СВОБОДА

Това, което носи Свобода за човешката душа, е Истината.
Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик – не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило Божественото съзнание.
Чували сте, че е казано: “Познайте истината и истината ще ви направи свободни”. Истината – това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безграничност. Ето защо, когато говорим за Божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното.
Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на Божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като Свобода без ограничения.
И когато човек почувства тази Свобода, цялата тежест, всичките ограничения, които го гнетят, изчезват. Той изпитва Мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели – той с един поглед прониква в нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат.
Свободата е необходима за постигане на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Човек днес не е свободен. Той се стреми към Свобода, ала я търси по външен път. Свободата обаче не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода – политическа или религиозна, която отвън се налага, е само сянка на Свободата.
Идеалната свобода, Свободата, която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие. Тя не зависи ни от човешкото знание, ни от човешкия правов ред. Нея не я брани външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, Свобода ли е?
Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на онази първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата Свобода.
Защото първоначално всички същества са създадени свободни. И ако Свободата отпосле е изчезнала в света, причината е човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той не след дълго време пак тръгва по стария път.
Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една-едничка връзка – с Бога, а с всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единственото Същество, което е свободно, това е Бог. И единственото Същество, което може да освободи напълно човека, е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него и те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм.
Ето защо, само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и Сила, само тогава човек ще бъде истински свободен; само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него; само тогава ще му служи свободно в Дух и Истина. Защото Свободата изисква във всеки момент, човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това именно седи неговата свобода.
Днес хората спорят има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля.
И наистина, Свободата седи във волята на човека. Затова Свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И Живата Природа дава Свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на Живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? – Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата обаче подразбира движение само в една посока – Истината. Защото не забравяйте, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието.
И тъй, само в Истината човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки произлизат от това, че ние не сме в досег с Истината. А нашата Свобода зависи от това – доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува. Ние може да си обясняваме нашите ограничения по един или друг начин – това са наши схващания. Едно е вярно – ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в досег с Истината. В Истината (така говори опитът на свободния човек) престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината.
Друго не забравяйте: Свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на Свободата. Не бягайте подир сенки. Истинската Свобода е свободата на Духа. Тя идва отвътре.
При вътрешната Свобода човек сам себе си преценява, при вътрешната Свобода човек сам себе си съди – такъв е законът. При вътрешната Свобода човек сам се ограничава – той самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави Добро. Защото в пътя на Свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави Добро, той винаги отпървом се ограничава. А ограничава се, защото дава. Направи ли обаче Доброто, той отново става свободен.
Ето защо всяко нещо, което в началото ограничава човека и го лишава от Свобода, а на края му възвръща Свободата, е Добро. А всяко нещо, което в началото дава на човека Свобода, а на края му отнема Свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между Доброто и Свободата, между злото и робството.
Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни:
Всяко нещо, в което човек губи Свободата си, е зло. Всяко нещо, в което човек придобива Свободата си, е Добро.
Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я придобиеш!