13.11.2009

Страданието е път към Любовта. Дойде ли до най-голямото страдание, човек се приближава до Любовта, към която душата му се стреми. Мине ли границата на Любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във Вечния живот. Докато е вън от Любовта, човек живее във временното, в преходното. – „Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание?“ – Чрез тях душата влиза в областта на великото, незнайното, във Вечния живот – в живота на Любовта.