Медитация

Медитацията е един вече по-дълбок психичен процес. При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и съзнанието си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това - и откровение на великите тайни на Битието. При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света. То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот.
При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност. Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния. Човек съзнава, че нещо друго мисли и живее в него – Бог живее и мисли в него.

 

Влад Пашов
Източник:
  • Б. Дуно, Имам дом неръкотворен, Т1, София, 2005, Издателство Бяло братство. Съставител: В. Пашов.