СВЕТЛИНА

Светлината – това е творчески акт на Великата Природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
Светлината – това е първият акт на пробуждане в Живата Природа. А под пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на Природата към граничното.
Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвята – от червения до виолетовия. Това са долната и горна граници, между които Светлината се проявява във физическия свят. Или по-точно, това са границите, в които човек възприема Светлината. Ала Светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на Светлината, но самата Светлина не е трептение.
Въпросът за Светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още, докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в Природата в истинския им вид.
И ако попитате тези високо напреднали човеци за произхода на Светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които, като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните седи нещо разумно.
За ония, които виждат, всичко в Живата Природа е Светлина. Всички предмети на Земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен Светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.
За ония, които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди. Светлината произтича от Живота. Щом се прояви Любовта, ражда се Животът. А щом Животът се яви, явява се и Светлината.
И тъй, великият принцип на Живота е, който е произвел Светлината. А Светлината, от своя страна, е произвела всички живи форми в Природата. Тя е най-великият деец в творческата й работа.
И затова е казано: “Бог е светлина.” Бог сам по Себе Си не е Светлина, ала произвежда Светлината и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната Светлина.
Душата схваща Бога като необятна Светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената Светлина. А тази Светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от Светлината, която озарява Духовния свят, както и от Светлината, която озарява Божествения свят.
За да може човек да възприеме и разбере духовната Светлина или Виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който Виделината царува. Тази Виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази Виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи. Ето защо за ония, които виждат, Виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на Виделината.
Живата Светлина е онзи велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия Дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено.
И затова никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствие на Светлина. Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на Светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека – човек от човека се различава по степента на своята Светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на Светлината, която той възприема и проявява.
Ето защо човек се познава по Светлината на своя Живот. Когато един човек влезе в Разумния свят, по Светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее. Ако този човек е изпълнявал Волята Божия, когато влезе в Разумния свят, ще го обземе такава Светлина, такава Радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само Светлина, необятна Светлина – никакъв друг обект. В тази непреривна Светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние.
Проявите на Разумния живот се отличават всякога с появата на Светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на Светлината. Колкото Светлината, която изхожда от едно Разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото е по-мека и по-нежна, колкото по-мощно осветява и осмисля Живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя.
От това гледище, Светлината, която съществува в пространството, показва, че в Природата съществува разумност. Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи Разумни същества, които изпращат своята Светлина. Светлината на Слънцето също е произведение на множество Разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на Светлина.
Човек също така сам по себе си е Светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на Живота, са тъмни – от тях излиза мъжделива светлинка.
Всички добри хора имат звезди. И това не е само фигура на речта, а една реалност. Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от Светлината на неговата звезда. Тази звезда е съкровище на неговия Живот.
Когато Христос дойде на Земята, звездата му дойде заедно с него. Но нея видяха само тримата мъдреци от Изток. Когато Христос отново дойде на Земята, Неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат Божествената светлина. Защото Христос ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на Светлината, човеци със звезди.
Такива човеци със звезди бяха едно време апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много звезди. Това са онези огнени езици, за които твърде забулено се говори в Евангелието. Тези звезди излъчиха толкова много Светлина, че стана едно съединение между видимия и Невидимия свят, между апостолите и Разумните светещи същества – жители на Небето.
Когато тази Светлина обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо, непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.
И тъй, искаш ли да разбереш Светлината, ходи там, където Светлината ходи! Светлината само в царски дворци ли отива? Тя влиза в чисти и нечисти места – оцапани са ръцете на живата Светлина. Но ако Светлината, която стои толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на Земята трябва да сторят това?
Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, за да ги освети и оживотвори. Това е велико смирение. От Светлината трябва да се учи човек на смирение. Ако ти нямаш смирението на Светлината, нищо не може да стане от теб.
Бъди като Светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от Светлината не остава там, където е влязла. Светлината постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на Светлината!
Ходи по пътя на Светлината! А пътят на Светлината е път, по който няма никакъв прах.
Още едно не забравяй: ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на Светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.
Когато изгубиш смисъла на Живота, търси това, което свети. А това, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта.
Дружи с това, което свети – Мъдростта! Тя ще ти даде Знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – Светлината. Защото Светлината е дреха на Знанието.
Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като Светлината! Светлината е неуловимото.
Искаш ли да бъдеш силен, мисли за Светлината! Светлината е силна и жива.
Обичай Светлината и свободен бъди!