09 октомври 2012 г.

Човекът е в своята постъпка, Бог е в неговите мисли, а Природата е в неговите чувства… Ние мислим, че нашите постъпки са от Бога и затова, като направим една крива постъпка, държим Бога отговорен и питаме защо ни е допуснал да направим тази постъпка. За всяка твоя постъпка ти си отговорен, а за всяка твоя мисъл Бог в тебе е отговорен. Следователно престъплението не седи в нашите мисли и в нашите чувства. Докато мислиш и чувстваш, няма никакво престъпление, но в момента, когато ти като човек съединиш двете и постъпиш по един или по друг начин, тогава вече Провидението те държи отговорен за постъпките ти. Че някоя лоша мисъл е дошла в ума ви, ни най-малко не се смущавайте от това – това нищо не значи.