05.2.2011

Ние трябва да помогнем на света, не трябва да се отказваме от него. Ние трябва да му помогнем тъй, както онова житно зрънце, като падне в почвата, и помага. Почвата – това е съвкупност от мъртви клетки, които еволюират. От това гледище цялата наша Земя не е нищо друго, освен мъртви, заспали духове, които отпреди хиляди години са паднали. Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки. Всички разумни, живи Същества в цялата Вселена, трябва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове. Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг. Когато събудим тези наши братя, голяма радост ще настане!