Размишление

Размишлението е съзнателен процес на мислене, съзнателно насочване на мисълта в определена посока. Човек поставя в съзнанието си една идея (конкретен предмет или някаква възвишена идея от Духовния свят) и се стреми да проследи всички моменти от нейното възникване, развитие и последствията от нейното реализиране - въобще всичко, каквото може да се мисли за тази идея. В процеса на това размишление ученикът не трябва да отклонява мисълта си в странични мисли, които нямат отношение към поставената идея. Всички мисли, които възникват в процеса на размишлението, трябва да бъдат логически свързани една с друга, да произлизат една от друга и да имат връзка и отношение към първоначално поставената идея. Така например човек може да вземе за размишление какъвто и да е предмет от обективния свят - от масата или стола, с които си служи, до някое растение или животно, важно е да проследи последователно всички процеси и фази, през които е минал този предмет. За предпочитане е да размишлява върху някое растение или животно. Да проследи как растението е посадено от семка, как израства, какви му са листата, цветовете, какъв аромат има, каква полза принася и прочее.
Когато ученикът размишлява върху някоя възвишена идея - за Бога, за Възвишените същества, за духовните светове въобще, за законите в Природата, той също така трябва да постави идеята в ума си и отново да разсъждава логически; мисълта му не бива да блуждае от идея на идея, но всички идеи и мисли да са логически свързани с първоначално поставената идея. По такъв начин се организира мисълта и заедно с това се развиват известни духовни органи.
Ученикът може да взема за размишление известни стихове, идеи или образи от свещените книги и специално от Евангелието от Йоана или от беседите на Учителя.
Ученикът може да размишлява например върху своето тяло - неговото устройство и функции, да си състави една правилна идея какво представлява неговото тяло с всичките негови органи и функции. След това той може да размишлява върху силите, които го градят, които идват от Етерното тяло, т. е. да размишлява върху ролята и дейността на Етерното тяло - как в него се намира първообраза на физическото тяло, по който последното се строи. След това може да се размишлява върху това, което човек изживява в тялото чрез сърцето, което е свързано с Астралното тяло. Също така човек може да размишлява върху мислите, които преминават през неговия ум, върху техния произход, същина и пр., стремейки се същевременно да ги преживява и по такъв начин размишлението преминава в медитация.
 
Влад Пашов
Източник:
  • Б. Дуно, Имам дом неръкотворен, Т1, София, 2005, Издателство Бяло братство. Съставител: В. Пашов.