28 Май 2012 г.

Ние се радваме, когато едно дете се роди, насърчаваме го да работи, да учи, казваме: „Дете се е родило!“ Но когато това дете порасне и един ден умре, ние казваме: „Умря този човек“, и ставаме тъжни. Ние не можем да свържем живота на детето с живота на стареца. Когато се раждаме – радваме се, когато умираме – скърбим. Това показва, че ние не можем да намерим тясната връзка, която съществува между живота и смъртта, вследствие на което смъртта внася в нас едно ограничение.