ЕДНО МАЛКО ПРЕЖИВЯВАНЕ НА ДУШАТА

Тема: 
из братския живот
Тема: 
природата
Жанр: 
проза // кратък разказ
Публ.: 
13.09.2009
‘’Ходенето на планината е поклонение, свещенодействие. Като дойдете на планината, трябва да имате разположението на планината.’’
Учителя Беинса Дуно

 

С колко трепет и вълнение се готвим за августовския събор на Рила! Целогодишна духовна и физическа подготовка ни дава възможността да престоим – кой по-голям, кой по-малък период през август на Рила, когато е и отпускарският сезон за цялата страна.
Радостни от възможността да се срещнем с приятелите от цялата страна и със Съществата от небесните йерархии, потегляме нагоре при добри условия за духовен растеж. Нарамили земните си грижи и не малко количество материя, се изкачваме нагоре, за да си отдъхнем от „сигурността”, която ни създава познатата ни ежедневна среда. Качвайки се, знаем, че Същества от по-високи небесни общества в духовния свят се приготвят да ни посрещнат. Бдят за безопасността и здравето на всеки един от нас, приготвят ни специални условия за обучение, за щастливи мигове, изчистване и зареждане с нови сили и енергия. Знаейки това, ние се стараем да направим тази връзка помежду ни по-добра и полезна, както и връзката с небесните Същества – по-осезателна и градивна, като пристъпваме с доверие към планинските пазители. Те ни услужват с радост за всичко. Нима на Рила някой е останал недоволен? Всичко, което се случва, е много добре наредено. Всички имаме такива опитности. Когато отиваме в планината, водени от обичта си към нея, тя се отнася с нас като с добър приятел. Излишно е да се притесняваме за неблагоприятните климатични условия! Климатичните особености варират според настроението на гостите. Ако трябва да се приберем за учебна работа по палатките – вали. Ако ни трябва раздвижване, разходки – слънчево е. Всичко се случва според нагласата на присъстващите. Ето защо е хубаво и ние, от своя страна, да проявяваме трепетно и свещено чувство към всичко, което планината има. Всичко, което тя притежава, е изработвано хиляди години от Същества, които ни обичат. Картините, които виждаме, са подаръци, подготвени за нас. Как трябва да се отнесем с един такъв подарък? – Да го пазим, да го чистим, да му се радваме. Всичко на езерата свети от енергия и красота! То е толкова живо, че всеки един момент радостта от него преминава и в нас. Иска ни се да се слеем с всичко наоколо. Тези преживявания са неповторими за душата. Те се помнят и този енергиен заряд дава тласък за духовна работа през цялата зима, когато сме по домовете си.
Тази година през август и на мен ми разрешиха пет дена отпуск. Но тези дни не включваха празника на 19 август. Много се надявах да ме освободят – молих се за три дни, после за два, после за един ден. Но не ставаше. Не ми разрешиха. Работата ми е само от 16 часа следобед до към 17.30 часа. Много мислих и тъгувах за Рила от деня, в който се върнах от планината – 16 август. Надявах се пак да се кача за празниците, но уви – разбрах, че е невъзможно по традиционния начин. Затова постъпих абсолютно нетрадиционно.
Синът ми имаше два почивни дни на 19 и 20 август и беше доволен, че ще има възможността да присъства на празника. Но за да посрещне изгрева на слънцето на 19 август, трябваше да направи нощен преход. Изреди всичките си познати, ала човек, който да го придружи за планинския нощен преход, не се намери. Така алтернативата за придружител се оказах аз! Тръгнахме с кола от Пловдив до Паничище. На Паничище в три часа сутринта започнахме изкачването. Планината е толкова тиха през нощта! Всичко е покрито с тъмни воали. Звездите се усмихваха на начинанието ни. Вечерта бе топла и се създаваше добра и уютна атмосфера по пътеката. Беше новолуние и се движехме с челник. С един челник – двама души! Получаваше се съвършен синхрон в движението. За да следим пътя на светлината, и двамата правехме компромис и внимавахме за другия. Такова изкачване в тъмното е един своеобразен танц със светлината и с душата на другия. Видели ли сте колко прекрасна е планината през нощта? Когато тя диша, нарежда по игличките на клековете толкова големи капки роса, че изглеждат отрупани с перли. А галили ли сте игличките на бялата мура, на бора, на клековете? Те съвсем не са остри. Наредени са по особен начин, за да може дъждецът да ги измива от праха. И когато ги погалиш, чувстваш мекота и плавност. Тиха зелена светлина излиза от тях. Ароматите, с които са накичени, са все смолисти, но различни. Пременени по различен начин, дърветата ни поздравяват и изпращат поток от свеж въздух и зелена енергия. Изправени като посрещачи от двете страни на пътеката, те сякаш отваряха една мистична приказка за нас. И ние влизахме в приказката на планинските Същества и на собствените си възможности. Объркахме се само веднъж след хижа „Рилски езера”, преди да изкачим второто хълмче, но много бързо се ориентирахме. И двете хижи светеха, бяха поставени и сигнални лампи. Благополучно пристигнахме на старата хижа в 5.30 часа. За изгрева на слънцето успяхме да се изкачим и на Молитвения хълм. Поздравът на слънцето към нас беше още един подарък. така желанието ни да бъдем сред приятели на молитвен хълм при изгрева на 19 август се сбъдна! Можахме да станем господари на телата си и с помощта на Божията воля – да ги заредим с любов и енергия, и стимул за добра идея.
Изкачвайки се по планината, бавно я обгръщаме с поглед, а тя бавно и постепенно ни чисти и подготвя за по-високото. В природните закони има баланс, хармония и красота. Ако ние влезем в единение с тях, ще почувстваме не страх и ужас, а хармонията и красотата, които носят. Вятърът, водата, растенията, камъните – те всички участват с елементите си в изграждането на системата на нашето биологично тяло. Ако се опитаме с въображението и мисълта си, можем да ги познаем като живи същества. В стаената тишина на скалите ще ни проговори величието. В дърветата – нежността и закрилата, във водата – чистотата, радостта, обновяването. Ако почувстваме всички тези сили в клетките си, то тогава много неща ще станат възможни!
След два-три часа, прекарани с приятелите, аз слязох обратно. В Пловдив бях един час преди започване на работа. Не бях изморена и свърших работата си без напрежение. Така за мен приключи вълшебната рилска приказка! А дали тези вълшебни приказки не могат да бъдат и градски вълшебни приказки? – Зависи как ще погледнем на нещата в нас и около нас. Ако на Рила на всичко гледаме като на живо общуване, то любовната енергия тръгва с нас, обгръща ни и ни разкрива романтиката и красотата на обикновените неща в ежедневния живот. Радостта остава в нас и ни е двигател в по-нататъшните ситуации, с които се срещаме. Хубаво е да имаш за спътник Радостта! Езерата са един от най-съществените подаръци за нас от Учителя и небесните Същества. Всяка година, всеки път ние преоткриваме това... Желанието ни е те да останат чисти и красиви, каквито винаги са били. Първичната жизнена сила, която присъства навсякъде там, да бъде опазена от нас, от желанието на нашите души.
Винаги човешкото същество се е изправяло пред дилемата: усилия и труд, или комфорт и удобство. Удобното и комфортно изкачване не дава възможност на човека да изпробва доколко е възпитал тялото си, не дава възможност за постепенно и бавно изкачване и адаптиране към условията в планината. За сметка на удобното и комфортно изкачване, ние нарушаваме спокойствието на Съществата, които са стопани там, а всъщност не искаме това. Възприетият консуматорски начин на поведение при човека е многовековен. Как и доколко сме опазили нашата малка и красива планета? Статистическите данни сочат за глобалното затопляне на Земята. Средната температура на земната повърхност в момента е 14.5 градуса по Целзий. Има повишаване на нивото на въглероден двуокис в атмосферата, изсичане на горите, промяна в коритата и течението на реките, изваждане на минерали от земята, изхвърляне на боклуци без оглед на тяхното рециклиране. Всичко това довежда до глобални климатични промени и катаклизми, които внасят стрес и паника сред хората. А те като че ли не разбират, че сами са предизвикали появата им!
Езерата са все още едно малко, красиво и много съществено кътче земя. Хубаво е всички хора да се информират – да видят езерата, да опознаят и духовната им същност и значение. В древните школи знанията са били скрити, болшинството не са знаели да боравят с такава информация, но сега Словото е открито за всеки. Друга епоха е, епоха на информация! Но дали това оправдава нас, които знаем тези истини, дадени от Учителя, да се държим като консуматори? Ние можем да бъдем и други – знаещи, можещи и пазители. Можем да разясняваме на хората, че в планината има ред и порядък от висше естество. Можем да изнесем информация още и още по пътеки, по информационни табла, и съвместно с Национален парк Рила, да обясняваме по-подробно какво поведение се налага да спазваме на планината. Да има постоянен образователен процес с цел повишаване съзнанието на посетителите на рилските езера.
Вместо ние да приемем рилската енергия отгоре и да я носим надолу в низината, пренасяме с лифта човешкия мързел към висините и го издигаме там, и го възхваляваме. Добрият човек почита, обича и уважава всички живи същества, които населяват Земята. Всеки може да реши за себе си. Учителят е дал един пример за нас. В 1936 година, след извършения побой над него, Той изкачва езерата с много усилия, но пеша. Тръгва от хижа Вада. Преоблича се, когато почива почти час. Движи се бавно. Използва кон за малко – едва от първото езеро до второто, където е и направена Неговата палатка. Всичко това Елена Андреева разказва в спомените си.
Ние бихме ли защитили и опазили с действията си прекрасните Същества, които са господари на светите езера? Как бихме постъпили ние, когато това зависи от нашата воля? Отново консуматорския модел ли ще изберем, или ще предпочетем да бъдем пазители на езерата, Земята и духовността?
Всеки сам решава за себе си в свободата, дадена ни от Бога.
 
Вашият глас: - 4.4 (10 votes)