СТРАНИЦИ ОТ "МАЛКИЯ ГРАД"

Тема: 
из братския живот
Тема: 
музика
Жанр: 
проза // мемоари
Публ.: 
17.09.2009
Мили приятели, познати и непознати! Пиша ви по повод събитието, което дълго ще се помни не само с музикалноестетическото си, но и с художественото интерпретиране на песни и мелодии от Учителя Беинса Дуно. В края на м.Ноември 2008г., в "Ден Първи" на Виделината (неделя), се състоя концертната изява на обичните ни сестри Йоана Стратева - цигулка и Радостина Няголова - пиано, гостуващи на град Шумен.
Въпреки студа и първия сняг, белият братски автобус, подобно на морски албатрос, долетя, за да ни направи отново съпричастни както към живописните кътчета на Рила - малки бисерчета, уловени чрез фотообектива на сестра Галя Герасимова, така и към чудесната програма, представена ни от двете инструменталистки.
Празникът на Духа започна с тиха и мистична вглъбеност -" Ще се развеселя", "Нева Санзу", "Мелодия 16"…, а изпълненията се характеризираха с висок професионализъм. В малката читалищна зала, притежаваща чудесна акустика (важно качество за доброто възприемане на музиката), с изящество се преплитаха звучните интонации на Йоанината цигулка с приглушената педална звучност, арпежираните акорди и кадифеномеките украшения на пианото. Последните, подобно на малки звънчета, деликатно въздействаха на съзнанието, което бе в унисон с представящите ни се картини от видеостената - капчици роса в тревите и дъхави планински цветя, многобагрени изгреви и лунна светлина, стичащи се водопади и задружен братски живот - носене на вода и дърва за кухнята, приготвяне на вкусния обяд...
Втората част от концерта бе посветена на известни пиеси от класическата музика. Произведенията от стари майстори - Й. С. Бах и В. А. Моцарт, бяха последвани от тези на Фр. Шуберт с "Пчеличката", както и от емблематичната програмна "Песен на Солвейг" от Е. Григ.
Но като че ли най-голямо впечатление направи финала на концерта - пиесата "Радостта и Скръбта" по аранжимент на Георги Стратев. Тук драматичният диалогизъм се почувства на няколко равнища - чрез многобройните щрихи и интонационни обагряния, както и с ефектното преминаване на мелодичната линия от единия към другия инструмент, символично представящи двата емоционални пласта. В кулминационните моменти звукът бе мощен и силен, достигащ посредством големи кресченди и темпово забързване до фортефортисимо, като по този начин конфликтността се изразяваше в най-пълния си вид. Присъстваше и голямо движение в дълбочина - чрез контрастност на двата инструмента: ефирността на цигулката се противопоставяше на плътността на клавирната техника, което като че ли разширяваше хоризонтите на възприемчивост, граничещи до навлизане в други измерения...
Отзвучаващите акорди бележат края, но и началото. Началото на нещо ново и нетрадиционно. Под звуците на "Унгарски танц" на Й. Брамс пред нас се разкри необичайна картина от братския живот - яркожълтата "птица-въртолет" дойде на помощ на братята и сестрите, а пренасянето на багажа към Рилския лагер бе осъществено като с магическа пръчица.
Още много може да се разкаже, но като че ли най-важното остава недоизказано - в сърцето и в душата на всеки един от нас, докоснал се чрез езика на изкуството и импровизацията до творческото проявление на Духа.
Благодарим ви от все сърце, мили братя и сестри - гости на Шумен, че ни направихте съпричастни на тази феерия от звуци и живописни Рилски нюанси!
 
 
 
Статията е публикувана и във в. "Братски Живот" , бр.35, Януари 2009
 
Вашият глас: - 4 (2 votes)