За достойно отношение към товарните кончета в Рила

Тема: 
из братския живот
Тема: 
природата
Жанр: 
публицистика // статия
Автор: 
Черен лебед
Публ.: 
11.06.2011
Както всички останали, и аз пренасям багажа си до лагера на езерата на коне. Напоследък все повече се замислям дали да продължавам да го правя. Ето защо.
Миналата година, по време на заминаването ми обратно към града, станах свидетел на следната ужасяваща гледка: керванът коне, натоварени с багаж, се движеше бавно надолу по стръмната пътека. Изведнъж кончето, което водеше кервана, спря – то бе уплашено от стръмнината пред себе си. Не искаше да продължи. Конярът го забеляза и грубо му подвикна няколко пъти. Кончето още повече се изплаши. Като видя, че кончето не помръдва и че целият керван е спрял заради него, конярът започна яростно да налага кончето. Аз започнах да викам към коняра силно: „Остави кончето не го бий, не го бий!“ Почернелият от слънцето брадясал мъж обаче не даваше вид да ме е чул, въпреки че бях съвсем наблизо до него. Той продължаваше да бие кончето и да изказва неласкави думи по негов адрес (вероятно се досещате какви)... Горкото животно изпадна в ужас, разтресе се цяло. Най-накрая не издържа на болката и уплашено се втурна надолу по стръмнината. Керванът продължи надолу успешно, а багажът – моят и на моите приятели – беше доставен благополучно до лифтовата станция. Беше доставен, но на каква цена?
Мисля си: ние отиваме в лятната духовна школа в тази свещена планина. Учим се да познаваме гласа на Бог в себе си. Да Го виждаме проявен във всичко живо около нас – не само в нашите приятели, но и в нашите врагове. И не само в хората, но също така и в животните, растенията, камъните. Той е един в многообразието на своите проявления... И това е чудесно!
Но още със слизането си от планината ние се сблъскваме с нечовешката жестокост над кончетата, които носят нашия собствен багаж. А разпознаваме ли Духа на Бога, който живее и в тях?  Не мисля, че наистина го правим. А замисляме ли се, че жестокостта спрямо животните е криминално деяние в цивилизования свят? Замисляме ли се, че такава жестокост е наказуема и по нашите, български закони? Вероятно съжаляваме страдащите заради нашият комфорт кончета. Но веднага забравяме и позволяваме на съвестта си да заспи. Наистина, а как иначе ще транспортираме своя багаж догодина? А и какво би станало, ако на всяка крачка прилагаме това чудновато, всемилостиво и вселюбящо Ново учение, което усвояваме от словото на Мъдреца? Нали времето за това още не е дошло...
Така се утешаваме, вероятно трупайки позитивна карма за страдащите кончета и негативна такава на собствения си гръб. А долу, след като раниците биват свалени от конските седла,  се вижда разранената до кръв кожа на кончетата там, където седлата са ги претривали по стръмния път. Това е кръв, с която кончетата несъмнено се извисяват духовно и се приближават до достойнството да бъдат хора... Те страдат, за да можем ние да бъдем добре на физическия свят. Ние извисяваме ли се духовно обаче от тяхната кръв? Или огрубяваме и показваме своето невежество? Заслужава си да помислим над това...
Не знам за вас, но аз вече реших. Няма да позволявам страдание на живо същество заради мое лично удобство. Още по-малко на красивите и умни кончета. Има толкова начини да си превозя багажа в планината. Има лифт. Има джипове. Има носене на раницата на човешки, не на конски гръб.
Ще оставя товара си на коняр само след като предварително изискам от него обещание да се държи добре с кончетата. Ще проверявам дали това се спазва и ще алармирам незабавно, ако открия, че не е така..
Надявам се че има и мислещи хора с будна съвест, с будно съзнание в себе си. Уверен съм, че с общи усилия можем да променим дори съзнанието на огрубелите от живота хора. Едно малко постижение – да запазим красивите кончета от ненужни страдания заради багажа си – ще да ни приближи към друго, по-голямо. Ще ни приближи към вярата в собствените си сили и в тържеството на духа в нас.

 
 

Вашият глас: - 4.9 (14 votes)