07 май 2013 г.

В Адам имаше една хубава черта. Като съгреши другарката му, той си помисли малко и каза: „Аз няма да оставя другарката си сама да я изпъдят от рая”. Според едно предание първата жена на Адам го напуснала, а Ева е втората му жена. Тогава Адам си казал: „Първата жена ме напусна, без да ме разбере, ако и аз напусна сега жена си, и аз няма да я разбера. Нека тогава да изляза с нея заедно, заедно да носим съдбата, която ? се пада за греха”. Той искал с това да поправи погрешката на първата жена. Добродетелността на Адама седи в това, че той ял от плода, който Ева му дала, от любов. И тогава казал: „Хайде, и аз ще отстъпя: каквато е твоята съдба, такава да бъде и моята”. И като видял доброто в човека, Бог му помогнал, обикнал го.