ЧОВЕК

Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата.
И рече им Пилат: “Ето човека!”

 

Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: “Ето човека!”
За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър.
Богат човек е само онзи, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат.
Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек онзи, който убива другите. Силен човек е онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава, той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой, бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения.
Ето Човека! Ето Исус!
На първообразния език, на който това име е изречено, то означава човекът, който иде на Земята, брат на страдащите. Ето защо, в широк смисъл на думата, Исус е всеки, който страда и като герой носи своите страдания. Исус е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение.
Исус – това е едната опорна точка на човека. Христос, сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека.
Човекът, като Исус, научава дълбокия смисъл на страданията – онзи Божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека, това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият Дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа.
Характерът е едно съчетание на добродетели. Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите Сили на Живата Природа. Ето защо под думата човек се разбира сбор от всички добродетели. Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек.
Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава, у него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне.
Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико.
Бог, като се е ограничил сам в Себе Си, е създал човека. Ала със създаването на човека, са се явили и страданията в Космоса. Защото там, където има ограничение, има и страдания.
Велико нещо е човекът! Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него (ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява), щяхте да видите колко велик е той. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човекът не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материално същество, което изчезва със смъртта.
Това, което умира, не е човекът. Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах. Това, че човекът ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е внесена в света.
Има нещо у човека, което не умира – и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът. То нито остарява, нито се подмладява.
Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е Светлата душа, която мисли.
Отделете от човека разумната Светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него – яде, спи. Има, с една реч, всички нужди и слабости на животното.
Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен Живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще – в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен Живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един Живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един Живот в Истината.
Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после – гениален, след това – светия и най-после – Учител.
Има степени на човека. Под човек ние не разбираме само онова същество, което живее на Земята. Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна Вселена – всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса.
Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на Живота. Тяхната Мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца.
Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище. Земния човек, след като завърши своето развитие на Земята, няма да отиде на Небето. Той ще странства от система в система на физическата Вселена, докато се развие в своята пълнота. Следната станция в неговото развитие ще бъде именно Сириус.
Човешкият Дух е слязъл на Земята от около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тези двеста и петдесет милиарда години той е минал през много форми и много фази на развитие. И целият почти безкраен ред от органични форми, които Природата е създала, представляват все стадии, през които човешкият Дух е минал. Те са едно велико училище, в което той се е учил.
Всички знания на човека, придобити в течение на тези двеста и петдесет милиарда години, са написани в неговата малка глава, в неговия мозък. От гледище на по-напредналите същества обаче, от гледище на Ангелите например, човек все още е едно малко дете. Тези двеста и петдесет милиарда години за тях са като две и половина години. От тяхно гледище човек е едно дете на две и половина години.
Много още има да учи човек. Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на Живот. Хората, които имат жалка представа за Живота, мислят, че, веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки Дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове.
Човек се учи едновременно в три училища. На Земята се учи тялото – всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В Духовния свят се учи душата, в Божествения свят се учи Духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере Ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта.
Понеже човек е свързан с Ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – манас. Разумът е дар на човека от Ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно.
Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта. Любовта е Божественото в човека. Без Любов човек се превръща в животно. Без Любов, той е изложен само на грехове и престъпления.
Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още образ и подобие Божие. Човекът днес няма образ и подобие Божие. И наистина онзи, който може да те обере, да те изнасили, да те охули, човек ли е? Човек ли е и онзи, който отначало ти е бил приятел, а после те злослови?
Впрочем, когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, т.нар. Космичен човек. Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от великия Космичен човек. Като такъв, той заема точно определено място в Живата Природа и играе определена роля. Без него Вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония. Ето защо и всеки човек тук, на Земята, си има своя определена роля, без него Животът не може. Явяването на толкова милиони души в света не е нещо случайно.
И затова дръж постоянно в ума си мисълта:
Човек е най-великото създание на Земята.
Радвай се, че носиш името човек!
Стреми се да отговаряш на това име!
Не забравяй, че като Дух, като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във Вселената – без теб тя не може да се прояви в своята хармония.
Ти все още не знаеш какво си.
В човека се крият сили, които са в спящо състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване. Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По това, че той е готов всичко да жертва за Него.
Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен, абсолютно благороден. Честен, благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое.
Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самият.
По какво се различава разумният човек? – Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той работи с настоящето. Под настояще аз разбирам вечно Божественото.
Разумният човек не мисли каквото му хрумне, а каквото е право. Само глупавият мисли каквото му дойде наум. У разумния човек има едно особено душевно разположение: той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал. Той знае, че моралът е устой, че той е онази опорна точка, от която разумът се проектира в света.
Разумният човек винаги се уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от Ангелите в подкрепа на Живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен.
Разумността, в дълбок смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на Добродетелта са смирени хора (в онзи смисъл, в който Христос разбира тази дума) и тези хора са най-великите, най-силните.
Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа – и болести, и сиромашия, дори и смърт. Всъщност за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: “Бог, който живее в мен, не умира. Бог, който живее в мен, сиромах не става.” Слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек. Смиреният човек, в истински смисъл на думата, е човек с мощен Дух.
Вие питате защо сте дошли на Земята? Казвам ви:
Да проявите Божията Любов.
Да проявите Божията Мъдрост.
Да проявите Божията Истина.
Да проявите Божията Правда.
Да проявите Божията Добродетел.
Дошли сте да проявите всички тези добродетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността.
И помнете, че велико е предназначението на човека. Човек е роден да управлява всички същества, да регулира всички елементи, да уреди Земята. Той трябва да стане един добър господар. А може да стане такъв, само когато разбере онова, което Бог е вложил в него. Той трябва да знае какви са неговите тела, неговите облекла.Той трябва да знае каква е онази първична материя, в която функционира неговата мисъл. Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топлината, светлината. Той трябва да контролира всички лоши духове. А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости.
И Христос иска сега да Му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила на Божествената наука. Човеци, в умовете на които благото на Царството Божие седи на първи план.
Великият Живот има нужда от човеци, които са родени изново, които са видели Царството Божие. А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ Дух, който е излязъл от Бога на Вечността.
Роденият изново е свързан с всички по-високи светове, с всички Същества от по-високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов.
За този човек, за роденият от Бога, е казано в Писането, че грях не прави. И наистина, роденият от Бога има такава Любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на Любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв Мир, каква тишина, каква Радост царуват в него? Сърцето, умът, душата и Духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души.
Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души.
Така човек от син на мисълта става възлюбен син на Любовта. Така той става Син Божи. А най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божи.
Да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата Вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония.
Ти, който се домогваш да станеш Син Божи, постави си като идеал да имаш:
сърце чисто като кристал,
ум светъл като Слънцето,
душа обширна като Вселената,
Дух мощен като Бога и едно с Бога!