ОЩЕ ЗА ОГНЬОВЕТЕ

Тема: 
природата
Жанр: 
проза // кратък разказ
Автор: 
Горски Дух
Публ.: 
13.07.2010
 „Ще събера пламенен род, смутените от теб води няма да залеят горенето им.
Царю на мрака, бой се от Огъня!”
Николай Рьорих (Седемте велики тайни на космоса)
 
Вървя, както някога баба ми и дядо ми, по пряката пътечка през Венеца от село към града. Венецът – това е ниската планина (904 м), която загражда от североизток Белоградчишката антиклинала. Градът е Белоградчик, а селото – Върбовчец. Родното място на майка ми. Там са и първите ми СЕДЕМ... Благодаря на мъдрата майка на моята майка, която ме преведе през тях. Неведнъж ми разказваше за тая пътечка. И казваше: „Някой ден ще те преведа по нея...”
Намерих я сам. И после често с приятели тръгвахме по нея, забравили за автобуса и удобното шосе. За да се озовем в ласкавата прегръдка на Живата Природа – тиха, чиста и величествена! Наближавам билото. По-близо съм до Небето. Утайката на цивилизованата суета, тревоги, грижи и страхове остава някъде долу в ниското. Нереална като чезнеща утринна сянка. Вее влажен вятър, носи фъндъци мъгла. Лъчите на ранното Слънце проблясват през тях. Вълшебна жива картина! Ето, минавам под скалния конус на върха и се озовавам на познатите слънчеви поляни. Както се пее в известната песен на Висоцки „Весь мир на ладони... ты счастлив и нем...”
На север се простира безкрайната равнина, покрита с воал от нежна пролетна мараня. Почти на хоризонта проблясват водите на Дунава, зад тях – необятна шир. Там някъде има граница !?! Измислена от нас, хората. Да се „разграничаваме” от братята си!
На юг и запад се издигат възвишения – Стовци, Плешивският Косер, червената пирамида на Бабу, обкръжена от причудливи скали... Варовиковите стени на Гламите, Миджур (2168 м), разпрострял мощни ръце по широкото било на стария Балкан, вечен закрилник на скъпата ни „ Северо-западнаЛА” България. (И там има граница. Докога ли?) А в ниското, сред избуяващата пролетна зеленина на дъбовия лес – Каменният град, фантастичната феерия на СКАЛИТЕ. Белоградчишките... Сравнявам ги с града на боговете в Тибет. Много хора идват и гледат. Но някои идват и ВИЖДАТ. Е, добре дошъл всеки, който иска да ВИДИ. Аз съм ТУК! „Счастлив и нем”! От възторг!
 
„Живата Природа си има свой език. Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора – сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие.”
 
УЧИТЕЛЯТ
„Съдбата от млади години води човека по изкусно подбрани зрелища от битието, за да създаде у него похватност и воля за изпълнение на историческото му предназначение.”
Л.Леонов („Руският Лес”)
Да, точно тези мисли изплуваха в съзнанието ми. Разумната Природа, Великият Дух търпеливо и мъдро ни водят по пътеката на еволюцията. Величествените картини на пейзажа будят възторг в човешката дуща. А възторгът, както и ЛЮБОВТА, разпалват ОГНЬОВЕ! За нас – пламенният род, които носим факлите. И вече палим сигналните огньове по върховете! Който има ДОБРИ ОЧИ – ще ги ВИДИ!
„И РЕЧЕ БОГ – ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!”

Горски Дух

 

Вашият глас: - 5 (4 votes)