Савка Керемедчиева и пътят на ученика

До днес още си спомням как преди години, когато за първи път прочетох спомени за живота на Савка Керемидчиева, изпитах някакво удивление и дълбок респект пред будната и непреривна духовна връзка, която тя е имала с Учителя.
Едва дванадесет годишна, Савка отива при Учителя и заявява: „Учителю, искам да уча при Вас." През този ден тя получава своята първа задача - да прочете Библията. Две години по-късно, през 1914 г., Савка е отново при Учителя и заявява същото свое най-съкровено желание - да учи при Него. Тогава Учителя я назовава с духовното име Аверуни. „Добре дошъл, мой верни Аверуни!" й казва Той. От записките на Савка научаваме, че Аверуни е име-посвещение за ученика, преминал през прага на световете, без да потъне в забрава, но да запази ясна и жива връзката си с Божествения Учител и будно съзнанието си на ученик.
След тази случка Савка продължава образованието си, по-късно следва философия и педагогика в Университета. Паралелно с това, тя слуша беседите и лекциите на Учителя, изучава задълбочено френология, хиромантия, дори и ирисова диагностика. Понякога, натъквайки се на противоречия между официалната и езотерична наука, тя търси помощта на Учителя и Той я насочва към по-дълбоко и цялостно разбиране на света, чрез което да разрешава привидните противоречия. От друга страна Той й дава практически правила, упражнения, задачи, подпомагащи духовното й израстване.
През 1921 г., заедно с Елена Андреева и Паша Тодорова, Савка започва да стенографира и дешифрира лекциите и беседите на Учителя. По-късно трите стенографки заживяват заедно на „Изгрева" в дървена барака, наречена „Парахода".
През цялото това време Савка стриктно изпълнява задачите, дадени в Школата. Когато четем дневниците й, откриваме с каква точност, прецизност и търпение се е отличавала тя. Някои от задачите са изисквали 20-30 часа напрегната, концентрирана духовна работа. Тя е записвала точно и какво е било времето навън.
Освен това, Савка е била винаги близо до Учителя, чувствителна, досетлива и отзивчива към всичко, което трябва да се направи. Тя се грижи за домакинството в дома Му, появява се точно навреме, когато е нужно да стенографира или да изпълни някаква задача, участва в молитви заедно с Учителя.
От дневниците и писмата на Савка разбираме и друг интересен факт. Освен името Аверуни, през 1922 г. на събора в Търново, тя е наречена от Учителя с друго име, израз на преминато посвещение - Амриха, означаващо „Любовта на душата" или още „духовният ученик". По-късно, след ново посвещение, Учителя я нарича Илрах - „принадлежащ на Бога". В дневниците на Савка Учителя собственоръчно е написвал някои от Свещените думи към ученика и се е подписвал. Когато четем тези дневници, усещаме живия диалог между Учител и ученик. Този диалог се чувства в изкристализиралите есенциални мисли. Сякаш ученикът навлиза в света на вечните градивни принципи в Битието и Учителя постепенно разкрива пред него света на Бога.
Днес, когато се опитваме да очертаем духовния образ на Савка Керемидчиева, да видим специфичното й място в Школата на „Изгрева", ние постепенно осъзнаваме с каква неизмерима дълбочина и тайнство е изпълнен живота й. От една страна са съвсем обикновените, видими прояви на Савка, оценявани различно според нагласите и личните пристрастия на „зрителите" около нея. От друга страна виждаме дълбокия мистичен живот на ученика Аверуни. Връзката Учител - ученик дава своя плод и това е излязлата през 1938 г. книга „Свещените думи на Учителя. Привет към ученика”, но в архива на Савка недешефрирани остават другите части на Свещените думи. Тук е на лице особена ситуация, която трябва внимателно да изследваме.
Нека първо да отбележим, че ако искаме да търсим истината, всичко от живота на „Изгрева” би трябвало да бъде осмисляно на няколко плана: външен, т.е. сетивен – физически, вътрешен – душевен план на мистичното единство и Космически план на единството на Духа. На физически план винаги се стига до напълно противоречиви твърдения. И за да можем да ги разрешим трябва да видим фактите от другите две гледни точки. Освен това, когато Учителя говори и изявява истини от по-високите планове на Битието във физическия свят, той по необходимост си служи със символен, иносказателен език. Този език може да бъде облечен в думи, действия или иносказателни ситуации.
След тези уговорки вече можем да погледнем на ситуацията около Свещените думи по-задълбочено и да се опитаме да разберем какво казва Учителя чрез нея.
Първо, да видим каква е предисторията на „Свещени думи на Учителя". Следвайки своя път, Савка е винаги близо до Учителя и често при разговори с Него тя отправя своите въпроси, изникнали естествено при духовната й работа като ученик в Школата. Отговорът, даден й от Учителя, тя винаги стриктно стенографира. Понякога Учителя определя специално време, за да й диктува Свещените думи, а друг път това става на екскурзия, при работа или разговор. Савка дешифрира, подрежда отговорите на Учителя и през 1924 г. на Рила, за Петровден, Му поднася специално подготвената от нея книжка „Свещени думи на Учителя. Привет към ученика". Дарът й бива отхвърлен. По-късно Савка осмисля случилото се, като сериозен изпит по пътя на нейното духовно развитие.
Когато през 1938 г., по инициатива на ученик от „Изгрева” излиза от печат същата книга, Учителя приема това с изключителна радост и с необикновен възторг. Той възгласява появата й на всички, казвайки: „Вижте, излязла е нова книга!”
Защо ли отхвърлената през 1924 г. книга, сега през 1938 г. толкова е зарадвала Учителя и той държи всички да узнаят, че това е важен момент от живота на Школата. Такъв е символичният език на Учителя, чрез него той отбелязва раждането на нещо значимо, ново. Новото се е случило – учениците в Школата на Изгрева вече са били готови за Свещените думи на своя Учител. Диалогът Учител – ученик на вътрешен, мистичен план в душите на учениците е бликнал вече, протекъл е и тогава е дошло време той да бъде запечатан и на материален носител – отпечатаната през 1938 г. книга „Свещени думи на Учителя”. През 1924 г. ,когато ученикът Аверуни събира в книжка плодовете от ученическия си диалог с Учителя, все още е било твърде рано той да бъде огласен. Липсвали са вътрешни условия в душите на учениците, а вероятно и условия и в Космически план, имайки предвид случилото се с Учителя през 1936 г.
Но тук не свършва историята на Свещените думи. В душата на ученика има нови въпроси, диалогът с Учителя продължава. Савка внимателно записва изкристализиралия в Свещените думи път на ученика, проправян и направляван от Учителя. Така се раждат Новите Свещени думи, които остават недешифрирани от Савка. След приключване на земния й път през май 1945 г., пет месеца след заминаването на Учителя, тези стенограми са разчетени от Борис Николов през 1976 г., а през 1994 г. те са отпечатани от издателство „Всемир" под редакцията на Лалка Кръстева като втори и трети том. Възможно е част от Свещените думи да е останала непубликувана. Но нали всяко нещо идва на своето време.
Въпросът защо Савка не дешифрира стенограмите със Свещени думи, не предполага повърхностния отговор „не си е свършила работата”, защото вече знаем какъв ученик е била Савка – Аверуни, минала през множество изпити, посвещения, показала изрядна дисциплина и изпълнителност. Знаем, че тя е ученикът, чрез който се раждат Свещените думи. Да не изпълни такава задача – дешефрирането на собствените си стенограми и подреждането им по дадения от Учителя план е невероятно. А и тя чрез трудния изпит през 1924 г. е разбрала, че всичко което прави трябва да е в съгласие с Божията воля. От един момент нататък Савка е изцяло духовно ръководена от Учителя, става пълно преливане на душата на ученика Аверуни в Учителя. Този факт може да бъде установен от всеки непредубеден изследовател на живота й. През последните години от земния си път Савка започва да раздава листчетата със Свещените мисли на отделни ученици, а архива си с недешифрирани стенограми завещава на Борис Николов, който след големи усилия разчита част от тях. След това започва странстване на тези текстове от човек на човек и част от тях са публикувани през 1994 г. с известни уговорки за автентичността им.
Нека не забравяме, че говорът на Учителя е иносказателен, символен. Как трябва да разбираме символиката на ситуацията около Свещените думи.
Да спрем дотук с фактите и размишленията по тази тема и да оставим отговорите да узреят и се родят естествено във вътрешния мистичен диалог на душите ни с Учителя.
Сега, когато със свещен трепет се докосваме до живота на ученика Аверуни, нека ни изпълни неговата чистота и устрем към Бога. Навярно тогава ще усетим онова чудно благоухание, което носи само първото цвете на Пролетта.
 

 

Соня Митева