Георги Миркович (1826 –1905)

 
Лекар и общественик, член-кореспондент (1881 г.) и академик (1884 г.) на БАН. Ученик на Сава Доброплодни, продължава образованието си в Духовната семинария в Киев, завършва гръцко и френско училище в Цариград, от 1851 до 1856 следва медицина в Монпелие, Франция, където е награден от Наполеон ІІІ с медал за лекуването на болни от холера по време на епидемия.
След връщането си в България подкрепя Драган Цанков за униатското движение, участва в делегацията пред папа Пий ІХ в Рим, за което е награден със златен Ватикански медал. Заради активната му дейност за националната ни кауза е изпратен от турските поробители окован във вериги пеш до Цариград и осъден на вечна каторга в Диарбекир. Освободен е след Руско-турската война (1877–1878), установява се в Сливен, където е управител на болницата и директор на Мъжката гимназия.
Д-р Миркович е първият лекар в България, който започва лечение по метода на хомеопатията. Два мандата е народен представител, съосновател на в. Българско знаме, издава списание Нова светлина от 1891 г. до 1896 г., списание Здравословие от 1893 г. до 1896 г.
Първата му среща с Учителя Петър Дънов е през 1900 г. на първия събор на Веригата. Под влияние на общуването си с него започва издаването на списание Виделина (1902–1905) с материали за духовно усъвършенстване. Завършва земния си път в присъствието на Учителя. В завещанието му четем: „…Винаги да се иска съветът на духовния ми учител д-р Петър Дънов.”