27.11.2010

Любовта е почва, в която ти, нищожният грешник, трябва да се посееш, да изникнеш и да израснеш, да се превърнеш в едно дърво. Смисълът не е само в това – да седиш, да се радваш или да скърбиш и да кажеш: „Днес съм радостен или скръбен.“ Това са екзалтации, това са дим и пепел. Ние не говорим за неорганизирания живот, но за живота в Бога. И всеки от вас трябва да знае, че живее в Божествения организъм и затова, като стане сутрин, да каже: „Какво трябва да бъде днес моето отношение към Бога, Който ми е дал живот?“ А ти ставаш сутрин и казваш: „За мене никой не мисли.“ Това е една самоизмама, от която се ражда грехът. Всяка сутрин, като станеш, Господ вече мисли за тебе!