БУДИТЕЛИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Тема: 
обща
Тема: 
философия
Жанр: 
проза // есе
Автор: 
Черен лебед
Публ.: 
19.12.2009
Вчера сирените в памет на Ботевия подвиг ме завариха неподготвен. Станах на крака. Изчаках сирените с чувство на засилващо се детско любопитство. Какво показвам аз с това? Защо? Доколко съм искрен? В какъв се превръщам и дали го правя съзнателно?
Да, в нашето съвремие ние определено имаме нужда от примера на своите будители. Което, разбира се, не означава, че бихме ги приели като нормални хора, ако в момента лично ги срещнем живи. Г. Марков в писмото си до Хр. Ботев от 1976 г. съвсем точно е определил тяхната функция: те са знаме. Народът ни има нужда от знамето, не от живите му създатели. Вероятно ние имаме и в момента свободни, активни и идейно насочени личности – наши съвременници. И със сигурност ще почнем да ги почитаме много, след като си отидат от този свят.
Практически независимата и действена личност не е от най-добрите партньори в повечето случаи, понеже тя не е нито управляема, нито предвидима. А нашият свят се нуждае от управляемост и предвидимост. Виждам тезата на Г. Марков като вик на човек, прозрял иронията на съдбата: будителите са положени в основата на схема, запазваща съня на спящите. Така дори и те укрепват матрицата на сивото, твърдо и непробиваемо от нищо ежедневие.
Подобни ситуации - на конформно асимилиране на личности и идеи, които са определено нонконформни и свръхлиберални по същността си - могат да бъдат забелязани навсякъде, където възвишеното се среща с ежедневното. Ежедневно-битовото съзнание се справя твърде успешно с проявите на възвишеност. То ги опакова, капсулира в хиперболизирани свръх-идеални образи - икони. Икони - знамена, заместващи личните усилия с много по-удобното, управляемо и предсказуемо преклонение пред тях. Така ежедневната битийност успява да съхрани хомеостазата си, вътрешния си мир, да позалъже гласа на съвестта. Низшето начало преодолява слабия, неукрепнал още импулс на висшето. Никакви тревоги не смущават, а и не биха могли да смущават този род съзнания, понеже те са удобно предпазени от реалността с помощта на култа към избраните от самите тях идоли - знамена.
Разбира се, отношението на ежедневното съзнание към възвишеното не е в състояние да накърни по никакъв начин последното. Просто за пореден път можем да забележим, че е нужна будност за отсяване на зърното от плявата, на имитацията от оригинала, на истината от доброволно приетата масово разпространена илюзия.
 
3.06.2008
София
 
Вашият глас: - 5 (4 votes)