23 юни 2013 г.

"Понякога говори Духът, а понякога говори човешката мисъл. Мисълта е отражение на Духа и тогава хората мислят, че Духът им говори. В този смисъл Духът е най-разумното, което може да се прояви в човека. Когато Духът в човека почне да говори, тогава в цялото негово битие, в цялото му естество настава цял преврат. Той ще бъде първокласен гений, в него няма да има никакви противоречия; той ще бъде готов на всякаква услуга по отношение на хората и няма да мисли за себе си. Човек, на когото Духът говори, той не мисли за себе си и заема всякога последното място – той гледа да се подобри животът на всички хора. Неговият живот е уреден – няма какво да се урежда; щом животът на другите хора се уреди, и неговият живот е уреден. "