УЧЕНИК

Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тези термини, защото липсват други, по-подходящи думи и най-вече, защото будят у хората познати образи и идеи. Тези думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание.
Какви са били възгледите на старозаветните хора – ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните – ще намерите това в Новия Завет. Какви са възгледите на праведните – можете да узнаете това като проучите съвременната култура; праведните, това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите нито в Стария, нито в Новия Завет, нито в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика – това е новото, което днес влиза в живота на човечеството.
За да ви дам една представа за положението на тези четири категории хора в света, ще си послужа със следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което Невидимият свят изпраща на Земята и ви дава тяло, без да ви пита искате ли това, или не искате – такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на Земята, дават ви тяло, като се ползвате с една малка свобода да кажете къде искате да дойдете – това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от Невидимия свят на Земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползвате от сравнително по-голяма свобода – това е положението на праведния. В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите, в новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате, в живота на праведния ще помагате на другите, а когато дойдете като ученик на Земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към Съвършените същества.
Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида Живот, от тези четири колективни течения, които действат в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в белите дробове и симпатиковата нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представлява идеалното в човека.
Мнозина са се мъчили да примирят тези течения в Живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими. Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или по-скоро – тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва, когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели.
Животът на ученика включва ценностите на тези четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на Земята. На тях предстои разрешаването на тази трудна задача. И когато човек минава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Когато минава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на втория. Най-сетне, всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По този начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение – отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тези четири вида Живот.
Различни са изворите на тези четири живота и различни са условията, при които те се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тези четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи Живот и Сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: “Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи на всичко.”
Влязъл в Пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за Живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имот; от несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия; от страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение; противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство – за всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.
Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в Живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в Пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.
И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с грешките на хората, за него те не съществуват. За него съществува само правилният Живот – Животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика.
И ако ме питате какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега. Не ви говоря за Мъдростта и Истината – за тях ще дойде друга епоха. Те не са за днешните времена. Сега на учениците им трябва Любов, но не без Светлина; Светлина, но не без Мир; Мир, но не без Радост. На тях им трябват Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тези неща са свързани в едно.
Съвременните хора нямат в себе си ни Мир, ни Радост. Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни.
Когато един ученик изнася една своя опитност, тя трябва да бъде опитност на Любовта, в която има Светлина; тя трябва да бъде опитност на Светлината, в която има Мир; тя трябва да бъде опитност на Мира, която носи Радост за душата.
Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, едничките техни изразители в Живота. Разбира се, аз само загатвам за тези велики области, в които ученикът навлиза. Те представляват една велика и обширна наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове.
Любовта – това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек Любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине се през Духовния и се стигне до Божествения свят. Велико нещо е човек да опита Светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и проучи по своя път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действа в света, до разбиране на причините, които заставят Великите Учители да идват да работят между хората.
Любовта, Светлината, Мирът и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от този плод, защото той носи Вечния живот.
И който иска да намери Вечния живот – Живота, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по Пътя на ученика.
Знаете думите на Христа: “Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай!” И аз ви казвам сега: идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните, и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне.
Учителят има в света четирима ученици, които обича. И ако тези четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мирът и Радостта, той ще ви приеме. Ще отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител.
Ала пазете се да отидете при своя Учител, преди да сте раздали вашите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. Ако отидете при него с всичките труфила и накити на тези три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, Великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратата на Школата.
Ученикът трябва да има за Живота само едно разбиране. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане за нещата.
Ученикът може да има само един Учител в Живота. Помнете една велика истина:
В света има само един Учител и всички Учители са произлезли от него.
В света има само един Ученик, и всички ученици са произлезли от него.
Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само онзи, който го учи – неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта.
Питате кои са първите стъпки по пътя на ученика. Правило е: ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към Светлината, след това – към Мира и най-после – към Радостта.
Ученикът ще носи Радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят – никакъв облак не може да го засегне, Божественото Слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх. Там царува Любов, там царува Светлина, там царува Мир.
Този е естественият път на ученика – Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи целия свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички Велики Учители, които носят Божието Слово – те всички ще му покажат този Път. Те всички имат само една определена, Божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага Любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин.
Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви този Път, пред него ще се открие великият Път на Учителите. Това е Пътят на Мъдростта, който е най-трудният.
Любов, Светлина, Мир и Радост – ето етапите в Пътя на ученика.
Като говоря за ученика, аз имам предвид преди всичко идейния ученик. Този ученик се учи и тук на Земята – в този свят, и горе – в Невидимия свят. Той никога не напуска Школата – денем се учи в лабораторията на Земята, а нощем отива горе, при своя Учител, който му преподава теория. На следния ден той пак се връща на Земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията.
Идейният ученик знае, че всякога е ученик – бил е, е и всякога ще бъде такъв. И след време, когато Земята, както и цялата Слънчева система, завършат своето развитие, той ще мине като ученик в една друга, по-велика школа. Тогава той ще носи друго име.
Думата ученик е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в това понятие. В по-тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на Земята, в този ограничен кръг на Живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с Невидимия свят – със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо под ученик в истински смисъл на думата се подразбира онзи, който има вече реален опит в Духовния свят, който има съзнателна връзка с него.
Животът на ученика след пробуждане на неговото съзнание е живот на творчество, на работа – не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него обаче се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царството Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от Знанието и Мъдростта на ученика, а не от неговата Любов. В Царството Божие по благодат на се влиза.
Христос определя в един стих какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царството Божие, за да придобие Вечния живот: “Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истинаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа.” Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на Вечния живот. Само чрез него се придобива Животът. Ако чрез Знанието не може да се придобие Животът, то е безполезно. Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори, тъй както Бог твори. Как? – В първа глава на Битие е дадена една символична картина на онзи процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание.
Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие – там няма ни звук, ни светлина. И тогава от глъбините на своята душа ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на вечността, Създателя на всичко. Ще го призове с всичката си душа, с всичкия си Дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: “Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създателят на всичко, и освен Тебе няма друг Бог!” И ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопическа Светлина, която ще му причини такава Радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, който ще му каже: “Ти искаш да Ме познаеш и опиташ? Приготви се тогава за работа! Настана първият ден на твоя Живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от Светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: “Да бъде виделина!”
И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе: “Да бъде виделина!” – и в него ще настане Виделина.
Да бъде Виделина – това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител.
Да бъде Виделина!