Духовен наряд за 22 март

За дата: 
22.03.2014

Духовен наряд за 22 март 2014 г.

Начало: 6 ч. за цялата страна

 
1. Добрата молитва
2. Песента "Махар Бену Аба"
3. Формулата "Да осветим Името Божие. Да търсим Царството Божие и Правдата Негова. И да изпълним Волята Божия!" (1 път)
4. Молитва "Лозинка" (1, 2 и 3 част)
5. Прочит на Евангелията:
 
  - Матей 28:1-20
  - Марк 16:12-20
  - Лука 24:19-53
  - Йоан 21:1-25
 
6. Беседата "Празникът на пролетта" - 22 март 1914 г.
7. Песента "В начало бе Словото"
8. Молитва на окултния ученик "Мъдрост прося, о, Боже мой!..."
9. Заповедта на Учителя
10. Формулата на Братството (3 пъти)
 
---
В София нарядът ще се чете на Мястото на Учителя. При желание нарядът се повтаря вечерта и завършва с братска вечеря.
---
 
 

Беседата "Празникът на пролетта"

Прочит на евангелията:

Матей 28:1-20;

Марко 16:12-20;

Лука 24:19-53;

Йоан 21:1-25.

 

Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес приключва една епоха и започва друга – нова.

Някои може да кажат: „Защо?”. Защото, ако оттук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа. Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикално изкуство, ще е един знаменит ден.

Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят където когото намерят по улиците15 (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбени дрехи, то Господарят на сватбата ще им ги приготви.

Най-важният фактор за една душа е възкресението. Който опита ябълката или крушата, тогава я познава; така е и с възкресението.

Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени.

В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват – вкусът, сърцето и интелектът: с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си, някои от които ни причиняват неприятности; интелектът ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Ала стомахът, душата и духът са реалните, неизменните, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако вкусът не го изнасили, а душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, избирайки приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следната приказка.

Двама приятели вървели през една гора и в това време ги среща мечка. Единият прибързал да се покачи на едно дърво, а другият, понеже не успял, легнал по очи. Мечката, като дошла, подушила го и като го помислила за мъртъв, отминала. Първият, като слязъл от дървото, попитал другия: „Приятелю какво ти пошепна мечката?”, а той му отговорил: „Каза ми друг път да не тръгвам с такъв приятел, който ме оставя всред опасността”.

Такъв приятел е избран от сърцето без мнението на душата. Понеже хората се увличат и задоволяват интелекта си без съгласието на Духа, пакостят на себе си. Вкусът е агент на стомаха, интелектът – на духа – ума, а сърцето – на душата.

Христа трябва да познаваме със стомаха, душата и духа. Хората гледат с външните сетива, а Христос – с вътрешните. Всяка външна форма трябва да отговаря на вътрешните ни качества.

Христос иска да възстанови в нас три неща: стомаха, който образува истинските жизнени сокове, необходими за нашия живот; душата, която е царица на нашето тяло, като представлява един малък свят; и духа, който образува благи мисли в нас.

Колкото се приближаваме към Господа, толкова повече усещаме сила, а ако се отдалечаваме, е обратното.

Когато отиваме към Господа, две неща са потребни: еднакво да понасяме загубите и печалбите, радостите и скърбите; да ходим с Вяра и да не роптаем, защото не знаем след тази загуба каква печалба ни чака, нито каква радост – след тая скръб.

В днешно време дъщерята учи майката и синът – бащата, а как може някой да учи друг, когато първо себе си не е научил?

Христос ни показа, че с радост трябва да понасяме всичко, каквото ни се случи в живота, защото онова, каквото се случва с нас, се случва за добро. Който каже, че не може да търпи положението си, лъже се; искайте и ще можете!

В живота си нито да лъжем, нито да допускаме да ни излъжат – и тогава Господ ще ни даде Виделина.

Тоя ден е велик духовен ден. Горе става официално присъствие на тържеството и всички приятели от Там ви поздравяват. Ако някой не вярва в това, скоро ще е денят, в който всеки лично ще го провери и ще се убеди в истинността на думите ми.

Който има болна душа, от всичко се страхува и във всичко вижда опасност.

Христос дойде да ни избави от злото.

Хората на Земята са вечно недоволни и на Небето, когато говорят за човека, казват: „Недоволните на Земята”. Господ всякога желае от недоволните да направи доволни.

Един богат човек сънувал, че друг богат човек е решил да раздаде богатството си, за да се освободи от него и се посвети на Бога. Натоварил го на камили и раздавал от село на село, а бедните, кой с паничка, кой с тенджерка, вземат и си отиват. Въпросният богаташ си казал: „Чакай да си взема и аз, та колкото съм богат, да стана още по-богат”, но когато поискал, отговорили му, че ще му дадат, ако легне по очи, за да сложат един сандък отгоре му, и ще сипват, докато той каже: „Стига!”. Започнали: слагали, слагали, той все мълчал и когато казал: „Стига!”, опитал да стане, но не могъл да мръдне от тежестта.

Животът ни се състои не в имането ни, а в общението с Бога. Сегашното ни положение носи зародиша за бъдещето. Божествените работи в нас са микроскопични и се умножават, както житното зърно, посято, в няколко години неимоверно бързо се умножава. Една Божествена мисъл в нас, посята, след време ще ни принесе най-голямото щастие. Христос ще дойде, но как ще ни завари? Пролетта и лятото ще дойдат, но как ще заварят земеделеца? Ако навреме е посял нивите си, ще използва тази благотворна пролет, ще пожъне през лятото и ще напълни хамбарите; ако е пропуснал да посее, пролетта минава, лятото отива, а той е изгубил един момент, който ще го остави с празни ръце.

Днес започва нова епоха в Духовния свят и как ще се запишат имената ви в новата Книга на живота?

Когато страдаме, ще дойдат да ни помагат. Горко на онзи, който няма кой да му помогне в страданието.

До вчера бе казано: „Идете и проповядвайте да се покаят”, ала отсега верующите с вяра ще се спасяват и Господ ще им помага. Най-мъчното нещо е сам да се спасяваш. Ако се намериш сред морето след някое корабокрушение, възможно ли е сам да се спасиш? И сега Христос един по един ни спасява със Своя кораб и когато ни избави, ще ни научи на Правда и как да се обичаме. За да се научим на това, трябва да повдигнем духа си, да обновим ума си и да възкресим тялото си – тогава ще станем собственици, но дотогава не можем да бъдем небесни граждани.

Ние всеки ден бием тялото си с нашите желания и страдания.

Външното ни тяло е скеле, под което се гради истинското ни тяло, с което ще се явяваме и ставаме невидими.

Господ ще ни се яви, ако имаме чисти желания и мисли – в Христа не може мъж без жена, нито жена без мъж; ако единият пада, влече и другия и ако единият се издига, тегли и другия.

Христос е Учител, Който ще ни покаже грешките ни в живота така, както учителят показва грешките на ученика в тетрадката му, при класното му упражнение, и му поставя оценка. Всички трябва да се стараете, когато дойде Христос, по-малко грешки да намери в тетрадките ви и да ви постави добра оценка.

Както точките и запетаите са от голяма важност в тетрадките на учениците, така са важни те и във вашия живот: тук-там Господ ни спира по запетаите на нашия живот, а на точките повече, за да се взрем в писаното дотам, да си поотпочинем и продължим; и когато завършим темата на нашия живот, да има един смисъл всичко вписано и написано.

Велик човек е оня, който обича, а обича оня, който слугува, не комуто слугуват. Слуга е най-неблагородна длъжност, а Господ я дава като най-почетна. Господ ще постави на практика Новото учение на слугуване.

Трябва да станете семе.

Да не ви е страх! Да се не боите от дявола, а да го изхвърлите от себе си! Когато мислиш за злото, култивираш го. Жената и мъжът не са лоши, но дяволът ги прави да са лоши, затова всяка сутрин жената да вижда, че мъжът й е станал малко по-добър от вчера, а мъжът да вижда същото в жената. И така, с пеене, те ще изпъдят всичко лошо от себе си.

Мъжът е Господ вкъщи.

Камъкът на пътя не е поставен, за да се спъваме, а да внимаваме да не се спънем. Ние сме виновни за всичките си страдания.

Благороден човек е онзи, който не се гневи. Да не се осъждаме един друг, защото всяко осъждане е даден протест и ще ни призовават като свидетели, а да се свидетелства пред един Божествен съд колко е приятно? То е все едно да обвиняваме и да искаме наказанието на брата си.

Да се повдигаме и да си представяме днешната Божествена картина на празненството в Небето. От Горе ще слязат духове, да ни направят доволни от онова, което имаме, а с тях иде Христос. Това ще стане или с едно благословение, като само ще ремонтират сегашното положение, или, ако то се окаже непоправимо, ще дойде с катастрофа, ще събори всичко издъно (като сгради с прогнили основи) и ще започне наново Своето дело. Да се не страхуваме от това!

Христос е винаги над нас и между нас. Да си идем с Христа в душите, да отворим душите и сърцата си и Той ще влезе да ни благослови.

Амин.

 

9 (22) март 1914 г.

(Беседа от Учителя, по записки на Иван Гарвалов)