31 Юли 2012 г.

Нищо в Природата не седи в едно и също състояние, в една и съща форма. По някой път вие се безпокоите от промените, които стават. Например духне вятър – страх ви е. Защо? Вятърът е говор! Стане буря, още по-хубаво – като има буря, борят се, война има, воюват. Понеже се е насъбрала много п?ра във въздуха, въздушните атоми влизат в стълкновение с водните атоми, започват да ги гонят, казват: „Защо сте дошли тук?“ Онези бягат нагоре, съберат се. Като ги съберат, хвърлят ги долу, казват: „Там работете, тук няма да се качвате, в нашия свят.“ Ние това го наричаме дъжд. Аз го наричам, че въздухът воюва за своята свобода. Казва: „Кой ви е канил тук? Затворили сте света. Заради вас ние нищо не виждаме. Тук сте дошли като господари. Не може така. Да си вървите!“ Това е поетическа форма, доста хубава поезия.