15 Септември 2011 г.

Остави те Господ да страдаш. Казваш: „Защо ме остави да страдам?“ Защото радостта не може да се яви без дрехата на скръбта. Скръбта представя дрехата на радостта. В света гола радост не може да има, срамота е. Срамота е радостта гола да се яви, трябва да бъде облечена. Най-хубавата дреха, с която радостта може да се облече, е скръбта. Тя е хубавата копринена дреха. За скръбта, която ние имаме, причината е много малка – че някой, като е видял хубавата дреха на радостта, той я е бутнал; че като я е бутнал да я види каква е – образувало се е едно малко петно. То е скръбта. Радостта е много чиста и всяко побутване по нейната дреха трябва да се чисти – това е скръб.