Съзерцание

Съзерцанието само по себе си е едно пасивно състояние, при което човек се оставя да действа върху него обективният – физическият или Духовният свят. При това състояние човек, след като е придобил концентрация, съсредоточава вниманието си върху определен предмет или върху определена идея и ги оставя да въздействат върху неговата душа. Той само трябва да наблюдава какво въздействие ще окажат те върху неговата душа, какви мисли, чувства и преживявания ще породят.
Човек може да съзерцава красотата и хармонията във външната Природа, може да съзерцава един идеален образ, например образа на Христа, на Учителя, и да се стреми той да оживее в неговото съзнание и постепенно да стигне дотам, че да може във физическия образ да вижда духовния образ на Христа и на Учителя или на някой друг велик човек. По такъв начин силите, които действат в съзнанието на Христа и на Учителя, постепенно започват да действат върху ученика и да организират неговото Духовно тяло. Също така ученикът може да съзерцава творбите на великите художници - Леонардо, Рафаело, Микеланджело и други и да се стреми да долови идеята, която художникът е вложил в дадена картина. Може да съзерцава някаква идея, за която се създава един образ - как идеята преминава и се изразява в образа. При съзерцанието човек може да влезе във връзка с душата на нещата и тя да му разкрие тайните и законите на своето проявление. Гьоте, който е познавал този закон, е използвал съзерцанието като метод в своите научни и литературни творби. Човек също може да съзерцава цветовете на дъгата и тези цветове да оживеят в съзнанието му и да го свържат със Съществата, от които идват. Също така може да съзерцава звездното небе и да оставя звездите да действат върху него, да се стреми да ги почувства като живи същества, да се свърже с тях и да получи благословението на Съществата, които живеят на тези звезди. Има хиляди неща за съзерцание, които въздействат върху човешката душа и събуждат в нея сили, които организират Духовното й тяло и развиват органите в него.
 
Влад Пашов
Източник:
  • Б. Дуно, Имам дом неръкотворен, Т1, София, 2005, Издателство Бяло братство. Съставител: В. Пашов.