Васил Иванов (1909 – 1975)

 
Бележит български художник. Завършва Художествената академия, специалност „Живопис“, през 1939 г., в класа на проф. Никола Ганушев. Отначало работи в областта на пейзажа и натюрморта и на експресивния портрет. Още с първата си самостоятелна изложба през 1936 г. се налага като майстор на пейзажа и природата, на интериора, натюрморта, смел в колоритните си решения и умението да пресъздава въздуха. През 50-те години на ХХ в. Васил Иванов започва да рисува именно своите космически видения, като използва черна хартия, върху която работи с бяла креда. Именно темата „Космос“ се превръща в символ на творчеството му. Приятелите му го смятат за един от първите български модернисти и пионер-авангардист в родното ни изобразително изкуство. По покана на пианиста проф. Юри Буков Васил Иванов живее и работи временно при него в Париж и Швейцария. В Париж прави изложба, която се приема с шумен успех. Творбите на Васил Иванов са притежание на много частни колекции в цял свят. По спомени на критика Георги Стоянов-Бигор с тях се запознават Луи Арагон, Пабло Пикасо и Марк Шагал, които им дават висока оценка. Васил Иванов умира в София на 4 април 1975 г.
На негово име със съгласието на всички членове е кръстен през 1984 г. Националният клуб на художниците-фантасти, развиващ своята дейност в подкрепа на движението на клубовете за фантастика и прогностика в България.
Последовател на Учителя Петър Дънов, живее и работи дълги години в братското селище на „Изгрева”.