ДО ТРЪНСКОТО ЖДРЕЛО

Тема: 
природата
Жанр: 
проза // пътепис
Публ.: 
09.09.2009
Беше отдавна, когато започвах трудовата си кариера. Като млад специалист попаднах на един зевзек. Беше общувал по строителните обекти с трънските майстори и успял да понаучи някои неща от трънските "гяволии".
– Ти знаеш ли с кои две неща са известни трънчани? – запита ме той.
Направих се на ни чул, ни видял.
– Първо, - философски започна симпатягата, - трънчани работят най-малко. Докато изгрее Слънцето в Трън, хората на черноморския бряг вече са преполовили работния ден. И докато трънчани се усетят, Слънцето се скрило. Второ, по броя на гущери на глава от населението трънчани са на първо място. На един камък се срещат средно по пет гущера, а по трънско камъни дал Господ.
Направих се на изненадан от тези открития и на свой ред, като всеки трънчанин, реших да атакувам:
– А ти знаеш ли, че има и още нещо! В Трън e измерена най-ниската температура през зимата на 1947 г. - впечатляващите -38,3оС.
Ето за този край искам да ви разкажа. Ако желаете - тръгвайте с мен! Ще ви заведа до красивия каньон, дълъг около 200 м, изваян при сблъсъка на водите на р. Ерма с меката карстова скала. А ако ви е интересно, докато пътуваме, ще ви запозная с една от легендите, свързана с този каньон, който е известен на любителите на природата като Трънското ждрело. И така, много отдавна по тези дивни места живеела една красавица, Мара. Залюбила се тя с левента Рангел. Беден бил той, а тя богата. Майката не го харесвала. Решили младите да бягат. Но майчините клетви ги настигнали, разцепила се планината и останали двамата млади разделени на двата бряга - гледат се сега и не могат да се целунат, камо ли сватба да правят. А долу, в ниското, реката плаче и разказва тази тъжна история.
Но аз много избързах. Ако тръгваме от София, се насочваме към прохода Владая, преминаваме през Перник, с. Мещица, Брезник, селата Неделково и Филиповци. Следват острите завои на Секирица и спускането към гр. Трън. Според мен това е най-подходящият маршрут за към Трънското ждрело и екопътеката, изградена по инициатива на БАСЕТ (Българска асоциация за селски и екотуризъм).
Изкушавам се да ви разкажа една от историите за произхода на това име - Трън. Този район е бил много оживен.
"Къде можем да наквасим изпръхналите си устни?" - питали уморените пътници една старица, заселила се по тези места незнайно откога. "Ето там, под този трън (храст), има студен извор" - отговаряла им тя. Някои от тези пътници не само опитвали от студената вода на извора под тръна, но останали и завинаги тук. Така възникнало селището с чудноватото име - Трън.
Малко след центалния площад, наречен Пиац (думата е италианска, но за произхода й – друг път), завиваме надясно, преминаваме покрай старата гимназия, после покрай строителния техникум и след около 4 км сме пред първата махала на с. Ломница, а зад нея са островърхите скали на Мара и Рангел. Отдясно е Жилав камък, с височина около 150 м, а отляво - по-ниското Църквище (някои му викат Манастирището). По почти отвесните стени на Жилав камък са изградени алпийски маршрути и се провеждат алпиниади.
Приближаваме се към скалите. Ето го и първият тунел - зеещ в основата на Жилав камък. Прокопан е в началото на ХХ век като част от проект за ж.п. линия между София и близките сръбски градове Пирот и Ниш. Но поради различни причини проектът не се осъществява докрай.
Голяма табела показва началото на екопътеката. Тя се спуска стръмно към пролома и достига до мостче над реката. Под мостчето водата се хвърля в първия си четириметров водопад. А напред се открива величествена гледка към пролома, ширината на който някъде не надхвърля и 5 м, а дължината му е около 100 м (няма грешка - целият каньон в горната, достъпната част, е около 200 м, но долу намалява). Трудно се чуваме, защото реката реве със страшна сила. Но все пак става ясно, че продължаваме напред по мостчето към отсрещната скала - Църквището. След около 30 - 40 минути стръмно изкачване, някъде и по специално изградени стъпала, се озоваваме на върха. Пред нас се открива чудна панорама към Руй планина, Ракитски и Бунин камък, Богоина махала и Погановското ждрело, което е в територията на днешна Република Сърбия и Черна гора.
Преди много, много години, посещавайки това ждрело, Алеко Константинов въкликва: "Какво, Швейцария ли?" Тук е мястото да отбележим следния факт. Познавачите на А. Константинов твърдят, че той не е посетил Трънското ждрело, а минавайки през Пирот и с. Звонци (от т.нар. Западни покрайнини), се е спрял до Погановското ждрело. Иначе, ако беше видял Трънското ждрело, несъмнено възхищението му щеше да бъде много по-силно. Аз имах възможността да видя и двете забележителности и смело мога да твърдя, че Алеко Константинов е пропуснал много. Но да не се отклонявам, защото за върха имам да съобщя нещо много важно - тук са намерени монети от III век. Малко след скалистия участък ще намерим една хубава поляна, а е време за ободряваща закуска.
Ако не сте любители на големите изкачвания, да преминем през първия тунел, после следват още два по-малки и след около половин час ще достигнем до едно малко, но китно селце - това е с. Петачинци. Непосредствено до него е първата в Трънско водно-електрическа централа. Кой я строи, засега не е ясно.
Ако имаме късмет да е там, ще се отбием при Пецата Бойчев, мой съученик, един сладкодумен разказвач на различни истории. Преходът дотук е лек и приятен и следва успокоената след пролома р. Ерма. Може да срещнем и рибари – да поспрем за малка почивка и да се заслушаме в техните разкази. Може и да чуем следната история: "Па кига га вати мачъкът, па кига га запуца от дирекът, та мунье му излетеше". Разбрахте ли нещо? Това е трънският език, нуждаете се от преводач, нали?
След около 2,5 км черен път стигаме до т.нар. Трънска Банкя, малко селце под застрашително отвесни скали. Тук може да се потопим в 18-градусовите води на басейна, построен в далечната 1928 г. Интересното е, че градусите на водата не се променят през цялата година. Като деца се къпехме тук редовно навръх нова година. Е, веднага се затопляхме в една къщичка на приятеля ни Митко (друг мой съученик), непосредствено до басейна.
А знаете ли какво не трябва да пропуснем да видим в това гранично селце? Разделената от границата надве къща – едната част в българска, а другата - в сръбска територия. Парадокси!
Нека засега да спрем дотук (или по-точно да се върнем по същия маршрут). Защото Трънската екопътека е дълга около 13,2 км. Ако с нас има и деца, ще е трудно да я минем за един ден. Разположена е във височинен пояс от 600 до 1000 м надморска височина, нископланински терени и ландшафти.
А какво още можете да видите с едно отклонение от първата част на прехода? На около 30 мин по една стръмна пътека, започваща от първия мост на р. Ерма, който е по средата на пътя между гр. Трън и Ждрелото, стигаме до манастира "Св. Архангел Михаил".
Основите му са положени през 14 век, а през 1413 г. е бил опожарен от турците. С дарения от местното население възкръсва през 1580 и следва ново разграбване - през 1796, този път от кърджалии и през 1861 от черкези. Тук е отсядал дякон Левски. А виновникът за сегашното състояние на манастира не е известен –може би след време манастирската летопис ще го назове.
Останалата част от екопътеката – през Ябланишкото ждрело и Синия вир ще видим следващия път, дано сме живи и здрави!

 

Вашият глас: - 4.5 (6 votes)