Съществуват множество естетично - аналитични концепции по повод възприемането и ценността на музиката, нейната същност и цели, но си мисля, че въпросът за истинността в нея се доближава по-скоро до бароковото разбиране, т.е. тя да служи за извисяване на духа и за избистряне на ума. И това не са само празни фрази, защото в превъзмогване на “сладостта за ушите” музиката като че ли се докосва до онзи широк спектър от идеи, чувства и емоции, които не само че вълнуват, но остават през вековете и служат за медиатор, за пътеводен фар към едно творческо съвършенство и вътрешна осъзнатост.