиш една дреха и я носиш една година, дотегне ти и казваш: "Да се отърва от тая овехтяла дреха, от ризата, от шапката". След една година казваш: "Друга мода има". Значи шапката не прилича на тази, която носиш. Като носиш тая шапка, не можеш да мислиш, хвърли я, ходи гологлав. Щом с едно палто не може да мислиш, хвърли го! "-Ама как?" -Остани без палто! Ако мислиш без палто, ти си на правата посока. Важното е да мислиш, а не в какво да бъдеш облечен. При мене ако дойде един ученик, аз няма да обърна внимание нито на шапката, нито на дрехите му, нито на ланеца на часовника му, а ще обърна внимание на неговия ум, способен ли е той. А да ви питам за неща отвън, те са боя. Отвън всеки може да нашари с боя нещо.

И питам сега, как могат да ви обичат? Вие някой път искате да ви обичат хората. Да допуснем, че аз искам да ме обичате. За какво ще ме обичате? Ако аз съм груб учител и постоянно се отнасям грубо с вас, за какво ще ме обичате? Или ако един слуга е груб, или който и да е, ако постоянно е груб, за какво ще го обичате? Много мъчно е да се обича. Сега ето къде е мъчнотията. Много мъчно е да се преподава на болни деца. На едного ръката му е счупена, на други крака, язва в стомаха, болки има, в мозъка има нещо. Вие трябва да му предавате урок, а той ви казва: "Какво ще ми разправяш, сърцето ме боли", а вие му разправяте за мисълта. "Какво ми разправяте за мисълта, стомахът ме боли". Казвам, боли те корема защото не мислиш. Ти ще възприемеш едно положение, Бога, като създал човека, Той е казал: "Дете мое, научи се да мислиш! Туй е най-хубавото, което съм създал за тебе, ще мислиш. Научи се да мислиш"! И когато Бог даде първата заповед като едно ограничение, Той казва: "Ще мислиш, от туй дърво няма да ядеш, ще мислиш". А, човек без да мисли, отиде да яде. Той не мислеше. Ако мислеше, той нямаше да яде. Туй показва, че човек, щом върши неща за които не мисли, той не мисли. За пример разгневите се. Някой път вие кипнете, дойде огън, лицето ви се зачерви. – "Аз това, аз онова". Кажете ми, какво ще направите? Хванете един човек, който е направил малка погрешка, какво ще направите? Какво ще направите с една крава, като ритне гърнето? Ще прекатури гърнето, ще го разсипе. Господарят ще я набие и пак ще я издои. Да ритнете гърнето, това не е мисъл.

Снощи една млада сестра плака от друга стара сестра. Не можели да се погодят. Едната вдигнала ръце, старата и тя, защо Господ създал света. Старата сестра какво прави не зная, казвам: Не мислят. И старата сестра не мисли, и младата сестра не мисли. - "Ама кой е прав?" -И двете сестри не мислят. Ако мислеха, това нямаше да направят. Дойде една сестра, чете една молитва в стаята ми. Знаете ли каква молитва ми чете: "Ти си жесток, ти с другите си такъв, с мене се отнасяш по друг начин". Чете ми молитва. Младата сестра най-после ме изкара от търпение, казвам: "Да се махнеш оттука! Аз съм дошъл да върша волята Божия, а ти искаш да служиш на себе си, пък и другите да ти служат". Всеки човек, който не мисли, да се маха. Сега противоположното: ако аз съм лош, ти трябва да мислиш, щом съм лош, аз не мисля, ако съм прав, аз не искам да се оправдавам. Аз съм прав. Въпросът е тъй без разлика. "Не мисля" значи: Това, което Бог е създал, не мисли. Някой човек е при мене, трябва да се отнеса не външно, вътрешно да му дам истинската цена, която Бог е турил в него. Ако някой дойде от вас, аз трябва да му дам истинската цена.

Един добър цигулар вземе ли в ръцете си най-хубавата цигулка, направена от Страдивариус или от друг голям майстор, като пипне само цигулката, веднага разбира по това каква е цигулката, но той мисли. Питам се: какво искате вие? Казвате: "Любовта Христова". Че какъв е Христос в своята Любов? Този човек като дух беше богат. Слезе, раздаде всичкото богатство на света и остана бедняк, без да остане нещо в джоба му. И след туй хората казват: "Голям будала е този човек." Човек, който раздава всичкото си имане, ние не го искаме. Понеже ни даде всичкото, да си върви, че каквото той остави, ние да ядем и пием. Аз прибавям: не сте ли вие в положението на човека, в когото Бог е вложил живота и едно велико благо – мисълта, която Бог е вложил, да мислите. Вие казвате: "Аз искам да живея". Вие искате да ядете, да се обличате, да ви върви всичко по вашия кеф. Този ви обидил, онзи ви обидил.

Човек прогресира дотолкова, доколкото той мисли. Аз говоря за вътрешния живот. Може да питате кого визирам? Когото и да е, аз ще му кажа: Не мислиш! Всичката философия е там. Дойде някой при мене, казвам: Ти не мислиш, върви си по работата. Това е най-малкият език. Щом човек не мисли, той всичко може да направи. Може да каже груби думи, може да каже какво ли не. Сега ето истинската философия: Тази сестра, която ми чете половин час за старата сестра, след като си замина, аз разсъждавам. Аз трябваше да я изслушам и да кажа: "Благодаря ти, това е твое схващане. Ако си права, да дойде всичкото Божие благословение на тебе, пък ако си крива и другото да дойде. Така е. Ако си права всичкото благословение на мисълта да дойде, пък ако си крива, всичките криви дървета да дойдат на гърба ти". Ние казваме: на някой човек да дойде злото. В какво седи злото? – В непослушанието. А кой е непослушен? – Който не мисли. Тази младата сестра ме гледа и казва: "Аз искам да бъда свободна. Ти няма да ми заповядваш тук". Това е нейно мнение. Че ти, щом мислиш да бъдеш свободен, който мисли ще бъде свободен.

Сега вие ще ми кажете: "Коя сестра"? Мога да ви я кажа, но не искам да ви я кажа. Понеже тя или аз все едно е. Ако тя направи погрешката или аз я направя – все едно е. Въпросът не седи в Петко, Драган или Стоян, защото всеки един от нас е без търпение. Защо сме нетърпеливи? – Защото не мислим. Най-първо мен никой не може да ме обиди, защото аз оставям нещата да вървят тъй, както Бог ги е направил. Аз знаех за тази младата сестра, знаех какво щеше да ми направи и можех да не я приема. После викам един млад брат, поставям го на стълбата, понеже знаех, че ще ме безпокоят и други и казвам: "Който дойде, да го не пуща горе". Идат няколко души, казва: "Не може". -" Как тъй"? Слушам един глас: "Учителю"! Едва дочувам някъде: "Няма го". - "Учителят е вътре".

Трябва да се мисли! Учителят мисли сега какво да прави. Аз оставям погрешките. Като говоря по този начин, по този път, по който сега вървите, светът не може да се оправи. Помнете туй! "Ама да вярваме, да се обичаме, да правим добро". По тия стари начини като постъпвате, вие ще имате тия резултати. Светът не може да се поправи. Светът може да се поправи, но как? Трябва мисъл, нищо повече! Ще мислите тъй, както Бог е направил. При най-големите противоречия човек трябва да мисли. Че ако Учителят ви даде една трудна задача, вие мислите ли, че той ви обича? Щом имате една задача, значи трудното е в света. Ако ви дойде едно нещастие, то ви се дава, за да мислите, то не е нещастие. Вие го считате нещастие, защото всички не мислите. Вие слушате едно агне блее, колят го и се радвате, казвате: "Ще го яде някой!" Това е гледището на хората, които не мислят. Защо колят това агне? – Те не мислят, искат да се удоволстват. Агнето казва: "Помислете малко!" -" Няма какво да мислим", казват хората, теглят му един нож и се свърши въпросът.

Онези от вас, които не мислят, очаква ги смърт, очаква ги страдание, очаква ги нещастие, очаква ги ад, всичко, каквото може да се случи в света, ги очаква. И ще го опитат. Онези от вас, които мислят, очаква ги живот, очаква ги блаженство, любов, очакват ги безбройните Божии блага и ще ходят навсякъде в света със свободен билет. Казвам ви за тази година: Научете се, като станете сутрин, да кажете: "Да помисля тъй, както Бог мисли". Мислете, че всичко е добро! Не туряйте в ума си отрицателното. Казвате: "Много лоша е тази сестра, много лош е този брат". Според сегашната философия аз трябваше да се престоря, да кажа: И той има нужда от лекция. Ако аз мисля за някого, какво мога да добия, нищо не мога да добия. Единственото нещо, което е за придобиване, е да мисля върху това, което Бог е създал в небето, в звездите, в чистата вода, в чистата храна. За туй ще мислиш. Срещнеш ли един човек, туй считай за привилегия. Седят двама селяни българи близо до гората и делят нещо. Единият казва: "Аз трябва да взема повече." Другият казва: "Знаеш ли, че мога да те претрепя"? -" И аз ще те претрепя". Единият и другият ще се претрепят. Делят и не могат да разделят. Двамата свили си лицата, огън изтича от тях. Иде една голяма мечка и тя да дели. И двамата се качват на крушата и двамата седят там и питат кой от тях има право. Мечката ги е подушила. И двамата казват: "Ти имаш право". Но като дойде мечката, единият казва: "Аз ще те претрепя". А другият казва: "Слез, че утрепи мечката вместо мене". Но другият казва: "Слез ти"! Долу е мечката. Тя е един ангел, който е преоблечен в меча дреха. Вие бягате от една мечка. Това е един ангел. И то на Рила. Връщам се от Мусала с един евангелистки проповедник, виден проповедник, който проповядва и за вяра, и за любов, Господ какво е направил и т.н. Минаваме през Маричината долина. Аз вървя и си разсъждавам. Гледам над долината, върви една мечка, слиза. Казвам, един ангел върви. Той се замисля, ангелът върви. Вече приближаваме до мечката, тъй, колкото от тука до вратата. Тогава проповедникът казва: "Слушай"! Аз казвам на моя език: "Един ангел иде, една мечка". Той, като видя мечката, отвориха му се очите. Трябва да се справим, да мине пред нас или ние да минем и тя да мине зад нас. Тръгвам напред, тя да може да мине зад гърба ни. Тя отива да пие вода, жадна е, нещо си мисли. Там на пътя прескачам едно дърво, а този проповедник в страха си мисли, че аз бягам от ангела. Пък аз искам да дам почитание на този ангел. Той се препъва и пада така, че пада и си туря крака насреща. Аз се спирам, гледам, ангелът си вдига очите, казва: "Много съжалявам, че уплаших този евангелистки проповедник"! И хуква нагоре тази мечка по пътя, по който беше дошла. Питам проповедника: "Какво чувствуваш"? -" Помислих, че ти ме остави и мечката ме натиска". Добре, сега този случай тенденциозно може да разправям, за да уроня неговия престиж. Така някои ще си помислят, но той е още жив, тук е на земята. Какво ме интересува да разправям за този проповедник? Казвам, когато един ангел дойде, ние си вдигаме краката насреща му. Вдигане на крака навсякъде има. За мене това е ясно, щом не мислим. Защо този проповедник не може да мисли? Тази мечка какво ще направи? Мечките са много добри същества. Мечка да те залюби, по-вярна от нея не може да има, но и да те намрази, да те пази Господ от мечка, която мрази. Ако си от онези, които не знаят как да мислят, по-отмъстително същество от мечката няма. Тя никога не забравя, ако с нея постъпиш добре, тя помни.

Разправяха, тук в България, за едно младо мече. От-кърмила го една жена от карнобатско и след десет години туй мече вижда тази жена, която го е отгледала, легнало пред краката й. Тя почнала да се гали, да казва: "Много ти благодаря". А на мечкаря казва: "Какво ще ме извеждаш да ти играя"! На жената казва: "Ако ти не беше ме откърмила, щях да умра. Сега благодарение на тебе, както виждаш, разиграват ме хората". Та, ако една мечка е признателна на една жена, която й направила това добро, колко повече ние трябва да бъдем признателни на Бога, Който ни е дал всичкото благословение. Сега кое е по-хубаво: да мислим за Драгана, Петко, Стояна какво са направили или аз, като дойда до Петко, Драгана, Стояна, да кажа: Колко ни люби Господ! За Петко, Драгана, Стояна трябва ли да загубя своя мир.

Най-правата философия е да мислите! Ще мислите за великите Божии блага, които Бог е вложил във вас. Мислете за вашата душа, мислете за вашия ум, мислете за вашето сърце, мислете за вашия дух, за туй мислете сега! Мислете за онова, хубавото, великото и като мислите 35 години поне, ще турите една основа – да станете търпеливи. Търпелив човек е, който мисли, а нетърпелив е онзи, който не мисли. Няма друга възможност. Христос, като дойде на земята, знаеше за всичките свои страдания, които трябваше да мине. Петър казва: "Господи, да ти не бъде това"! - "Не, казва Христос, Аз до този час дойдох да мисля. Ще има да страдам, те са малки работи, ще минат"! Едно страдание ще мине час, два, три, цял ден от сутрин до вечер, на другия ден твоето страдание ще мине. Вие сте изпратени на земята да разрешите една работа и си казвате: "Христос колко е страдал"! Но Христос беше изпратен да мисли: "Както ме е Отец научил, така и правя."

Сега ето простата философия: научете се всички да мислите! И ако дойде един човек при мене и направи нещо, което не е естествено, аз казвам: Този човек не мисли, нищо повече, не мисли. Може да питате: "Каква може да бъде мисълта"? -Чиста. Като започнеш да мислиш, ти ще се освободиш. Ако си болен и започнеш да мислиш, ще оздравееш; ако си сиромах и започнеш да мислиш, ще се уредят работите; ако си чиновник и започнеш да мислиш, работите ще се оправят; ако си чиновник, изпъден и започнеш да мислиш, ще те турят на служба; ако право мислиш, ще те турят на чин.

Ти си една млада мома и нямаш кандидат. Като започнеш да мислиш, ще дойде твоя възлюблен. Бездетна майка си, щом започнеш да мислиш, ще дойде едно отлично дете. Всичко туй не е привидно, това не е пробен камък, а магическа тояжка. Вие питате: "Кога? Утре ли"? Не, моментално. Само ако можете да мислите правилно, всичко ще имате. Ако закъснява благото, показва, че не сте се научили да мислите. Тогава някой казва: "Аз се молих на Господа, но няма отговор на молитвата". Ако се молиш и веднага има отговор на молбата, ти си се молил правилно. Ако закъснее ден, два, туй показва, че бързината ти е била малка. Ако някои неща не станат, те не стават по единствената причина, че не мислите. Ще кажете: "Талисман трябва да се тури или да се напише нещо, или за да оздравее някой трябва да взема лекарство". Хубави са тия работи, не ги отричам, но според мене, като ме сполети някакво голямо нещастие, казвам: "Добро е всичко, няма никакво нещастие. Аз живея в Бога и Бог живее в мене". Дойде един човек, започва да ме обижда, казвам: "Този човек не мисли, той не се е научил да говори". А някой път аз имам един специален памук, запушвам си ушите. За пример той седи близо до мене, понеже е енергичен, като говори ме плюе. Аз не го чувам, но щом престане да вали на лицето ми, тогава взема малко вода, измивам се, изваждам памука от ушите и тогава дойде върху него друго едно състояние. Казва: "Извини ме моля ти се, прекалих". И като започне да говори сладко, аз слушам и казвам: "Колко хубаво говориш"! Та, като дойде дяволът вътре във вас, турете памук в ушите си, а като дойде Господ да ви говори, извадете памука от ушите си. Като дойде дяволът мислете и дяволът казва: "Какво трябва да мисля"? Казвам: "Опитай тази работа"! Една добра мисъл всякога донася нещо. Ще опиташ нещата.

Една хубава мома иска да бъде щастлива. Един момък казва: "Ожени се за мене!" Ще опиташ, ще видиш. Ти не опитвай човека, но ако имаш хубаво развито обоняние, ще разбереш карамфил ли е или роза. И ако е добър човек и може да мисли, от него излиза особено ухание. Аз добрите хора ги чувствувам. Ухание излиза от тях. И лошият човек и той си има ухание. Едни, който мислят и други, които не мислят. Който мисли, той има ухание, а онзи, който не мисли, на него му казвам: да излезе навън, да си върви. Казвам, ти като не мислиш, училището не е за тебе. Училището е за онези, които мислят. Ти навън ще бъдеш. И когато Адам престана да мисли, Господ го изпъди, понеже раят беше място само на учение. Щом той престана да мисли, "извън рая" - казва Господ. Там ще идеш, ще опиташ нещата. Когато се научиш да мислиш, ще се върнеш в рая!

Вие сега искате да се върнете в рая. Още днес може да се върнете в рая. Как? – Като мислите. Сега някои от вас искате да знаете дали с този костюм ще се върнете в рая. Не, не е този костюм, с който сега сте облечени и с който ви изпъдиха из рая. Тия дрехи показват, че не мислите. Тия дрехи, работните ще ги хвърлите, а официално ще се облечете.

Сега ще заключа с един много гладен човек, който три деня не е ял, а друг му разправя една много интересна приказка. Гладният си рекъл: "Дано по-скоро свърши приказката"! Та и аз ще свърша приказката си. Гладният човек първо го нахрани. Но с какво трябва да се нахрани? Умният човек казва: "Виждам притесняваш се малко, но понеже зная, че не може да ядеш варен боб, та заповядах на възлюбената да ти свари пиленце. Та, затуй ти приказвам приказка, докато се свари пиленцето". Ако някой път една реч се продължава, то е защото боб не може да ядете. Тогава, докато се свари пиленцето, аз приказвам. Сега и аз продължих, понеже пиленце искате. Та кой от вас не иска да яде пиленце? Кой от вас не иска да бъде облечен хубаво? Че то е пиленцето, пък аз ви занимавам. Вие казвате: "Ние сме ги слушали тия работи, но черно на бяло да има". Аз ви питам: Туй положение, в което аз се намирам, как го добих? – Като мислих, нищо повече. Пътят, по който аз съм минал, ако вие бяхте, сто пъти щяхте да се върнете от този път. Аз съм минал по един трънлив път, сам трябваше да си оправям пътя. Вие мислите, че съм минал по право шосе. Аз трябваше да си проправям път през драките, през джунглите, докато изляза на царското шосе. Мисъл трябва.

Казвам, доброто ще дойде, след като се мине този път. И на вас казвам: не се връщайте от този път! Някой се спрял, казва: "Този път, по който вървим, прав ли е"? Аз ви отговарям едно: досега нито един от вас не е вървял по правия път. И вашия дядо и баба, кой е вървял по правия път? Всички хора, които са нещастни, които умират, вървят не по правия път. Аз бих искал да бъдете щастливи. Щастието е закон за Божествената мисъл. Божествената мисъл, която Бог е вложил в нас, сега може би тази мисъл е ценна за вас. – Да мислиш. Ние мислим само за последствията. Не, в мисълта е великото благо, което съществува. Да съзнаваш, че преди тебе едно Същество е мислило и направило света съвършен и всичките блага, които ти очакваш, се намират в този свят. Но ти, за да намериш твоето благо, трябва да мислиш. Ти трябва да се учиш много, докато намериш благото. Туй същество казва: "Ти сам ще намериш благото си"!

Сега да изчетем Добрата молитва с мисъл - веднъж в живота. Десет неща има в нея, с мисъл да четете. Тази молитва е едно малко резюме на онова, което човек трябва да върши. В Добрата молитва е вашето щастие. Ако туй, което е писано, го четете с мисъл и мислите, вие ще бъдете щастливи. Ако Господ е нашия Баща, може ли ние да бъдем сиромаси? И ако сме сиромаси, значи че не е станал още наш баща. Нищо повече.

Сега ще четем молитвата с мисъл, понеже искате да бъдете щастливи. Аз ви дадох пътя към щастието. Който от вас е готов, да влезе. Който не е готов, той да си прави каквото иска. Сега ще четем Добрата молитва с мисъл, всеки да се вглъби, да забрави другите.

21-ва лекция, държана от Учителя на 22 март 1935 г., 5 ч.сутринта, София, Изгрев, /Младежки окултен клас - 14-та година/