Тодор Стоименов (1872-1952)

Роден е в Пазарджик. През 1891 г. заминава за Бургас, където започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд.
От ранна възраст има интерес към духовното, търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература и книги по спиритизъм. Покрай духовните си търсения се запознава с Пеню Киров и с бащата на спиритизма в България – д-р Георги Миркович, който издава списание „Виделина”.
Техен приятел, Васил Козлов, им казва, че ще ги запознае с Петър Дънов – „много напреднал в духовно отношение човек”. И наистина Козлов говори с него за тези трима приятели. Учителя им пише, откъдето тръгва и кореспонденцията помежду им. Тримата – Тодор Стоименов, Пеньо Киров и д-р Миркович, се събират да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси. След близо две години писане на писма, на Великден 1900 г., първите ученици се срещат лично с Учителя във Варна. От тогава Тодор Стоименов следва пътя, показан му от Учителя.
След 1914 г. се премества в София. От създаването на „Изгрева” до края на живота си той живее там, изпълнявайки ролята на касиер на Братството