Мария Тодорова (1898 – 1976)

 

Родена е в Панагюрище в заможно семейство. Духовните й търсения я отвеждат при Учителя Петър Дънов и става негов последовател. Често води разговори с него в дома на ул. Опълченска 66. В началото Учителя й задава малки духовни задачи – първо работа с Библията, после в областта на психологията. Насърчава я да развива музикалния си талант и да постъпи в Музикалната академия.
Постоянството на Мария в прилагането на дадените задачи и упражнения е пословично. Има честен, прям и открит характер. В обноските й всякога прозира достойнството на човек, намерил пътя си и решен на всяка цена да го следва. За срещите си с Учителя в записките си тя пише: „Когато отивах на разговор, считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Учителя. И зная, че заради тая моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.”
По съвет на Учителя Мария Тодорова става спътник в живота на Борис Николов. Връзката между двамата е свещено приятелство, основано на един общ път на служене. Относно Борис Николов тя пише в дневника си: „Всичко, каквото правеше Борис, ми се виждаше върха на съвършенството.” От своя страна той се възхищава от нейното достойнство, прямота и честност.
След смъртта на Учителя, заедно с другите приближени ученици, Мария работи за опазването на делата му и съхраняване на Словото му. Заедно с Методи Константинов, Боян Боев и Борис Николов подготвят и издават най-ценната написана и до днес книга за него – книгата „Учителя”.